До местните избори нещата ще се заглаждат, след това ще започнат проблемите, казва д-р Иван Кокалов
Тази година болниците ще имат твърди лимити и листи на чакащите. Правилата за разпределение на средствата бяха приети във вторник вечерта от Надзорния съвет на здравната каса. Единодушно ли бяха гласувани те и какви ще са последствията за пациентите и лекарите, попитахме д-р Иван Кокалов, зам.-председател на КНСБ и представител на осигурените в НЗОК.
- Д-р Kокалов, за първи път тази година се предлага наистина да се въведат фиксирани бюджети на болниците, как гледате на тази идея?
- Към тази идея се отнасям негативно, заради което дори не подписах националния рамков договор. Причината е, че това ограничава възможностите за свободен прием на болниците. От друга страна, липсата на средства създава благоприятна среда за корупция и каквито и мерки да се приемат в тази посока, цената ще се плати от пациентите. Това е в противовес и с "Бялата книга" на ЕС за подобряване на достъпа и качеството в здравеопазването. На практика ние вървим наобратно. В основата на идеята за ограничаване на достъпа и създаването на условия за корупция седи гоненето на едни фискални цели - да не надхвърлим рестриктивния бюджет за здравеопазване.
- Какво имате предвид под стимулиране на корупцията, по какъв начин?
- Имам предвид мерките на здравното министерство, които хванахме в крачка, а сега някой омаловажава този факт. Имаше проект, в който се казва, че едно лице, въпреки че е осигурено, може да си плати за това, което му се полага като лечение. За мен това беше вид държавен рекет, дори смятам, че този текст е противоконституционен. Тъй като го хванахме в крачка и поискахме оставката на министъра, този факт се омаловажи. Продължаваме да бъдем против и за искането на министерството да има различни пакети на здравната каса, както и листи на чакащите. Листи има във Великобритания отдавна, но само защото там лекарите са толкова малко, че няма как да обслужат всички пациенти навреме. Освен това там е създадена и една друга култура на застраховане - който има средства, си прави частна застраховка и не седи в листа на чакащите. Ние обаче нямаме развито частно застраховане, освен това доходите на българина не му дават подобна възможност в повечето случаи. С предлаганите промени, грубо казано, ще живее този, който има пари. Едни реформи обаче трябва да създават предпоставки за по-високо качество и достъп до здравеопазване, а не обратното.
- Има ли друг начин, по който да се разпредели ресурсът на касата, така че да стигне? Фиксираните бюджети и листите ли са единственият вариант?
- Философски погледнато, в медицината върви една битка между доктора и финансиста. Ако надделее докторът, има неблагоприятни последици за бюджета, ако надделее финансистът, негативите са за пациентите. Тази битка у нас продължава отдавна, тъй като сме бедна страна и ресурсът за здравеопазване не достига. Медицината у нас е на световно ниво, имаме нова апаратура, а не се отделят достатъчно средства, за да се работи с нея, да се задържат лекарите ни тук. Разбира се, че трябва да се следи как се харчат парите, но ограничаването на разходите за сметка на пациентите не може да бъде единствената цел на министерството. Освен това подобни мерки ще доведат до увеличаване на здравно неосигурените, защото хората ще се демотивират да си плащат вноските. Защо не се въведат мерки за повишаване на събираемостта на осигуровките, КНСБ отдавна предложи, който не плаща вноските си, да се третира така, както тези, които укриват данъци - тоест да лежи в затвора.
- Как може да се намалят разходите, без това да е за сметка на пациентите?
- Трябва да се преосмисли дали публичните лечебни заведения трябва да се регистрират по Търговския закон и дали трябва да формират печалба. Всички са убедени и че методът, по който се финансират болниците - чрез клинични пътеки, не е удачен, той създава възможности за измами. Трябва да се смени начинът на финансиране и на извънболничното здравеопазване - не може един общопрактикуващ лекар да получава пари, защото някой се е записал при него. Трябва да е, защото е свършил нещо. Тоест трябва да се спре с финансирането на калпак. Министерството също иска да се отчита качеството при финансирането, но не виждам мерки в тази посока.
- 1.45 млрд. лв. ще се разпределят за болниците тази година, до какви листи на чакащите ще доведе това?
- Все още не знаем, трябва да се види къде ще бъдат преразходите. Факт е, че след като се залагат 200 млн. лв. по-малко за болнична помощ от реално консумираните през миналата година и се въвеждат фиксирани бюджети, за да се ограничи достъпът. Но това се случва за първи път и не знаем какви ще са последиците. Интересното е, че едно предходно ръководство на касата - начело с д-р Пламен Цеков, се опита да въведе фиксирани бюджети на болниците. Тогава лекарският съюз възропта, каза "как е възможно, ограничавате достъпа на болните до помощ". Сега обаче се съгласи.
- Въпросът е, че всяка година средствата за болнична помощ растат, миналата не достигнахме ли до предела на възможните харчове и хоспитализации?
- Пределът много зависи от една друга дейност, която е в ръцете на министъра на здравеопазването. Миналата година бяха включени много нови болнични заведения и дейности, тази година още не знаем колко ще са. В последните часове на изтичащата година дори да са получили разрешение, са в пълното си право да искат договори за тази. Това е една реална предпоставка за увеличаване на разходите на касата, как да ги ограничим тогава. Говори се отдавна, че разрешение за нова болница трябва да се дава още на инвестиционно ниво. Миналият екип на здравното министерство го предложи в парламента, но не се прие, защото лобитата са много силни. Ако не се планира заболеваемостта, потребностите от лечение в регионите обаче, а се остави да действа само пазарният принцип, както е сега, нищо добро не може да стане. Защото всеки, който инвестира, след това избива парите чрез касата и така, колкото и да е смешно, ние намаляваме като население, но хоспитализациите се увеличават. Тоест има една друга ниша, която куца - контролът. Той е само по документи и според мен тук е мястото на гражданското общество и пациентските организации - да се включат и да се види дали е имало нужда от едно лечение и дали то е било качествено.
- Идеята да се намаляват цените на клиничните пътеки, ако има преразходи по дадени дейности, до какво ще доведе?
- За мен това е една изключително неинтелигентна идея. Трябва да се планират нещата, но не може да предвидите къде ще отиде един пациент. Когато имам свободата от друг град да дойда в София, парите трябва да ме следват. Какво значи да се ограничи тази свобода на достъп. Защото при всички положения редукцията на цените на пътеките ще се отчита и на регионално ниво.
- Какво значи това за пациента?
- Или да бъде връщан, когато отиде в една болница, или да си плаща, ако има пари. Повече от осем години алгоритмите на пътеките и финансирането им цялостно не са преразглеждани.
Административно да намаляваш цени ще доведе или до това пациентите да си доплащат, или да намаляваш възнаграждения. Но кой мениджър ще намали заплатите на персонала си при този недостиг на специалисти. Защото това автоматично ще доведе до напускане на лекари и закриване на лечебни заведения. Да не говорим, че и синдикатите ще скочат. Освен това, когато една болница надхвърли с дейността си лимита, който й е определен, може да съди касата, ако тя не й плати. Другата възможност, разбира се, е да извадим тоягата и да кажем, че ще уволняваме директорите на държавните болници, ако имат преразходи. Но мениджърите и без това не са толкова много, не може да взимаме хора от улицата и да ги караме да управляват болниците. Това е поредната заплаха, която да ни направи послушковци, според мен не е пътят.
- Сигурно ли е, че в края на годината няма да има актуализация на бюджета на касата и да се плати всичко изработено?
- Министърът на финансите е разговарял с министъра на здравеопазването и шефа на Надзорния съвет в посока "затягайте колана". Тоест засега актуализация е мръсна дума и министърът на финансите я е забранил. Но ние сме далече от парите, които се дават за здравеопазване в другите страни, затова при нас се очаква парите за здраве да се увеличават, ако искаме да осигурим достъп и качество на лечение. Според мен до местните избори нещата ще се заглаждат по един или друг начин, а след това ще дойдат и проблемите.
- Правили ли сте сондажи сред колегите си дали ще приемат фиксираните бюджети?
- Общинските болници още отсега остро протестират, те и в момента трудно издържат, а какво остава, ако се намалят цените, по които им се плаща. За мен трябва да се положат най-много усилия в приходната част на системата и в контрола й. Сега контрол липсва, знаете, че касата проверява болниците документално, а един документ може да бъде попълнен изрядно - например, че сте лежали 6 дни, въпреки че сте изписани на третия ден. Това трябва да се оправи, а не да се прилагат мерки, които са на гърба на пациента - да се въвеждат листи на чакащите, да се искат средства за доплащане или да си правиш частна застраховка. Това ще демотивира хората да си плащат осигуровките. Тоест пътищата са два - да се увеличи приходът и контролът в здравната система.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
