Професорите се оказаха по-умни от политиците в Кралството
Официален Лондон се кани да сложи квоти за имигранти от България и Румъния, съобщиха медиите на Острова. Британските консерватори готвели радикален план за ограничаване на броя на хората от България и Румъния, които искат да се установят в Обединеното кралство. Мотив - да не се претоварва социалната мрежа на страната.
Дали подобно решение въобще ще бъде взето, а ако бъде, дали няма веднага да бъде атакувано в съда в Страсбург, е отделна тема. По-интересна е една паралелна новина - английските университети обявиха неограничен прием на студенти от двете балкански страни, дори с риск да не могат да си платят таксите. Мотив - кадрите с висше образование във Вликобритания или застаряват, или в някои конкретни специалности стават направо дефицитни. Затова добре са дошли всички ученолюбиви младежи - все едно дали са от България или от бившите колонии като Ботсуана или Бангладеш.
Така университетите се обърнаха против официалната позиция на сегашните управляващи за ограничаване на имиграцията. Или ако трябва да обърнем поговорката, царят не дава, но пъдарят дава.
В случая "пъдарят" е наистина по-мъдър от "Царя". Защото проблемът не е нито нов, нито е само британски.
Западноевропейската младеж определено е разглезена от високия стандарт на живот, който осигурява съвсем прилично съществуване без някаква чак толкова висока квалификация. А това определено не стимулира завършващите средно образование, особено ако то им е дало някаква професия, да залегнат над книгите в университета. Тези пък, които го правят, далеч невинаги остават в родината. Този проблем го има навсякъде, но на Острова той е особено остър, по силата на една проста причина - езикът на Шекспир се говори в половината свят. И много млади възпитаници на Оксфорд и Кеймбридж поемат пътя през океана. Едни, примамени от по-доброто заплащане и от по-големите перспективи за развитие - все едно дали в науката, в изкуствата или в бизнеса. Други - водени от авантюризъм и просто от желание да сменят климата. Тази тенденция е забелязана още през 70-те години на миналия век от политолога Антъни Симпсън. В книгата си "Новата анатомия на Великобритания" с типичната за островитяните ирония той отбелязва, че английските лекари сега лекуват американците, а сънародниците му са оставени на грижите на нигерийски, пакистански или малайзийски медици.
Днес Кралството вече има нужда не само от черноработници, които да берат ягоди, да метат улиците или да се грижат за престарелите или тежко болни поданици на Нейно Величество, но от лекари, инженери и компютърни специалисти. И професорите се оказаха по-далновидни от политиците. Както всъщност е навсякъде по света.
Намеренията на торите за ограничаване на имиграцията са разбираеми от политическа гледна точка. Страх от наплива на чужденци в британското общество определено съществува, за което свидетелстват резултатите на дясно популистката партия на Никълъс Фараж на евроизборите. Но консерваторите трябва да се примирят със съществуващите демографски и социални реалности - и в страната, и в Европа, и в света. Пък ако искат отново да водят политика на "блестящата изолация", нека наистина да напуснат Евросъюза. Както постоянно се заканват, че ще го направят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
