Какви открития са направени по време на археологическия сезон в античния град Рациария, как ще се социализира един от най-интересните исторически обекти в Северозапада и какви ползи носи фактът, че българският участък от римския лимес на Дунав вече е в ЮНЕСКО, попитахме доц.Здравко Димитров, ръководител на разкопките в Рациария и Бонония в интервю за вестник "Стандарт".
- Потвърждава се, че имаме едни от най-големите римски бани на Балканите
- Във входовите помещения сме открили над 400 монети
- Доц.Димитров, каква е равносметката от този археологически сезон в Рациария?
- Най-интересното от този археологически сезон в Рациария е това, което от 50 г. е известно, но се потвърждава, че имаме едни от най-големите римски бани на Балканите. Разкопките дават прекрасни архитектурни резултати. Имаме запазеност на зидовете от 3-3,50 м до 4 м и прекрасна архитектурна декорация - первази, колони, капители. Това показва, колко е бил представителен комплексът. При пълното му разкриване ще може да се види изключително интересен археологически обект.
- Какви находки открихте?
- Находките са типичните за римските бани игли за коса, костени аксесоари, пръстени, някои дребни накити, фибули, елементи от костюма на римските граждани. Между другото намерихме и много монети. Това винаги се свързва със сериозната иманярска инвазия от началото на 21 век и въпреки това във входовите помещения сме открили над 400 монети, които са точно от периода, от който се датира банята - 3-4 век. Има много хубави керамични елементи - лампи, чашки, цели амфори. Има и керамика от по-късен период, когато банята вече не е функционирала. Върху нея е изградена ранно-християнска църква. Оттогава има малко монети , фрагменти от стъклени съдове и отново значително количество керамика.
- А как ще се социализира този изключителен обект?
- Това е основният въпрос. Затова и започнаха разкопките. Никой от археолозите, които са работили преди мен - българо-италианската експедиция, проф. Велков - директор на Археологическия институт през 80-те години, не са започнали термите, защото това е огромен комплекс, който изисква много сериозно планиране на проучването, след което и на реставрация и експониране. Именно това е идеята на целевите средства, отпуснати от държават точно за термите, а не за разкопките на Рациария. Обектът е с голяма архитектурна стойност и по-скоро туристическа стойност, не се търси само научната част. Разбира се, наука се прави и тя се документира. Идеята е комплексът да се проучи изцяло за 5-6 години, да се експонира и след това той ще бъде най-големият обект във Видинско. Преди работехме по програмата на Министерството на културата и получавахме 30 000 лв., но с тези средства щяхме да проучваме обекта в порядъка на 30-40 години. А сега със средствата, които се отпуснаха за термите, в рамките на 5-6 сезона те ще бъдат разкрити и общината ще може да кандидатства да го реставрира изцяло като социализиран и експониран паметник.
- Край термите няма извор, как е довеждана водата до тях?
- Термите са с огромни размери - 8-9 дка. Те са захранвани от отделен аквадукт с водопровод, който довежда водата от каптаж при днешното село Държаница. Това е на около 5 км от Рациария. Направено е проучване от италианските колеги през 1981 г. Те са изследвали аквадукта и са открили части от него на запад от Арчар до Държаница. Това е антична инфраструктура, която не се съмнявайте, че е работила перфектно.
- Работите и в Бонония във Видин. Там какво се случва?
- В Бонония подготвяме разкопките. В момента има много съвременни отпадъци и трябва да се разчисти обекта. Искаме да свържем стара кула 8 от 2018 г. с новооткритата кула 10 при западната порта и да проучим целия общински парцел. Там е идеалното места да се създаде исторически парк с останките на крепостната стена.Видин е единственият град, в който могат да се видят крепостни стени от три епохи - тази на Бонония, от Средновековието на Баба Вида и на османската крепост от 18-19 век. За Видин тези обекти са много важни. Бонония е съвсем близо до Баба Вида на около 250 м и оттам преминават всички туристически групи.
- Българският участък на римския лимес по Дунав вече е в ЮНЕСКО, какво означава това?
- Това е един статут, който дава защита на обектите, но и възможност за кандидатстване по всички европейски проекти, насочени към културно-историческото наследство. Тоест, става дума не само за защита, но и за средства за социализиране на обектите, за да могат да се включат в нормална туристическа среда общоевропейска, Дунавска среда. В Северозападния участък и Видинско обектите са Бонония и Рациария, след това продължават с Лом и до Силистра, където е Доросторум. Всички големи кастели, които са били през 30 км по Дунавския бряг, са включени в проекта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
