Д-р Хаус вече е на щат в "Стандарт". И е запретнал ръкави, за да се пребори с болежките ви. Пратете ни въпрос на [email protected] и "Стандарт" ще ви консултира най-добрите BG лекари.
Тази седмица д-р Хаус ще пломбира зъби. Демоде ли е амалгамата? Опасни ли са сивите пломби? И имат ли предимства пред белите? Отговаря стоматологът д-р Теодора Недялкова от дентални клиники "Недялков".
За и против амалгамата
Денталната сребърна амалгама се ползва повече от 200 г. за пломбиране на зъбите. Нейният състав е 67% сребро, мед, калай и живак. Първата амалгама се е правила от живак, смесен със стружки от сребърна монета в хаванче, забъркани с пестик. В наше време амалгамата се предлага в капсули с точно дозирани съставки, така че да няма никаква опасност да се прекали с дозата на живака и той да е изцяло свързан. Капсулата се активира в специален уред и тогава се поставя в зъба. Добре е амалгамените пломби да се полират през известно време, така срокът им на годност се увеличава, защото корозията им намалява.
Амалгамата не е естетична. Сива е на цвят, което често никак не се харесва на пациентите. Поставена близо до венеца, може да го оцвети и да направи т.нар. амалгамена татуировка, която се отстранява с лазер или оперативно. Може да оцвети в леко сиво и зъбната тъкан и дори и да я подменим с бяла пломба, зъбът да продължи да сивее. Амалгамата има метален характер. Затова, ако в устата има и други метални или златни конструкции, е възможно протичането на галваничен ток - може да възниква метален вкус в устата, парене и сухота.
Все още не е измислен материал за пломби, който да задоволява на 100% стоматолозите и пациентите. Но амалгамата е материал, който се ползва вече близо 200 г., а се изследва от 100 г. Белите композитни материали се употребяват от около 70 г. в световен мащаб, а клиничните им проучвания все още не са достигнали тази дълбочина.
Предимства
* Евтина - цената на пломбата с амалгама е около 30% по-ниска.
* Гъвкава - има много добра манипулативност и адаптация към зъбните тъкани.
* Трайна - срокът на годност на амалгамата е около 10 г., а на белите пломби около 5-6 г.
* Без рецидиви - по-рядко се развиват вторични кариеси, тъй като амалгамата, за разлика от композитите, има по-малко свиване.
* Непретенциозна - може да се постави в леко влажна среда, не изисква педантична сухота, каквато е нужна за белите пломби. Повече търпи на нечистотии. Ето защо я ползвам често при кариеси на мъдреци, тъй като там хигиената е много затруднена, както и постигането на съвършена сухота
Недостатъци
* Амалгамата отделя живачни пари, докато е в течно състояние, но това касае повече денталния лекар, който е подложен ежедневно на тях, отколкото пациента.
* Живак се отделя в първите часове след направата на амалгамената пломба и при премахването й. Ето защо е безсмислена подмяната на старите амалгамени пломби, ако все още са годни.
* Живакът в амалгамата е свързан в кристална решетка и се отделя в много малко количества, когато дъвчем, пием или ядем горещи храни или скърцаме със зъби. Но всички клинични проучвания са категорични, че в тази доза не може да навреди на пациента. През 2012 г. Европейската комисия (ЕК) излезе с доклад, че амалгамата е безопасен избор за лечение на пациентите.
Да, живакът действително е токсичен, но онзи, който се освобождава в околната среда - например от ТЕЦ-овете и екарисажите или при златодобив и производство на пластмаса.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
