Д-р Нигяр Джафер оглавява здравната комисия в парламента. Тя коментира пред "Стандарт" основните задачи пред политиката на правителството в областта на здравеопзването.
- Д-р Джафер, какви са задачите пред здравната комисия?
- Пред здравната комисия има два вида предизвикателства - едните са следствие на нови обстоятелства, а другите са дългогодишни проблеми. Имаме искане от ЕС за прилагане на регламент за трансграничното обслужване на пациентите. Парадоксалното обаче е, че най-спешният ни ангажимент е изработването на Национална здравна стратегия. Един документ, който трябва да бъде много дoбре обмислен и широко обсъден, и ние трябва да го приемем буквално за десет дни. Защото без него здравеопазването в следващия програмен период на ЕС ще остане в ъгъла и ще се окаже като просяче, което търси средства оттук и там. Затова се налага да започваме отзад напред.
- Кои са основните приоритети в Стратегията?
- Основните идеи са осигуряване на достъп до качествено здравеопазване. Знам, че звучи банално, но все още в България говорим за липса на достъп до медицинска помощ в определени региони и това е сериозен проблем. Ще укрепим възможностите за достъп в малките населени места, ще създадем възможности за преодоляване на дисбаланса между извънболничната и болничната помощ и на други диспропорции. На първо място това е липсата на профилактика, на скрийнинг, на ранна диагностика. На второ място - навлизането на високотехнологични прийоми, на нови структури, на иновативни продукти, които предполагат все по-голяма консумация на финансов ресурс.
У нас липсва и сферата на палиативните грижи, на хосписите, на долекуването, а при тези демографски фактори трябва да имаме адекватен отговор. Затова ще държа в здравната стратегия специално да се запише, че ще искаме европейски средства за развитие на палиативни грижи, за хосписи.
- Предвидени ли са стимули за джипита и аптеки в труднодостъпните райони?
- Да, тази тема е залегнала, но по-общо. Равнопоставеността в достъпа ще се подобри с възстановяването на методиката за субсидиране на общинските болници, която съществуваше до 2009 г. Тя се изгражда на базата на демографски показатели, заболеваемост, брой социално слаби хора. Но мислим и какво да се направи в тези райони за осигуряването на достъп до общопрактикуващи лекари и специалисти. Има идеи в тази посока, но те са повече в средносрочен план - например промяна в правилата за специализация и една цялостна концепция за Спешната помощ. Един от министрите на ГЕРБ се беше заел с концепция за развитие на Спешната помощ, надявам се да се надгражда над нея, защото не приемам всичко да се отрича. Знам, че се работи от екипа на МЗ и върху здравната карта. Няма нищо лошо да се използва и картата, която Анна-Мария Борисова започна да прави, но в нея има само констатации на положението. Аз мисля, че не е лошо, когато държавата каже: "На базата на тези данни в област Смолян или Добрич има недостиг на лечебни заведения и държавата ще ги подпомогне". Или да даде възможност на млади лекари, които са завършили при определени условия, да специализират облекчено, ако след това определен брой години работят в тези региони. Много е важно какво ще стане със здравната карта и дали тя трябва да има задължителен характер
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
