Д-р Димитър Николов е ръководител на клиниката по кардиохирургия в болница "Токуда" в столицата. В нея се правят средно между 1000 и 1200 сърдечни операции на година. Най-голям е бил броят им през миналата - 1400. В клиниката работят около 80 души, сред които осем хирурга, осем реаниматора, трима кардиолози. Те правят цялата гама сърдечни операция за възрастни - байпаси, клапно протезиране, дисекации на аортата. Всички интервенции се покриват от здравната каса, без да са необходими доплащания. Нивото на клиниката е толкова високо, че в нея се обучават и млади лекари. За повече информация или консултации с екипа на д-р Николов може да се обадите на телефони 02/403 4119 и 02/403 4120.
"При нас лесен случай няма и никой не трябва да се подценява, защото операцията започва тогава, когато спрем сърцето". Това казва кардиохирургът д-р Димитър Николов. Той е шеф на клиниката по кардиохирургия в болница "Токуда" от самото й основаване. И въпреки че думите му са много сериозни, спокойствието, увереността и лъчезарността, които ги съпровождат, те успокояват, че съдбата на пациентите му е в сигурни ръце. Д-р Николов работи в болницата от 6 г., зад гърба си обаче има 24 г. стаж, който е натрупал най-вече в операционните на "Св. Екатерина". Там постъпва още като новозавършил доктор през януари 1990 г. като доброволен сътрудник. Тогава
за тази работа дори не се плащало
но това нямало никакво значение пред желанието му да бъде хирург.
"Аз съм от лекарски род и исках да съм хирург, никога не съм се чудил дали да избера друг път на развитие. Когато ни завари демокрацията, разпределенията отпаднаха, настана хаос, но успях да отида при проф. Чирков като доброволец", разказва той. И въпреки че е обиколил най-добрите болници от Америка до Япония, за да трупа опит, гордо заявява, че неговите учители са българи - проф. Александър Чирков, който в момента работи като консултант в "Токуда" и проф. Генчо Начев, който пък е директор на "Св. Екатерина".
"Много често колеги, които са отишли някъде на специализация за 5-6 месеца, после заявяват, че са ученици на този и онзи хирург по света. Няма лошо да покажеш, че си работил навън, но не това е начинът, защото базата на нашето знание те формира като хирург, другото само те обогатява", смята д-р Николов. И е категоричен, че основата, която е натрупал при своите учители, е блестяща. "Те са много различни като хирурзи и като хора и са допринесли за сформирането ми не само като хирург, но и като човек", признава той и добавя: "Нашата кардиохирургична школа е много добра, когато учениците ни отидат в чужбина разбират, че по нищо не отстъпват на колегите си".
Освен знанията, за да бъдеш добър хирург, изключително важни са екипът и опитът, които си изградил", смята още д-р Николов. Според него хирургът може да даде само нюанса на една операция, а резултатът зависи от всички - анестезиолози, сестри, перфузионисти.
"Затова съм далече от идеята, че всичко зависи от хирурга, но всяка операция оставя нещо в него - независимо дали е позитивно, или негативно и това е личният му опит. Без това той няма да се развива и няма да става по-мъдър", казва д-р Николов. На базата на опита хирургът взема и важните решения по време на работата си и пази пациентите от евентуални усложнения. Затова според него
не е добре да се вземат повече от 2 седмици отпуск
"Въпреки че хирургът знае всичко, когато дълго време е отсъствал, рутината леко се притъпява и трябват 3-4 дни, докато я възстановиш", обяснява д-р Николов. Освен това има пациенти, които искат да ги оперира, а те не могат да чакат повече от десетина дни. Така седмицата му минава от операции в операции - обикновено по две на ден. "Три операции идват малко в повече, защото натоварването е изключително голямо. Трябва да свършиш своята работата и като водач на екипа да координираш останалите", обяснява д-р Николов.
Любимата му операция е на аортния корен
защото е сложна и е хирургията с най-авангардни похвати и методи.
Голямата му гордост обаче са новите методики, които са въвели съвсем в крак с развитието на медицината по света. "Започнахме да правим пластика на митралната клапа, вместо да използваме само клапно протезиране", казва д-р Николов. Този метод се прави при пациентите след инфаркт. Той е по-физиологичен и по-добър за хората, защото се използва тяхната клапа, а не се поставя изцяло чуждо тяло. Освен това после пациентите не трябва да пият допълнителни медикаменти - антикоагуланти, които товарят черния дроб. "От една година правим тази пластика и с ендоскопски начин, при него има много малък разрез - 5 см", казва д-р Николов. Ползата за хората е, че се възстановяват много бързо. При конвенционалната операция могат да работят физически труд след 2 месеца, а
при ендоскопската - след 2 седмици
Богатият опит и добрият екип обаче са нищо, ако хирургът не е честен със себе си и с другите. "Лъжата е много сериозно наказуема в сърдечната хирургия. Когато поставиш клапа и кажеш, че си я направил добре, трябва да си честен, ако излъжеш себе си, това наказва пациента, защото той може да умре", казва специалистът. И разбира се, за да бъде добра една операция е нужно и доверие между пациента и лекаря. Д-р Николов не може да си обясни по друг начин развръзката на един от многото случаи, които е имал. "Имах една пациентка, която никой не искаше да оперира, защото беше с тежка калциноза на аортната клапа и имаше голям риск. Но прие риска и направихме операцията, аз очаквах да се появят, каквито усложнения може да се сетите, а ние на петия ден я изписахме здрава, въпреки че беше на 82 г.", разказва той. Според него и доверието на жената към него, вярата, че ще оздравее са помогнали за чудото.
Въпреки добрите лекари у нас и напредъка на медицината д-р Николов не може да си обясни страха на българите от кардиохирургията. Рискът от усложнения при тези операции е по-нисък от този във всяка друга област. Той е несъпоставим дори с риска да катастрофираш, докато шофираш. И въпреки това специалистът постоянно е свидетел на всякакви случаи, някои от които граничат с трагикомичното. "Веднъж дойде една жена, която оперирах, защото вече не може да храни кокошките на двора. Тя беше почти посиняла, без операция нямаше как да живее, но дойде, не защото може да умре, а
защото кокошките можело да умрат
като не ги храни", усмихва се д-р Николов. Той не е съгласен и с друга черта от манталитета ни. "Много по-лесно решаваме да съберем пари и да лекуваме някой в Турция, без изобщо да помислим защо там, а не тук", ядосва се специалистът. "На Запад се наливат страшно много пари и всеки месец се вкарват нови технологии и материали в кардиохирургията. За съжаление ние не можем да ги използваме тук заради липсата на средства", признава с болка кардиохирургът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
