Д-р Константин Тренчев утре навършва 60. На същата дата, 8 февруари, преди 26 години е създадена и Конфедерация на труда "Подкрепа". Юбилеят на дългогодишния й и единствен президент съвпада с 9-ия конгрес на синдиката. "Този път няма да се кандидатирам, оттеглям се", обяви преди месец Тренчев.
Аз съм човек на науката, искам спокойствие, казва лидерът на КТ "Подкрепа"
- Доктор Тренчев, преди четири години пак по повод конгреса на "Подкрепа" заявихте, че се оттегляте от синдикалната си дейност - защото сте уморен и разочарован от всичко, което се случва в България. Сега това се повтаря.
- Направих го и тогава. Не се кандидатирах. И изпаднахме в твърде странна ситуация - защото никой друг не се кандидатира. Бях принуден да отстъпя под напора на молбите на нашите членове. Но компромисът, който направих преди 4 години, трябва да приключи. Сега не мисля да отстъпвам под влиянието на никакви молби. И отдавна съм предупредил нашите хора. Пък и не виждам нищо драматично в това, че се оттеглям. Никога не съм искал да бъда част от политиката. Просто ненавиждах комунистическия режим и му се противопоставих открито. Казах го на висок глас по западните радиостанции. И това промени съдбата ми. Направи ме известен. Но ме принуди да се занимавам с нещо, което никога не е било детска мечта. Впрочем никой друг в началото не искаше да оглави "Подкрепа". В сферата, в която попаднах - синдикализма, стигнах до позиции, които никой друг не е достигал. През 1992-1996 г. бях вицепрезидент на Международната конфедерация на световните профсъюзи. Мястото беше за Лех Валенса, но той започна да се занимава с нещо друго. Тъй като ние бяхме първият свободен и демократичен синдикат в Източна Европа, дадоха поста на мен. След това два мандата бях вицепрезидент на Европейските профсъюзи, през май ми изтича мандатът. Кариера в синдикализма съм направил, без да съм се стремял напористо към нея. Но дълбоко в себе си съм човек на науката, който обича творчеството, спокойствието. Имах постижения и в онзи период, колкото и странно да е. Имам постижения и сега. И няма нищо учудващо, ако мисля, че с тази дейност трябва да се заемат нови хора - може би много по-прагматични от мен, защото има нови предизвикателства. Никога не съм се считал за много добър синдикалист, по-скоро се броя за опитен политик.
- А както знаем, нямате добро мнение за политиците в България...
- Така е. И това, с което се занимавам вече 26 години, ми носи все повече разочарование и неудовлетвореност. Напоследък бягам в науката, за да си доставя поне малко положителна емоция, с която да компенсирам негативизма, който трупа политиката в мен. Защото съм принуден всеки ден да общувам с хора, с които не се чувствам уютно.
В огромната си част политиците са най-изпечените мошеници, подлеци и лицемери. Това не е моята среда. И си казвам: "В крайна сметка в годините, които ти остават, направи нещо, което да ти осигури удоволствие - да не те натоварва, да не те разочарова, да не те опустошава". В мен има екзистенциален сблъсък. Защото в същото време, хората, които ми вярват и искат да продължа да ги водя, са много свестни и сърцати. Трудно ми е, но решението е взето.
- Комунистическият режим го няма, но това не ви е направило по-щастлив...
- Далеч съм от мисълта, че сме го свалили аз или хората, които под някаква форма са реагирали срещу комунизма. 10 ноември си беше част от сценарий, написан от други хора и то доста преди тази дата. Ние просто бяхме катализатор на тези процеси - ярка илюстрация на това, че обществото вече не иска да живее като в предишните 45 години. Да, България се промени безспорно - но по много несправедлив и непрозрачен начин. Тъкмо той остави в огромна част от нас чувството, че бяхме измамени. Фундаменталният въпрос на промяната, която обичате да наричате преход, бе смяната на собствеността. Именно тя се случи по несправедлив, непрозрачен начин. Попадна в ръцете на хората от БКП номенклатурата и техния авангард Държавна сигурност, които нито знаеха как да управляват тази собственост, нито допуснаха други, които имаха опита от чужбина да я управляват. При което те просто я разграбиха и унищожиха. В резюме: в Чехия заводите "Шкода" бяха приватизирани от "Фолксваген", а в България металургичният комбинат "Кремиковци" - от Валентин Захариев. В момента в целия свят "Шкода" е търсена и продавана като сигурна и здрава кола, а на мястото на "Кремиковци" има паметник на политическата алчност и глупост. И като пътувате по пътищата на България, ще видите резултатите от този грабеж, който се опитахме, и тук-там успяхме да спрем.
Вярвах, че можем да променим тази държава. Скоро ме питаха къде отидоха милионите, които излизаха на Орлов мост. Отговорът е много тъжен - една част напуснаха държавата, друга част се затвориха в себе си. Защото това, което стана, не беше това, за което те мечтаеха. Искрено вярвах, че тази държава може да е справедлива, че може наистина да е демократична. За съжаление в момента не можем да се разминем от демократи и антикомунисти. Лицемерие невероятно. Видях го и на погребението на Желю Желев. Политическата среда е пагубна. Не успях да я променя. Нека по-младите се опитат.
- Какво не успяхте да спрете, за което много ви боли?
- Духовната деградация, която е в основата на всичките ни проблеми. Тя обаче не е само проблем на България. Кризата е повсеместна, защото т.нар. неолиберален модел, който се разви след 80-те години на миналия век, а след разпадането на комунистическия блок завладя огромни пространства, не може да даде ясна алтернатива за осмисляне на човешкия живот.
- Появява ли се алтернатива на неолиберализма?
- Мисля, че да. В момента текат два процеса. Единият е в своето начало, но дава симптоми, че промяната е неизбежна - дали скоро или в по-далечно бъдеще. Този модел - неолибералният, започва да се пропуква. Дори неговите архитекти, които са 1% от населението на света и владеят над 50% от богатството, дори те са уплашени. Те чувстват вече клокоченето на този вулкан и си дават сметка, че каквото и да правят, не могат да спрат процесите и се чудят как да ги омекотят. "Сириза" в Гърция, "Подемос" в Испания са симптоми, че нещо трябва да се промени. Не казвам, че те ще успеят - може би няма да успеят, но са симптом, че сегашният модел се пропуква. Дори не казвам, че ги одобрявам.
- Но и вие сте призовавали за пазарна икономика с човешко лице?
- Оказва се, че това е доста трудно съвместимо. Човешко лице може да има в общества, където съществува ценностна система, основана на религиозен фундамент. Ние се водим християнска държава и християнска цивилизация, но не сме. Не може да бъдеш християнин от време на време. Ти или споделяш ценностите и ги практикуваш без принуда, или другото е лицемерие. Неолиберализмът всъщност унищожи Бога.
Той замести старите ценности с нови. Религията на неолиберализма е: Купувайте, консумирайте, взимайте кредити, пак купувайте - и така, докато един ден се тръшнете и умрете. Храмовете на тази нова религия са бутиците и моловете, а нейните светии са мерцедесът, айфонът и версачето. Ако това е достатъчно за човек, който преди всичко е духовно същество, добре. Но се оказва, че не е. Оказва се, че човек изпитва духовна пустота и търси възможност да я запълни. Явно смисълът не е в айфона и версачето. Втората световна тенденция, която се развива пред очите ни от известно време, е оспорването на еднополюсния модел, който се наложи след 1990 г. Много се промени съотношението на силите в този свят. Има нови държави, които се развиват бурно и искат да вземат своето полагаемо място. Това предизвиква конфронтация със старите лидери.
- Русия ли имате предвид?
- И Русия, и Китай, и Индия. Това са държави, които започват да отправят предизвикателства срещу еднополюсния свят. И това противостоене може да се изрази във форми, които да придобият разрушителни размери. Колкото и да сме малки и да нямаме възможности да влияем на тези процеси, трябва да си даваме сметка, че тази чаша няма да ни отмине. Ние сме твърде близо да епицентъра на събитията. Казвам го в контекста на това, че светът се променя. Че не може да остане в старите релси и може би ще бъдем съвременници на грандиозни промени. И мисля, че няма да са за добро.
- И в този сложен свят вие търсите спасителен остров в науката...
- За 60 години съм се занимавал с много неща. Не пожелавам на никой да има толкова сложна съдба. Но поне за себе си съм преценил какво ми харесва и какво не ми харесва. Политиката категорично не ми харесва. Не че не се оправям. Но това, което със сигурност ми харесва, е науката.
- Разкажете малко по-подробно. Всички ви знаят като лекар патолог, но имате и открития.
- Още като асистент имах разработки, които бяха оценени - като метода за съхранение на биологични обекти, по който работих още през 1984 г. Предполагам, че вече е преизмислен от някой и може би вече е внедрен. В областта на медицината имам идеи в сферата на коремните сраствания, в сферата на повлияването на болестта псориазис, от които страда 2-3% от бялото население на планетата. Втората посока, в която се занимавам, и имаме доказани успехи, е физикохимията. Аз и инженер Борислав Борисов патентовахме метод за създаване на плазма от вода. Не желая да го наричам по друг начин като например "да запалим водата", защото не е точно това. В момента тече патентоването му в Европа, Русия, Южна Корея, Индия, Китай. В Китай вече патентът излезе и сме затрупани от предложения. Когато имаш идеи, които желаеш да реализираш, трябва да опиташ. Защото иначе ще живееш с мисълта, че не си се пробвал. Затова обаче се изисква време. От няколко години се опитвам да съчетавам науката с ангажиментите ми в "Подкрепа" - ходенето по структури, протести, срещи с министри, зам.-министри, комисии. Не мога повече да нося двете дини под една мишница.
- Разкажете какво точно представлява този метод за съхранение на биологичен обект.
- В случая това е сърце от ембрион, който е запечатан в прозрачен полимер - плексиглас. Знаете, че в музеите е пълно със стъкленици с течности - спирт и формалин, в които се съхраняват органи, змии, различни животни. Аз измислих начин как те да се съхраняват, без да са поставени в стъкленици с течности, така че хората да ги разглеждат. Това стана, докато бях асистент по анатомия в Стара Загора. Имам публикации в немски списания.
- Намира ли приложение?
- Приложението е предимно за музеи, помага при обучението на студенти. Тогава направих няколко много добри екземпляра - мозъци, бъбреци, сърца. Колегите ги изпокрадоха и ги понаслагаха на секциите си, защото бяха много впечатляващи. Само един екземпляр си оставих. Но за мен това вече е прочетен вестник. Не се интересувам повече. Доставил съм си духовното удоволствие да го измисля и дотам. Същата работа е и със запалването на водата. Вече имам други идеи.
- Как започнахме с тези опити с превръщането на вода в плазма?
- Частично инженер Борисов е автор, частично - аз. Моята сила е в механиката. В крайна сметка ние създадохме съвместно демонстрационен продукт, който показва процеса на превръщането на вода в плазма, при което може да се отделя огромна температура от 6000 градуса.
- Колко време ви отне?
- През 2012 г. дадохме заявката за патент в Женева. Иначе през 2010 г. започнахме здраво да работим по въпроса.
- В каква лаборатория го изпробвате?
- Няма лаборатория - в панелно апартаментче една от стаите е превърната в работилница.
- Не се ли изисква специална апаратура за такава висока температура.
- Не, защото моделът е малък. Но ние може да направим и огромни инсталации, в които да виждате пламъци по няколко метра. В бита - за отопление. Но много по-добре е този метод да се използва за изгаряне на специфични отпадъци - медицински, ниско радиоактивни, пестициди. Добър е за изпаряване на метали и получаване на моноатомни метали. Специалистите добре разбират какво означава това.
- Като гориво може ли да се използва?
- Не. В нашия вариант не минаваме през образуване на газове, които може да бъдат използвани като гориво. Нещата са много прости и могат да бъдат лесно направени и от други хора - стига да разберат идеята. Държа да спомена, че не сме получавали никаква помощ от държавата, но не сме и искали. Всичко е наша отговорност, с наши материали, с наш труд. Не сме кандидатствали и по никакви фондове, защото за мен държавата не е най-сигурният партньор.
Най-вероятно бъдещето на това наше изобретение ще е извън България. Ще продадем патента и ще се приключи. После ще продължим да развиваме други неща.
- Върху какво работите сега?
- В момента усъвършенстваме тази инсталация. Другите ни идеи на този етап са прекалено сурови, за да ги споделяме. Не искам обаче да оставяте с впечатление, че ще се занимавам с наука като учен в някакъв институт. Просто за мен това е хоби.
- А какво ще работите, за да се издържате?
- Вече имам предложения да стана консултант на много сериозни хора.
- В каква сфера?
- Като човек, който може да анализира политическите явления и да дава съвети.
- Български организации ли ще консултирате или от чужбина?
- Не са организации, а частни структури. Вече имам предложения от двама работодатели. Но това ще е работа, от която ще ми остава много свободно време, за да мога да се занимавам с моето хоби.
- Оставате ли твърдо в България?
- Да. Моята мечта беше да се махна от тази държава през 80-те години. Дори бях намерил път и начин, защото тогава не ме пускаха и до крайните квартали на Стара Загора заради отрицателното ми отношение към режима. След промените обаче имах възможност да пътувам много по света. И трябва да кажа, че поне засега не съм намерил място, което да ми харесва повече от България въпреки всичките й дивотии и трудности.
- Няма ли да заминете в САЩ при семейството си?
- Мога да тръгна още днес. Това никога не е било проблем пред мен. Но там цивилизацията е друга, а аз си оставам дълбоко свързан с България. С две неща платих много скъпо за това, че останах като синдикалист в България - едното е професията ми, която много обичах, а другото - семейството. Семейството формално съществува, но сме в двата края на планетата. Съпругата ми там се реализира много добре. Тя няма алтернатива в България, а аз нямам алтернатива там. Вече е късно на 60 да отида там и да работя като лекар.
- Какво работи съпругата ви в САЩ?
- В Корнелския медицински университет. Дъщеря ми е детски стоматолог. Миналата година се омъжи, мисля подходящо, и в момента живее със съпруга си в Кънектикът. Също не ги мисля.
- Какво казва съпругата ви за това, че напускате "Подкрепа"?
- Макар че винаги е искала да напусна, сега е разтревожена какво ще стане със синдиката, дали няма да има трус. Интересува се кой ще го оглави. Все пак тя е сред основателите на "Подкрепа" и сега идва от САЩ за конгреса. За мен най-важното обаче е в един човешки живот да се опиташ да запазиш хармонията в себе си и да не се чувстваш потиснат и неудовлетворен.
- Освен с наука, с какво друго ще се занимавате сега, за което не ви е оставало време?
- Може да ви се струва смешно, но аз много обичам животните. Винаги съм имал кучета, но откакто се занимавам със синдикализъм, не мога си го позволя - как да причиня дискомфорт на животинчетата. Все пак от три години имам две котета. Но сега ще си взема и куче, голямо. Не се учудвайте, че искам да се разделя със сегашния ми висок пост. Аз просто слагам акцента вече на друго място.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
