Имаме 4 пъти по-голяма нужда от терапия и 7 пъти по-нисък достъп
Грозят ни санкции от ЕС заради липсата на закон за професията, казва д-р Пламен Димитров
Д-р Пламен Димитров е председател на Сдружението на психолозите в България от 2001 г. Специализирал е в областта на екзистенциалния анализ и организационното развитие на социалната психология.
- Д-р Димитров, защо България е единствената страна членка на ЕС без регламент за дейността на психолозите и психотерапевтите?
- За съжаление, така е от дълги години, а ние, психолозите, много се срамуваме от това положение. На всеки международен форум се изтъква, че е недопустимо за толкова коварна професия да има такава неяснота в национален план.
- Всъщност до какво води липсата на такава регулация?
- До много последици. Първо, не са защитени интересите на потребителите на услуги. На пазара се появяват много хора без нужните квалификации, отговорности, етика и това изкривява по много начини достъпа и качеството на услугите, които получават хората.
- Врачките ли имате предвид?
- Не само. Говоря за
квазиспециалисти, каквито са езотеричните
и екзотичните школи, които нямат нищо общо с научната психология, но силно имитират нейните подходи, за да привлекат интерес. Това е само едната страна на нещата. Създават се сериозни дефицити по отношение на изискванията за професионалната квалификация за практика. Вследствие на това много хора, взели някаква диплома от някакъв университет, започват да се смятат за правоспособни. Ние и сега имаме регистър на психолозите, който не e задължителен, тъй като няма закон. Представете си аналога - лекарския съюз. И всеки, който има готовност, желание или потребност, да се представя за лекар. Ние се борим за закон, който да изравни професионалния статут на психолога и на психотерапевта. Има проект, който предлагаме от 15 г., но нашите законотворци, макар че сред тях имаме и съмишленици, никога не го докарват до приемане на нормален закон.
- Защо е така?
- Много причини могат да се видят. Едната е дълбоката дехуманизация в системата на политиката в България по отношение на мястото на грижата за човека. Второ, по този начин на бюджета се спестяват сериозни ангажименти към психичното здраве и към благополучието на българите. Тъй като една конституираща правна рамка, каквато имат дори съседни на нас страни, води до сериозни ангажименти на бюджета. Трябва да се поемат разходи, свързани не само с достъпа до психологически и психотерапевтични услуги, но и да се систематизира процесът на непрекъснатото развитие на тези услуги, което значи инвестиции в изследователската, квалификационната работа на гилдията. Можем да кажем, че без закон професията е институционално репресирана и трудно може да бъде упражнявана на същото равнище, каквото са осигурили другите страни в ЕС.
- В нормалните общества как е?
- В Европа, нямам предвид само ЕС, психолозите наброяват около 360 000 души. От 2005 г. насам това голямо професионално съсловие има единни стандарти. Има единна система за сертификация, която се прави в Брюксел и тя до голяма степен стъпва върху опита на най-напредналите страни в Европа - като Великобритания, Германия, Франция, в които традициите на психологията и нейната регулация са много стари и водят до много високи стандарти и съответния статус. Минималните изисквания на европейската рамка е, че психолог е човек, който е учил 6 г. и е работил под супервизия. Освен това участва в непрекъсната програма за повишаване на своята квалификация. Това води до много сериозни изисквания и за лицензирането в точно определени специалности, тъй като психолозите са като лекарите, даже имат повече диференцираност, отколкото в медицината. Тези стандарти са задължителни от 2009 г., тъй като Европейската федерация на психологическите асоциации, на която и ние сме член, е с консултативен статут към Еврокомисията. И ние би трябвало да сме конституирани като съветници на Министерски съвет, а не просто захвърлени в неясен статут на неправителствена организация. Професионалното ни съсловие не е по-маловажно от това на лекарите, юристите и от тази гледна точка е много важно държавата да си припознае партньорите, а ако не - това ще й се случи.
Тази година изтича гратисният период
за въвеждането на тези стандарти на национално ниво навсякъде. Ние поради липсата на закон подлежим на санкции. Не ние, психолозите, а държавата. И народът пак ще плаща.
- Каква ще е санкцията?
- Не се знае, защото ще сме прецедент. За нас това е траваматично преживяване, тъй като многократно сме отправяли предложения с какви ли не варианти и на какво ли не ниво, за да се реши този въпрос. Дори съседна Македония има такъв закон. До края на годината имаме време да го направим.
- Предвид предстоящите избори, как ще продължи вашата битка?
- Психолозите се занимават с политиците, дори когато политиците не знаят за това. Следим процесите и тенденциите и си имаме професионално мнение. Моментално след като бъдат избрани, те ще получат същия този пакет, който са получавали няколко парламента преди това. Той, естествено, еволюира, тъй като светът не стои на едно място и ние вземаме добри примери и практики от наши колеги от другите страни. Ще се срещнем с водещите парламентарни групи и ще представим неотложността на проблема. В България парадоксът е и от друга гледна точка. Веднага след промяната на законите, касаещи регулирането на професията, трябва да последват логичните плашещи финансовите специалисти мерки, а те са, че на българския гражданин трябва да бъде даден достъп по линия на здравноосигурителната система до такъв вид услуги. Парадоксът е, че в сравнение с много напреднали страни като САЩ, Великобритания и Австрия, които са с висок стандарт на живот, ние, в България, сме изцяло на пазарни принципи. При тях близо половината от психотерапевтичните, консултативни услуги се поемат от здравноосигурителни и други социални фондове, което означава, че държавата е създала достъп на гражданите, който се различава категорично от този, който ние можем да осигурим.
- Има ли статистика от каква помощ се нуждаят българите?
- От съпоставителната статистика, която се прави от независими експерти от Европа, става ясно, че българите имат четворно повече нужда от психологическа и психотерапевтична помощ и 7 пъти по-нисък достъп. За терапевтична програма на лека невроза или депресия във Великобритания или Австрия, ако сте здравно осигурени, ще получите възможност да посещавате 12 пъти месечно в продължение на поне 6 месеца психолог или психотерапевт по ваш избор. В България има достъп до психиатрична помощ, но и той не е уреден изцяло по здравна каса, а се финансира директно от бюджета на Министерство на здравеопазването. Хората имат нужда от психотерапия, от психологично консултиране. Невинаги медицинският подход към проблемите е достатъчно добър. Това е доказано по цял свят и няма нужда ние да го доказваме отначало. Просто трябва да се вземат примерите и добрите практики. Загубите от това, че не се полагат грижи за психичния статус, води това, че сме
на челото на всички класации по усещане за неблагополучие
Това е статистика, която не пишем ние, а я пише светът. В икономически план загубите от проблеми с психичното здраве са много по-големи от други групи заболявания, а да не говорим какъв човешки потенциал се пропилява. Маргилизирането на една много важна професия и практика води до снижаване на качеството на живота във всички сфери. Не казвам, че ние сме панацея, но ако се твърди, че се движим в европейска посока, то наистина да се движим в европейска посока.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
