През 1891 г., 13 години след Освобождението си, България за първи път се замисля за своята историческа памет. За това, че нейните знаци трябва да бъдат запазени за хората, които след години ще търсят своите корени и ще се опитат по тях да прочетат миналото. Това е времето, когато от Народната библиотека се отделя първият музей в България, наречен тогава "Народен".
137 г. след същото това Освобождение на България вече не й пука. Не само за миналото, а вероятно и за бъдещето. Защото не й пука за хората, призвани да хвърлят мост между тези два свята - работници в музеи, библиотеки и театри, хора на науката, учители. Всички, които вчера излязоха на протест, в който за първи път прозвуча поезия - и точно затова шансът му да бъде чут е нищожен. В България протести биват чувани, когато затворят магистрали и кръстовища. Когато са от хора с униформи и заплашват да парализират цели знакови за обществото сектори. Когато, казано метафорично, боравят не с думи, а с дула. Културата, поне засега, не е заплашила да парализира нищо. Нещо повече, тя отдавна е сама по себе си парализирана, а хората, които я създават, са
не будители, а духовни емигранти вътре в себе си
България има лимит на будителите си и ги предпочита само на портрети. Там, където не могат да говорят. Преди няколко години в знак на протест срещу друга поразия в областта на културата, режисьорът Александър Морфов поздрави управляващите от сцената на Народния театър със "знаковото" чалга парче "И ловец съм, и рибар съм". Ако държавата е схванала посланието, то е било някак наопаки. Днес тя толерира чалгата във всички нейни разновидности. И въобще не става дума за музика. Чалга е да поставяш на колене хора с уникално образование и квалификация, от които очакваш да поддържат културното ти наследство, и да им даваш месечни заплати, за които нито една уважаваща себе си фолкпевица не би приела дори еднократно участие. Като се замислиш, някои от тях не биха приели да пеят дори и за годишната заплата на един музеен работник. Чалга е да се вторачваш в един или два културни обекта и да финансираш само тях, докато десетки други изнемогват и съществуват само на базата на възрожденски усилия, които работещите в тях полагат. Чалга е да се опитваш да опаковаш и продаваш миналото си чрез истории за вампири, да имитираш онова, което се харчи, да пишеш стратегии за грамотност и да отпускаш нула лева за нови книги в библиотеките. Да говориш, че образованието е приоритет, и да режеш от бюджета му. Да очакваш от академията на науките да печели проекти и да й даваш пари, с които не може да пари дори заплатите на работещите в нея - камо ли тока и водата си. Неотдавна бившият председател на БАН акад. Иван Юхновски се обърна към депутатите с думите "Вдигнете ни бюджета поне с три милиона - и петдесетина млади хора няма да избягат в чужбина". Петдесетина, които започват със стартова заплата от 450 лева, но очакваме от тях да отведат страната ни в клуба на богатите, или поне развитите държави.
Чалга е да спреш да финансираш музеите си
и да чакаш "Америка за България" да ти направи "Музейко". И най-вече е чалга да чуеш протеста само на хората в униформа, а на онези с перото да обещаеш светло минало. Чалга е да не те притеснява фактът, че всеки трети тийнейджър не дочита книга до края, защото не можел да издържи толкова дълго над текста, както показа едно правено преди около година проучване. Дори няма смисъл да споменаваме, че повечето от тях мечтаят най-вече да станат герои от реалитита, защото вече те са основните герои на деня.
В стихотворението си "Японският филм" Валери Петров има една строфа, която завършва така: "Докрай, додето разцъфтите,/ ще мъкнем влагата към вас". Думата е за десетките хора, които "поливат" рационалния ни, буквализиращ и обезличен свят с онова, което му придава истински смисъл. Което го прави по-значим, отколкото на пръв поглед изглежда. Онова, за което държавата няма сетива, защото не може да изчисли принадената му стойност. На държавата подобни нюанси й убягват, тя си има работи с приоритети. Колкото по-книжни, пластмасови и буквални, толкова по-добре. Затова - бомбардирайте я с думи. Може някоя дори да я улучи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
