Лекар е осъден на затвор за смъртта на негов пациент. Той го преглежда с подозрения за една диагноза, а истинската причина за състоянието му остава скрита и го покосява само след час-два, след като излиза от кабинета. Докторът не е убил своя пациент, не е взел шмайзера да го застреля, но дали е направил всичко, за да предотврати смъртта му?! "Лекарите не са убийци и техните грешки, когато се окажат фатални, трябва да бъдат разбрани от тези, които раздават правосъдие. Защото често се случва покрай сухото да изгори и мокрото" - тази теза доразвива и защитава в своята втора книга по темата "Професионална непредпазливост" доц. д-р Добринка Радойнова, началник на Клиниката по съдебна медицина в УМБАЛ "Св. Марина" във Варна. Тя излезе съвсем скоро на бял свят и акцентът в нея са неумишлените медицински действия, пречупени през призмата на деонтологията, превенцията срещу тях и, разбира се, стремеж да се защитят докторите. "Защото лекари в затвора не ни трябват", категорична е доц. Радойнова. А в същото време жалбите срещу тях се увеличават според данните за последните 2 г. на ИА "Медицински" одит към здравното министерство. Жалбите за 2013 г. са 596, има скок с 10% в сравнение с предходната година.
"А и лекарските грешки се открояват като една от най-болезнените тематики на съвремието", както посочва един от рецензентите на книгата д-р Иван Ранчев - съдия в Апелативен съд в Пловдив. Според него, доц. Радойнова, като дългогодишен съдебен медик, споделя, че лекарите не са безгрешни, но и пациентите трябва активно да участват в диагностиката и лечението си, вместо след неблагоприятен край да завеждат дела за обезщетение, така както е възприето в повечето други държави. "Трябва да има правила, деонтологично и правно регламентиране, за да работят и лекарите по-спокойно и да намалее стреса им при вземането на решения в трудни казуси. Медицина без риск няма", категорична е авторката на книгата. Тя прави задълбочено сравнително проучване на лекарските грешки и наказателната отговорност в други страни и как те решават проблемите на здравеопазването си. Защото зад грешното медицинско действие или бездействие има куп причини, за които държавата и институциите носят голямата отговорност. Здравното министерство в Япония например е започнало забележителен "Проект по модел", за да включат в разследването на смъртните случаи с възможна причина ятрогения и непредубедени специалисти, като целта е честно да се оценяват докторските грешки и да се увеличи сигурността у пациентите. При нас поради тежките икономически и други проблеми на прехода се неглижират създадените от миналото принципи на комисиите по майчина и детска смъртност, няма статистика за причините за смъртността в болничната и извънболничната помощ, няма ежегоден анализ за смъртността според съдебномедицинските аутопсии и т.н.
Любопитен е фактът, че в Русия над 50 на сто от съдебно-медицинските експертизи се изготвят за неблагополучия в стоматологията. Малко познат детайл пък е, че основоположник на руската деонтология е проф. Н. И. Пирогов. Още в 1893 г. той е издал заповед за изучаване на лекарските грешки, публикуването им в отделен раздел на медицинската наука, която сега се нарича медицинска ерология.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
