Д-р Красимир Минкин работи в университетската болница в София „Св. Иван Рилски". Въпреки че е само на 35 г. и няма никакви титли като доцент или професор пред името си, е единственият специалист у нас, който практикува дълбока мозъчна стимулация при лечението на Паркинсон.
Методът се използва от над 10 г. в редица страни на Запад, но у нас стана възможен едва преди година, благодарение на него. И все пак той не смята, че е успял, защото... "...Такива хора не съществуват, просто човек започва да се занимава с няколко проекта в живота си и след това вижда какви са резултатите – в някои успява, в други се проваля, а трети не завършва", казва д-р Минкин. Той определено е от хората, които обичат предизвикателствата и тръпката от покоряването им. Досега е взел няколко важни решения и не съжалява за тях. Първият избор е бил по кой професионален път да поеме. Дълго време е
искал да стане писател
но, по ирония на съдбата, точно художествената литература го тласнала към медицината. Любимите му български писатели са Николай Хайтов и Йордан Радичков. При първия харесва гледането на нещата през различен ъгъл, внушението, че нещата не са само добри или лоши. А при Радичков - най-вече въображението, с което вижда света, пълен с таласъми и верблюди. Към медицината обаче го подтиква немският писател Ерих Мария Ремарк. "В 10-ти клас прочетох "Триумфалната арка" и много ми хареса главния герой – хирургът Равик, така избрах да стана хирург", казва д-р Минкин. Въпреки това все още обича да пише. Най-вече - статии за медицина. След като завършва Френската гимназия в София, постъпва в Медицинския университет (МУ) и не след дълго идва време за второто съдбовно решение - какво да специализира. Избира неврохирургията, защото става свидетел на подобна операция. Не след дълго заминава да учи във Франция и тогава се налага да направи нов важен избор - дали да се прибере в България. "Мисля, че
решението ми да се върна беше правилно
въпреки че бе едно от най-трудните", казва той. Взема го през 2008 г., когато се прибира, за да вземе документ за специализация и след като е прекарал 2, 5 г. в Париж и Марсилия. Избира България, заради по-големите предизвикателства. "Напомня ми на Америка през 70-те и 80-те - когато е била страна на неограничените възможности", казва той. И обяснява, че в неговата класация сега САЩ е държава на ограничените възможности, Западна Европа - на умерените, а България - на неограничените. "Когато заприличаме на Америка, ще емигрирам в по-слабо развита държава", шегува се д-р Минкин. Засега обаче тук има много проекти, които "при достатъчно ентусиазъм и малко късмет, могат да бъдат докарани до край".
Единият от тези проекти се оказва и дълбоката мозъчна стимулация при Паркинсон. Методът опознава във Франция, където специализира функционална неврохирургия, която се занимава с епилепсия, Паркинсон, дистонии – абнормни движения. Използва се за хора, при които медикаментите вече не могат да действат. Тогава се поставя пейсмейкър, който да помогне на мозъка да работи нормално. Във Франция тази процедура се оказва ежедневие, а д-р Минкин решава да я научи. Заради ентусиазма му да погълне, колкото се може повече знания, на заден план остават дори прелестите на Париж, въпреки че живее в интернат на болницата в центъра. "Хареса ми, че градът е динамичен и не остава един и същ между две разходки, в някои от дворците организират лятно кино, като опъват чаршаф върху стените", разказва д-р Минкин. Или пък украсяват оградата на Парламента с изложба, или те изненадват със спектакъл със заря от различните етажи на Айфеловата кула. Едно от очарованията на града се оказват и смешните зелени "шапки" на покривите на повечето сгради. Всъщност те се оказват медни плочи, окислени с времето.
Въпреки че е успял да въведе метода на дълбока мозъчна стимулация у нас, досега нито един български колега не го е потърсил, за да се научи. "Не е фатално, за да се запази качеството на техниката, трябва редовно да се правят манипулации и на 8 млн. души един център е достатъчен", обяснява д-р Минкин като държи да отбележи, че
не е сам в проектите си
и, че работи в екип с проф. Романски и двама негови млади колеги – д-р Найденов и д-р Габровски. Благодарен е, че винаги е получавал подкрепа от директора на болницата д-р Дечо Дечев и ръководството на Клиниката по неврохирургия, без която дълбоката мозъчна стимулация при пациенти с Паркинсонова болест не би се случила.
Колкото и голям оптимист да е обаче, признава, че скоро у нас ще има проблем с лекарите. "За съжаление, повечето ми колеги предпочитат финансовата стабилност и емигрират", признава той. Според него все пак с натиск могат да се променят сегашните механизми, въпреки че едва ли ще стигнем Франция, където се харчи над 14% от БВП за здравеопазване. "От 2 000 евро заплата, почти 300 отиват само за здраве", дава пример той и допълва: "А ние се опитваме с нисък данък върху ниски доходи да правим нормално здравеопазване, няма как да стане!".
Макар че иска промяна и гласува редовно, на д-р Минкин му е трудно му е да припознае определена политическа сила. "По-скоро има политици, които са интересни, но отивайки в дадена партия, правят компромиси със себе си, затова не успявам да ги разбера", обяснява той. На протести също не е ходил. В началото е бил готов, но след това не му се видял логичен хода на недоволството. "Протестът веднага издигна лозунг - оставка, а не морал, ако беше второто, почти всеки ден щях да съм на площада", казва д-р Минкин.
Неврохирургът има съвсем ясни планове за професионалното си бъдеще. "Има още няколко неща, които искам да се въведат, едно от тях е
хирургично лечение на деца с церебрална парализа
(ДЦП)", казва д-р Минкин. Амбициите му са още от тази година да започнат операциите, които могат да подобрят моторните функции на малките пациенти. Сред другите му желания е радиохирургията и имунотерапията при рак да станат възможни в България, което е част от проектите на други колеги, но ги подкрепя и ще се радва, щом бъдат завършени.
На себе си пък е обещал да се качи на делтапланер - едно от малкото екстремни изпитания, които не е пробвал. "Обичам да карам канукаяк и колело, но нагоре по стръмното, казва той и добавя: "Защото е интересно, човек не знае дали ще може стигне до края без да спре за почивка, има незвестности в планирането на маршрута". Също като в медицината и в живота: "Трябва да знаеш къде искаш да идеш, да си разпределиш силите и пак не е ясно ще стигнеш ли финала", обобщава д-р Минкин.
Няма да забрави Ники, Халибрям и Румен
Кои са случаите, които д-р Красимир Минкин никога няма да забрави? Неврохирургът разказа за тях пред "Стандарт":
* Халибрям – страдал е от епилепсия, за да му помогне, прекъсва връзките на болната част на мозъка с останалата. Оттогава Халибрям няма пристъпи и се чуват по всички празници.
* Румен – дете с тежка дистония, която държи тялото му непрекъснато опънато и в напрежение. Това състояние е застрашавало живота му. Слагат електроди в мозъка и пейсмейкър, детето сега може да седи спокойно.
* Николай – идва, защото страда от Паркинсон, а лекарствата вече не помагат. Той е първият пациент, който е опериран по метода на дълбоката мозъчна стимулация.
Мозъкът е загадка N1
Мозъкът остава най-голямата загадка в медицината, признава д-р Красимир Минкин. "При емоциите знаем къде произхожда страхът, ако отстраним някои структури, човек става доста безстрашен и по-глупав, но не знаем как може да го направим по-страхлив и умен. Не е ясно и какво отличава мозъка на гении като Айнщайн. Може би това е по-силно въображение", казва д-р Минкин. За сметка на това, е доказано, че гениалността няма общо с паметта. "Хората, които помнят повече, като таксиметровите шофьори, имат изменения, които се виждат при аутопсия или на скенер", обяснява докторът. При гениите няма толкова анатомични промени, а по-добро взаимодействие между нормални структури, смятат неврохирурзите и не вярват много-много в живота след смъртта. "Виждането на нещо несъществуващо сме наблюдавали при пациенти с епилепсия, защото мозъкът ни има свойството да работи повече от нормалното и тогава може да измисляме метафизика, която да обяснява необясними явления", казва д-р Минкин. Според него, отговорите на големите загадки се крият във физиката а вярата е измислена, за тушира ужаса ни от смъртта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
