Може да се попълва от малки такси за търговия със сувенири и вина, казва зам.-министърът на културата доц. Бони Петрунова
- Доц. Петрунова, започна брожение срещу Министерството на културата заради съкращения в музеите и в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Защо се налага това свиване на разходите?
- Ако ме питате дали аз искам да съкращаваме музейни работници - не, не искам. Но държавата го изисква от нас. Нарежда ни да го направим. Болезнено е, знам. Но такава е ситуацията - няма пари. Навсякъде има съкращения, не само в системата на нашето ведомство. Няма лично отношение. Напротив. Бюджетът за заплати в НИНКН например, трябва да бъде намален с малко повече от 10%. От къде? Има 7 незаети бройки, съкращаваме ги и не засягаме никого. Трима души са закъснели с по няколко години за пенсионирането си. Така остават само двама, които реално ще бъдат съкратени. Казах на изпълняващата длъжността директор арх. Даниела Джуркова да прецени кой не работи и да си вземе решението. На този фон какво да каже шефът на Шипка - Шейново?! Там режем 6 души, а работят като змейове.
- Има промяна във финансирането на музеите, каква е тя?
- В момента 109 регионални и градски исторически музеи са на делегирани бюджети. Още 45-50 трябва да минат на този принцип на финансиране. Досега парите за издръжка са се отпускали на брой хора - трима души, които са отговаряли за 5 сгради, са получавали по-малко пари от петима, стопанисващи 3 сгради. Сега по идея на министър Вежди Рашидов тази година финансите ще се дават на площ.
- Как ще се финансират националните музеи?
- Пак по настояване на министър Рашидов 10-те национални музея ще могат вече да използват целия си допълнителен приход, за да развиват дейностите си. С тях ще могат да правят изложби, дигитализации, да повишават квалификацията на служителите си. В момента каквото изкарат, отива обратно в бюджета, а в края на година се молят за пари.
- НИНКН често е определян като едно от най-проблемните звена към културното министерство. Кметове, бизнесмени и археолози упрекват института за забавени преписки, изчезнали документи. Обвиненията за корупция пък са безчет. Какво се случва в този институт?
- Наясно сме с проблемите му. Не си затваряме очите пред истината. Имаме план за оздравяването му, по който работим.
Когато поех поста заместник-министър, Вежди Рашидов и Боил Банов вече бяха поръчали проверка на института - как работи, има ли забавени преписки, колко са и по какви причини не са придвижени. В резултат се наложи да бъдат наказани хора.
- Колко и за какво?
- Трима души ще получат административни наказания, защото с действия или бездействия са довели до влошаване качеството на работа на институцията. Наказана е и самата и.д. директорка арх. Даниела Джуркова за това, че не е изпълнила дадени й препоръки.
- Колко са забавените преписки?
- Когато поех поста си, наредих още една проверка - вътрешен одит. Засякохме двете проверки. И се оказа, че забавените преписки са към 460. Започнах да проверявам как може да се подобри работата. Тръгнахме от чисто техническата организация - има ли синхрон между отделните дирекции, има ли хора, които от години са си заключили преписките в шкафовете и не работят. Всяка сряда вече една кола разнася документацията. Това ускори работата. В момента забавените преписки са само 11.
- Нужни ли са законови поправки, за да се подобри работата на НИНКН?
- Да, основно в Закона за културното наследство. Някой някога, Бог знае защо, е върнал дребните съгласувателни процедури от общините обратно в Министерството на културата. Става въпрос за поставяне на навеси, табели, плакати до паметниците на културата, монтиране на тоалетни и др. Казуси, които съвсем спокойно могат да се решават на ниво община. Нужно е само сформирането на група от архитекти към кметството. Това ще облекчи много работата на Дирекцията за културно наследство в министерството и на НИНКН. Ще се опитаме да го направим до края на годината.
Непременно трябва да се проведе конкурс за директор на НИНКН. Дълги години институтът е и с и.д. директор. Титулярът трябва да си направи вътрешна структура, която да работи.
Нищо не са направили години наред по Националния регистър на недвижимите културни ценности. Това е масив от оригинални документи, който показва колко недвижими културни ценности има България, в какво състояние са, кога какво е правено по тях.
- В какво състояние е този регистър?
- В окаяно. Нещо повече - той е разграден двор. От него изчезват документи. Незнайно как, стари проекти изведнъж се появяват по европейски програми и влизат в действие, но от името на други архитекти, не на авторите.
- Това е корупция...
- Това е кражба. Но понеже архитектът Х не е имал друга форма да защити авторството си, освен като си напише името, проектът му се взима и се появява от името на архитекта У, който дори понякога не познава паметника.
- Работи ли се по идеята този национален регистър да бъде дигитализиран?
- Той първо трябва да бъде подреден. Като археолог 3 пъти ми се е налагало да искам подкрепа на регистъра. И трите пъти са ми давали по един хвърчащ лист. Потресаващият случай бе миналата година, когато копаех на Калиакра и поисках документацията за църква номер 4. През 60-те и 70-те години на ХХ век тя е била консервирана във връзка с направата на асфалта на крепостта и не може да няма документация за това. Но се оказа, че няма. От НИНКН ми отговориха, че имат само един документ - молба на вече покойния митрополит Кирил, който иска да му се разреши църква номер 3 да стане действаща. В цялата папка "Калиакра" има само това. А там е извършена огромна консервация. През 80-те е възстановена средната крепостна стена, направена е портата, пътеката. Но в папката няма нищо - нито планове, нито чертежи. Да, от НИНКН много питат за съкращенията. Но сега аз питам: къде е тази документация.
- Как изглежда този архив, къде се помещава - в кашони ли са папките, в шкафове?
- Помещава се в сградите на НИНКН. За нуждите на архива през 2009 г. са ремонтирани помещения в сградата, като за целта са отпуснати близо 50 000 лв. Въпреки това в момента библиотеката е затворена за ползване. Няма видеотека, недостъпна била. Човек изобщо не може да се добере до фотоархива. А документацията е без никаква защита.
- Ще бъде ли потърсена отговорност за всичко това?
- Разбира се. Изискала съм от и.д. управляващата да ми опише състоянието като даде обяснения защо се е стигнало дотук и какво предлага да се промени. От някъде трябва да се започне.
- Какви мерки ще вземете, за да пресечете възможностите за корупция в института? От години се говори, че едва ли не всяко разрешително струва пари.
- Задължително трябва да се направят критерии за оценка на проектите и за дейностите по недвижимото културно наследство. Тези критерии не могат да обхванат всичко, но поне с 50% ще намалят субективния фактор. Респективно наполовина ще намалеят опитите да бъдат рекетирани хората, които искат експертизата на института.
Трябва обаче да се знае, че НИНКН не е изцяло зависим от Министерството на културата. Той е второстепенен разпоредител. Аз мога да извикам директорката и да й кажа - твоите хора не се справят. Но нямам право да уволня техен служител. За много неща, които се случват вътре, ние няма как да ги санкционираме.
- В тази връзка добра ли е според вас идеята НИНКН да стане дирекция в министерството?
- На този етап не я харесвам. Все пак съм учен. И се надявам, че в основата на тази каша, която е забърквана години наред, все още стои онова зрънце да се прави наука. Затова се казва институт. Прибирайки го в министерството, той ще се превърне в поредната чиновническа структура. А не това е целта. Целта е наистина да има експертиза, работещи хора. Структура просто трябва да се подобри.
- Каква бе най-голямата изненада за археолога доц. Бони Петрунова, когато преминахте от другата страна на бариерата и влязохте в системата, отговаряща за археолозите?
- Изненадата беше приятна - намерих много свестни хора, които си вършат работата много добре. Колкото и голям специалист да съм в своята област, не съм завършен администратор. Служителите в дирекциите ме въведоха бързо в тематиката. А те не работят в система, която действа като смазана машина. Те се оправят въпреки системата. Много приятно съм изненадана и от министър Вежди Рашидов. Той наистина мисли за културата и за министерството. Гори в работата. Много се надявам така, както той промени мнението ми за министерството, и аз да мога да променя неговото за археологията.
- Ще успеете ли да издействате повече пари за разкопки тази година? Знам, че и за 2015 г. са заделени общо 500 000 лв.
- Много съм отчаяна. Аз не съм политическо лице, нямам при кого да отида и да кажа - дайте повече средства за археологически проучвания. Тези пари - 500 000 лв. са механично определени. Сума, която традиционно се дава. Иска ми се да променя това. И ще се опитам в края на годината да имаме яснота какво ни предстои за сезон 2016. За да може на тази база да пишем на финансовото министерство какво планираме и за какво ни трябват пари. Така то ще прецени колко повече може да ни даде.
- На какъв принцип ще се разпределят тези 500 000?
- Буквално преди дни имахме комисия с представители на всички археолози от страната, на университетите, на музеите, да разработим нови критерии за кандидатстване за тези пари. За да има поне едно конкурсно начало.
- Тоест тази година 500-те хиляди няма да се разпределят, както досега, на траншове от по 5 000, 10 000 и 15 000 лв.
- Не, няма. Тази година ще разпратим на всички институти, които имат работа с недвижимото културно наследство, какви са критериите за кандидатстване. На база подадените документи, жури ще прецени на кого, колко и защо ще се даде. Разделяме паметниците в три големи групи. Първата обхваща знакови обекти - като столиците. Трябва винаги да търсим опазване на националната памет.
- За тях не се ли отпускат допълнително пари?
- Не, всичко е в един кюп. Втората голяма група ще включва обекти, свързани с изпълнение на проекти и програми. Един обект може да не е много знаков, но общината да работи по него в рамките на даден проект и да се иска още малко археология, за да се завърши. Третата група са тези, които искат да проучват интердисциплинарно. Или с недеструктивни методи. Нещо, което много харесвам. Навсякъде, където може да не се копае, по-добре да не се копае. Проверява се могилата отгоре. Вижда се, че в нея може би има нещо, но то не е гробница, която чака и трябва непременно да се отвори. Затова разкопките се отлагат във времето. Винаги има риск иманярите да ни изпреварят. Но пък когато няма средства за всичко, трябва да се избира. Разбира се, ще искаме и качествени резултати в отговор.
- В какво ще се изразяват те?
- Задължителни научни отчети, които ще бъдат публикувани на сайта. За да се види за какво министерството си е дало парите. Много ще се държи тази година още при кандидатстването си за пари проучвателите да обяснят каква визия, каква перспектива има паметникът, по който работят. В Европа го наричат устойчивост на проекта. У нас е нещо обичайно да се отвори примерно могила и после да се каже: ето, изкопали сме една част, иманярите дебнат, дайте пари да довършим. Ами не я отваряйте, когато нямате визия как ще се поддържа.
Тук опираме до друг проблем. Обектите дадени на общините, които не са обвързани с добри договори за ангажиментите на кметствата по стопанисването им. Искам преработка на тези договори и поставяне на много категорични и ясни условия, затова, че те са се ангажирали да опазват, респективно да печелят от даден паметник
- Какви пари са ви отпуснати за спасяване на обекти като гробницата в Старосел, които са пострадали и се нуждаят спешно от укрепване или ремонт?
- 400 000 лв. Те са за всичко в България, което по някаква причина се разруши. Тук имам идея, която се прие. Заложили сме я в програмата на правителството за устойчиво развитие. Тя е да се направи фонд "Културно наследство" за кризисно възстановяване и поддръжка на паметниците на културното наследство.
- Откъде ще се пълни този фонд?
- Моята идея е под някаква форма за бъдат задължени да плащат всички, които по един или друг начин печелят от културното наследство - - от сувенири, вина. Ако се вземе по 1 стотинка за всяко вино, което на етикета си има културен паметник, фондът ще е огромен. Такъв закон има, но той не работи. Затова това трябва да се реши на държавно ниво. Възложила съм да се проучат практиките на другите европейски страни. Има държави, които събират такса културно наследство от всички чужденци. Защото, влизайки в държавата, те разглеждат паметниците, които пък трябва да се поддържат.
Не държа този фонд да е в Министерство на културата. Може да е към финансите. Важното е когато се повреди нещо, както бе гробницата в Старосел, да поискаме средства от този кризисен фонд.
- Археологията носи пари в регионите. По време на разкопки се разкриват работни места за шофьори, изкопвачи. Има ли статистика колко хора са заети в този вид временна заетост?
- Не съм чела някой да е правил такава статистика. Но от собствен опит можа да кажа, че в един среден обект в рамките на 30 работни дни, извън научния екип от 5 и 8 души, най-малко 50 - 70 души се ангажират в работата. Получават заплати или под някаква форма са заети. Транспорт, изкопчиите, местният хотелиер, който цял месец има непрекъснат приход... В градовете ни чакат да отидем. От парите за разкопки на един обект само 30% са за научната работа. Другите остават в региона. Ето пример - разкрихме "Перистера", която спечели награда "Чудесата на България". Общината не прояви интерес да създава продукти, които да популяризират крепостта. В същото време магазинче в Пещера вече продава шишенца с ракия "Перистера". Това означава, че моят труд не е отишъл на халос. Дори само една фирма да печели, това е чудесно. И веднага се връщаме към въпроса за кризисния фонд. Ако тази фирма даде от печалбата си минимален процент, който да се връща към "Перистера", крепостта ще има пари и за атракции, и за ремонти, и за разкриване на работни места.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
