Неделя,

Държавата да помисли и за осигуровките

От: Даниела Димитрова -
A
A
A
  • Като сочим какво прави Германия за икономиката, да не забравяме, че у нас от години корпоративният данък е 10%
  • Днес грижата за хората е най-важна, силните да помагат на по-слабите, призовава проф. Николай Вълканов

Проф.д.т.н инж.Николай Вълканов е председател на Съвета на директорите на „Минстрой Холдинг“ АД, председател на Българската минно-геоложка камара, председател на настоятелството на Минно-геоложкия университет и председател на Българския маркшрайдерски съюз.  Член е на президиума на Световния минен конгрес  от 1992 и заместник-председател на Управителния съвет на КРИБ.

  • Минната индустрия изживява тежък момент, но ще запазим хората си
  • Много е важно да не се допуска междуфирмена задлъжнялост
  • Правителството прави много, все пак не сме САЩ

 

- Ситуацията с пандемията от коронавирус е безпрецедентна, тя е тежка за хората и  бизнеса в целия свят. И в такъв момент хората искат да чуят посланията на лидерите – не само на политиците, но и в бизнеса. Какви са те, проф. Вълканов?

- Най-важното е да запазим хората, да запазим работниците. Да не ги пускаме с лека ръка за съкращения или в неплатен отпуск, защото това е едно и също - човекът няма с какво да си плати жилището, тока, водата, храната, да се погрижи за децата си. Държавата прави необходимото да помогне на по-слабите, на дребния бизнес с мерките, които се приеха с министерското постановление от понеделник. Те дават на фирми възможност да запазят работниците и да очакват по-добри времена, за да работят. Днес грижата за хората, за всички около нас и до нас е най-важна. Заедно да можем да оцелеем. А по-силните трябва да помагат на по-слабите.

- Как се справя минната индустрия?

- Минната индустрия изживява много тежък момент. Цените на металите през последните 4-5 месеца паднаха драстично. През февруари и март спадът е с 30-40%. Металургията също преживява много тежък момент. А ако тя не работи добре, ние също не можем да работим. На много места по света - в Латинска Америка – Перу, Чили, в Южна Африка - големите минни предприятия затвориха. те не могат да издържат на такива сътресения, тъй като разходите им са много големи. Но нашият шанс е да запазим хората, докато отминат тези месеци на криза, които не знаем колко ще са. И когато се върнем към нормална работа, да имаме работници. Това правим.

- Как ще го направите, като са намалени приходите?

- Когато цените на металите са високи, ние инвестираме много. В минната индустрия инвестициите са над 6 милиарда в последните години. А когато цените падат надолу – намаляваме инвестициите и правим разходи само за заплати и необходимите материали за извършване на дейността. Когато не стигат парите и за тези разходи – тогава минаваме на вариант за взимане на кредити. Сега ситуацията е много динамична, не можем да кажем какво ще се случи в следващите седмици и месеци.   Правителството удължи извънредното положение до 13 май. Специалистите предвиждат, че пикът на заразата ще бъде между 15-20 април и 5-10 май. Засега ние никого не съкращаваме, никого не пускаме в неплатена отпуска. Освобождаваме тези, които са над 60 г. – пенсионери, поради самото естество на заболяването. Взели сме всички мерки за дезинфекция. Столовете, които приготвяха топла храна, сега са минали на суха, за да не се събират хората. В Минстрой-Мадан работят 1000 души, в Златоград са 600. Общо 25 000 са ангажираните в минната индустрия, още толкова са свързани с нея. Средната заплата при нас е сред най-високите в страната. Плюс това ние осигуряваме всички върху реалните заплати, така че нямаме укрити доходи.

- Ще се възползвате ли от мерките на правителството, които предвиждат държавата да плаща 60% от заплатите, а работодателят – останалите 40?

- Който може, ще се възползва, това е законово право. Но по принцип тези мерки са за определени сектори – туризъм, хотели, ресторанти, заведения, кина, театри – тези сектори, които спряха да работят с въвеждането на закона за извънредното положение. Това е за дребния бизнес, ние сме последни. Но тук е важна позицията на КРИБ – освен 60 на 40 за заплатите, държавата да помисли и за осигуровките. Сега те са за сметка на работодателя. А ако фирмата не работи и няма приходи – няма как да ги плати.  Докато ние все пак работим – минната индустрия, металургията, строителството не правят печалби, работят дори на малка загуба, но поддържат фронта. Трябва да се помисли за онези, които са напълно затворени. Много важно е и да не се допуска междуфирмена задлъжнялост. Има случаи в нашата история, когато тя е достигала няколко милиарда. И тогава започват фалити на фирми.

- За подпомагане на малкия бизнес ли трябва да мисли държавата предимно?

- Не само – и за училищата, и за спорта – за всички. Защото всички са пострадали. Както и големият бизнес. Той е на нулата, дори под нулата, но стиска зъби и издържа. Хубавите неща, които се случиха в това време, са глътка въздух - малко поевтиняха електроенергията,  природният газ, горивата. Удължаването на сроковете за представянето на годишните декларации от фирмите, отлагането на плащането на данък печалба до края на юни – това също е глътка въздух.

Мисля, че правителството се справя добре с мерките и решенията за подкрепа на бизнеса. Някои казват: да, ама вижте какво прави Германия. Аз им отговарям: да, но в Германия данък печалба е около 50%, а у нас корпоративният данък е 10%. Т.е. дадена ни е възможност в годините да инвестираме повече в производството, да имаме по-ниска себестойност. Премиерът и финансовият министър във всичките си интервюта казват, че не мислят да увеличават данъците, което е много добре за бизнеса. През годините бе дадена голяма помощ за бизнеса. Така че, когато говорим какво направи Германия, да не забравяме какво се случваше и в България през тези години.

За тези, които са укривали доходи или са били назначавани на минимални заплати, сега 60% са нищо. И то точно в секторите, които пострадаха от извънредното положение  – туризъм, строителство.

Аз винаги съм се борил срещу това и винаги съм казвал, че България не е най-бедната страна, а страната с най-много укрити доходи. Така че правителството прави достатъчно много, все пак не можем да се сравняваме със САЩ, с Германия и Франция.

- Освен КРИБ и други работодателски организации имат възражения по мярката, основно за осигуровките. Ще се вслушат ли управляващите в гласа на бизнеса? .

- Правителството винаги е подхождало с разбиране,  мисля, че ще постигнем съгласие. В този тежък момент си помагаме, опитваме се да вървим заедно напред. Не е лесно на правителството.

- Съобщихте, че четири минни компании – „Минстрой“, „Асарел Медет“, „Дънди прешъс металс“ България и „Геотехмин“ ще предложат на правителството да поемат разходите за транспорта на косумативите и оборудването от Китай, нужни на медиците ни в борбата с COVID-19, които са около 300 000 евро. Прави впечатление, че бизнесът много дарява в последно време - помага на лекари, на държавата. Сега ли е моментът бизнесът да покаже, че е социално отговорен?

- Големият бизнес винаги е бил социално отговорен. Той го е показал и ще продължи да го показва. Много колеги от едрия бизнес помагат на регионите, в които работят. Всички минни компании подпомагат болници, местната власт, училища, спортни прояви.  И „Асарел Медет“ в Панагюрище, и „Елаците мед“ в Етрополе, и „Дънди“ в Челопеч и Крумовград, и „Минстрой“ в Мадан и Златоград, и КЦМ около Пловдив. Сега има инициатива, в която се включиха много повече хора и фирми от други сектори. Добродетел е да се дарява.

- Вие винаги сте се грижили за хората на изкуството, за театрите.

- Изкуството, културата, театрите са моя слабост, продължавам да помагам и сега. Но не обичам да се афиширам, правя го тихичко.

- Каква е прогнозата Ви за развитието на ситуацията?

- Никой не може да направи тази прогноза днес, защото не знаем какво ще се случи. Затвориха повечето автомобилни заводи, в Италия нищо не работи, във Франция също. При нас все пак една част от индустрията работи. Прогноза може да се направи на базата на това, което чуваме за Китай. Първият случай там бе обявен на 31 декември 2019 г., за три месеца минаха през всичко и започнаха да отварят заводи дори в Ухан, където бе най-тежко. Ако следваме примера на Китай – след 3-4 месеца или до края на лятото би трябвало да се върнем към нормалния живот.

- Какви са уроците, които ще научим от тази криза, с какви поуки ще излезем от нея?

- Това, на което ще се научим и се надявам да ни остане за дълго, е да бъдем заедно, да сме единни, да не сме непрекъснато в конфликти. Заедност, единство, сплотеност - за да можем да вървим напред и да побеждаваме.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички