Три денонощия престоява Васил Левски в Търновския затвор. Там е отведен след залавянето му при Къкрина и разпитите в Ловеч. Денонощия, в които Апостола не желае да говори с никого, и до последно не разкрива самоличността си пред турските власти.
Имало е два опита да бъде спасен, но без успех.
И в трите си обиколки, започнали през декември 1868 г. и завършили със залавянето му, в края на 1872 г., Васил Левски нееднократно идва в търновския край и установява връзки с местни дейци, които влизат в създадените от него комитети, каза пред Дир.бг бившият главен уредник от Регионалния исторически музей във Велико Търново Стефан Бейков.
Начело на Търновския революционен комитет, създаден по време на втората обиколка на Апостола през лятото на 1869 г., застава Христо Иванов-Големия.
"В качеството си на Главен апостол на "цяло българско", Левски издава пълномощно на Христо Иванов-Големия, с което той да представлява Вътрешната революционна организация - мрежата от близо 500 комитета", разказва Стефан Бейков.
А до залавянето на Васил Левски се стига на 26 декември 1872 г.
Заедно с неговия сподвижник Николчо Цветков те тръгват към Търново. По пътя обаче Апостола е заловен от турската полиция. В Къкринското ханче.
Левски, заедно с Николчо Цветков и Христо Латинеца, съдържател на Къкринското ханче, са натоварени на шеркет - специална каруца за превоз на арестанти, и под конвой от заптиета са докарани в Търново", разказва още Стефан Бейков.
Аз замръзнах на мястото си, когато видях в колата, която докарваше арестантите, наметнат с ямурлук, Васил Левски, до него моят брат Николчо Цветков и моят първи братовчед Христо Латинеца"., разказал Големия.
Тогава двамата разменят поздрав за последно, разказва Стефан Бейков, и цитира още от думите на Големия:
"Когато Левски ме погледна, аз му кимнах леко с глава, и той ми отговори, и очите му се напълниха със сълзи".
"Революционерите използват лекуващия му лекар Евстати Антонов, за да се свържат с него, но Апостола отказва да разкрие пред когото и да било своята самоличност. Притиснат от обстоятелствата обаче, в крайна сметка Левски разкрива кой е.
И отново според спомените на Христо Иванов-Големия, местните дейци правят опит да освободят Левски, като предизвикат пожар в затвора. Те хвърлят факли в двора му, но пожарът не се случва. Опитът е неуспешен.
"В нощта на 31 декември срещу 1 януари Апостола е отведен в София, а неговите съмишленици се събират чак на сутринта, на края на града, по пътя за Севлиево и София. По това време конвоят вече е бил далеч след Търново", разказва историкът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
