Близо 2 млрд. евро от ЕС влязоха в селата, казва Румен Порожанов
Румен Порожанов има две магистратури - по "Аграрен бизнес, икономика и мениджмънт" и по "Отбранителна индустрия, икономика и мениджмънт" от УНСС. Специализирал е публични финанси, публично управление и структурни реформи в Joint Vienna Institute, Австрия, и в САЩ. Бил е началник на кабинета на министъра на финансите Симеон Дянков. От март 2011 г. до края на август 2013 г. е изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". През 2014 г. той е министър на финансите в служебното правителство на проф. Георги Близнашки. От ноември 2014 г. отново оглавява ДФ "Земеделие".
- Г-н Порожанов, националната статистика отчита, че има засилен миграционен процес към селата. През първите 4 месеца на годината миграцията от града към селата е 26,3% към 21% за обратната тенденция. Вероятно много от тези хора започват да се занимават със земеделие. Според данните на ДФ "Земеделие" има ли увеличение на земеделските стопани и обработваемите площи?
- Регистрацията по вече стартиращия нов програмен период, където имаме изцяло различни схеми за подпомагане - направленията в първи стълб са многостранни и се появяват нови схеми за плащане и новият момент, внесен със закона - правото на ползване на земеделските земи да бъде като основание за регистриране, създава нов и регламентиран облик на правата на земеделските стопани да получават средства. Именно поради изискването за документите за право на ползване броят на заявителите за плащане особено по директните плащания намалява с близо 30%. Но същевременно с това площите намаляват само с 1%. Това показва, че земеделците, които не са успели да представят документи зa право на ползване, фактически са ползвали много малко парцели основно в полупланински и планински райони. Тъй като кампанията по заявленията за тази година приключи съвсем скоро, заявените хектари за подпомагане са 3,754 млн., което е доста по-малко от 3,8 млн. хектара, заявени за м. г., когато допустимите за плащане слязоха малко над 3,6 млн. хектара. Сегашните числа обаче показват, че при тези изчистени права на ползвания застъпванията ще бъдат минимизирани и възможността да не намалява драстично обработваемата земеделска площ е доста голяма. Тя ще намалее само с тези, които наистина не са обработени и не подлежат на подпомагане. Не може да се каже, че има тенденция за частично или по-сериозно преразпределение на бизнеса в селскостопанския сектор. Вече има много земеделски производители в зърнения сектор, които диверсифицират дейността си с плодове, зеленчуци и животни. Това е положителна тенденция от гледна точка на инвестиции в тези сектори. Ето защо мярката за уреждане на правата на ползване е много полезна. Тя не беше комфортна и ни създаде административни проблеми - с доста усилия стартирахме заявленията, тъй като имаше голямо изоставане от м. г. Но всичко приключи много успешно благодарение на съвместните ни усилия с МЗХ. Общият брой на кандидатите, които са заявили заплащания по всички 29 схеми, са 116 000. Само за директните плащания по схемата за единно плащане на площ към момента са кандидатствали 61 315 стопани, като заявената площ за директни плащания е 3,690 млн. ха. Подобни са заявените параметри и на преразпределителните плащания - с 1% по-ниски от тези за директните плащания. Смятам, че това ще е база, която ще стабилизира сектора в рамките на този програмен период като бенефициенти, които основно ще работят за подпомагането с Фонд "Земеделие".
- Наскоро отвори мярката "Млад фермер" по ПРСР. С какви проекти кандидатстват младите?
- Това е втората мярка, която отворихме. Бюджетът по нея е 35 млн. евро и би удовлетворил около 1400 допустими заявления. Към момента са подадени малко над 800, но очакванията ни са в края на приема бройката да нарасне и заявленията да са до 150% от бюджета по мярката. Приоритетите и основните заявления, които се правят в момента, са растениевъдство и животновъдство, като съотношението помежду им е 5:3. Изискванията са сравнително завишени за икономическите единици, с които трябва да стартират младите фермери началния си бизнес, както и за края на 3 или 5-годишния период за приключването на ангажимента им по мярката. Но опасенията, че критериите са твърде завишени и няма да има достатъчно кандидати, не са основателни. Напротив, точно обратното - по този начин ще се избегне несериозното кандидатстване за "Млад фермер". Все пак трябва да извличаме поуки от програмния период, който изтича тази година. Трябва да търсим реалистични проекти, които да финансираме. Има проекти за всички видове култури, които са допустими. Ще направим анализ на проектите, когато приключи приемът по мярката.
- Кои мерки по ПРСР предстои да бъдат отворени?
- Добрата новина е, че програмата е вече одобрена от ЕК. Първата мярка 4.1 отворихме преди одобрението й на формален риск на страната членка, но спазихме абсолютно всичко, което бе заложено като критерии и изисквания по програмата. От октомври предстои да отворим друга голяма мярка за преработка и маркетинг на земеделска продукция, бившата 123, при която параметрите са 2 пъти по-големи - до 3 млн. евро инвестиции и 1,5 млн. евро субсидии за 1 проект. Предстои да се отвори мярка 4.2, както и допълнителен частичен прием по 4.1 за производство на земеделска продукция в сектора на хидромелиорациите, основно за напоителни съоръжения, които да се ползват в селскостопанската дейност. В оперативен контакт сме с МЗХ, за да можем при пускането на заповедта за прием по мярка 4.2 да са готови и всички съпътстващи указания и методики. През септември правилата ще са ясни, за да можем от октомври да започнем приема на проекти.
- Тази година приключва старият програмен период. Какви са уроците, които научихме?
- Приключването на изтичащия програмен период е голяма тема, тъй като той е по правилото "n + 2". Към момента сме усвоили 1,933 млн. евро от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Извън това е и съответното съфинансиране oт българска страна. Целта ни е да обработим абсолютно всички плащания, които ще постъпят до края на годината по всички мерки и схеми, така че в рамките на административния процес да не се допусне загуба на средства. Разбира се, всичко зависи от това дали бенефициентите ще успеят да завършат проектите си, тъй като крайният срок за приключването им е до 15 септември 2015 г. и ще имат срок от 1 месец след това, за да подадат проектите си в разплащателната агенция. България, както и други страни от Източна Европа, пожелаха удължаване на срока, за да може до средата на 2016 г. плащанията да се обработят, а до края на 2015 г. да се приключат проектите. Ще бъде голямо предизвикателство, особено за общините, да влязат в сроковете. Предполагам, че ще се появят проекти с проблеми за завършването им. Надявам се те да са малко. Колегите от общините казваха, че ще извършат всичко, но предполагам, че оптимизмът им няма да е толкова реалистичен. От ДЗФ като партньор на бенефициентите сме отворени за всякаква методическа и административна помощ. И сега сме залети от искания за анекси и промени в проектите. Стремежът ни е в рамките на правилата да одобрим допустимото и проектите да се финализират. Като говорим за поуки, единият от проблемите е, че на доста от общините проектите бяха некачествени - объркани, с изпуснати количествени сметки, което създаде голям дискомфорт. Основното, което е изключително важно, е ясно и добре синхронизирано с европейското национално законодателство. Не само пряко прилагане на регламентите, а и доразписване на изискванията по тях, за да е ясно как да ги прилагаме. Фундаментални са проблемите и със Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Те са не само за поръчките по ПРСР, а и по всички оперативни програми, които имат бенефициенти, задължени да ползват този закон. Неслучайно преобладаващата част от санкциите на ЕК към България и другите страни са по ЗОП. Изискването към България е прилагането на общинските мерки в новия програмен период - да унифицира критериите, да структурира еднотипови договори, за да се избегнат деформации при прилагането на ЗОП. Тази година няма да отваряме общински мерки, но предполагам, че ще е през пролетта на 2016 г.
- Наскоро приключи приемът на документи за изплащането на средства по de minimis за пчеларите. Колко ще бъде подпомагането?
- Одобреният бюджет е за 3,5 млн. лв., като ставката определяме в зависимост от броя на получените заявления. Към момента ставката ще е по 7,80 лв. на пчелно семейство. Сега тече процедурата за подписването на договорите с 4984 земеделски стопани за 445 хил. бр. пчелни семейства.
- Ще има ли подпомагане за млекарите заради отпадането на квотите?
- С отпадането на млечните квоти се създаде преса върху изкупната цена на млякото. Първоначалните опасения обаче бяха доста по-големи. Не искам да кажа, че няма проблем. Поради тази причина бяха направени много срещи и консултативни съвети по животновъдството, отворихме и прием по de minimis в помощ на млечния сектор. По 100 лв. на млечна крава и биволица и по 7 лв. на коза майка и овца майка бяха одобрени от УС на ДФЗ, а предоставените ресурси бяха 20,3 млн. лв. за едрите преживни животни и 6,2 млн. лв. за дребните. Финализирахме процеса със заявленията, на база на които определихме и размера на помощта. Тези близо 26 млн. лв. са вече изплатени в българския млечен сектор. Влизат и схемите за обвързано производство в земеделския сектор, които се финансират от гаранционния фонд. Средствата са доста повече от досегашните близо 38-40 млн. лв. Намеренията ни с МЗХ са плащанията за обвързаното производство в млечния сектор да извършим през втората половина на октомври. Заявленията вече са направени, има изисквания за поддържане на стадата между 80 и 100 дни, които просто трябва да бъдат изпълнени. В момента, в който изискуемите критерии бъдат покрити, ще стартираме обработката на плащанията, като тук вече сме в тясна връзка с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), където са регистрите на подлежащите на плащане животни. Сектор "Животновъдство" има своите проблеми, но той е приоритетен в подпомагането през последните години както през държавните помощи, така и в ПРСР. По мярка 4.1 много от проектите в животновъдството ще бъдат ранкирани с повече точки. Така че държавата подпомага доста по-добре секторите, както с национални, така и с европейски средства. Браншовете от плодове и зеленчуци също имат своите претенции за недофинансиране, затова искам да посоча, че за обвързаното производство, трите схеми за подпомагане - плодове, зеленчуци и оранжерийно, средствата се увеличават над 2 пъти до близо 80 млн. лв. Отделно договорите по програмата за групи производители, които са 12 в сектор "Зеленчукопроизводство", годишният бюджет е 20 млн. лв. Затова около 100 млн. лв. т. г. ще влязат в сектор "Растениевъдство".
- Ще расте ли подкрепата за биоземеделието с оглед на растящия интерес към него през последните години? От бранша се опасяват, че помощта по ПРСР ще свърши на 3-тата година.
- Биоземеделието е приоритет по ПРСР. Мисля, че се търси баланс в различните сектори спрямо приоритетите, както на ЕК като финансиране, така и на националните, за да бъдат подкрепени всички и да са добре позиционирани на пазара. Занимавайки се с тази дейност от няколко години, знам, че винаги всеки иска повече - с основание или без. Разбира се, всеки може да намери основание за всичко, както самият аз. Но в края на краищата е важен балансът при наличния ресурс, за да бъде разпределен той максимално ефективно. Много е важно разпределението на национален ресурс, който е близо 300 млн. лв. през ДФЗ, да се прави на база на анализ на ефективността на изразходването на средства, на оказаното въздействие върху дейността на секторите, на перспективи, на пазари и т.н. Затова финансиране заради финансирането - не че не се прави, но то трябва да бъде аналитично изведено. За да може да се вземат корективни действия и наистина ясно да се заяви, когато някой има претенции: "Да, но на вас ние покриваме еди какво си. А за да са конкурентоспособни, нуждата на другите сектори е с 10% по-голяма от нивото на вашата субсидия". Така че анализът е важен и у нас има още какво да се желае в тази насока.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
