Лондон. Световноизвестната британска писателка Дорис Лесинг почина преди ден на 94. Носителката на Нобел през 2007-а е определяна като феминистка - членката на Коминтерна обаче винаги е отричала подобен етикет.
Дорис е израснала в Африка, но е обявена за персона нон грата в Родезия, в Нясаленд (част от Зимбабве) и в Южна Африка заради критиките си към апартейда. В творбите й има много влияния от черния континент. Дорис е родена на територията на сегашен Иран, а живее в Южна Родезия. Тя описва годините в африканската пустош като кошмар, в който удоволствията са били рядкост. По думите на романистката нещастното детство е една от причините тя да започне да пише - но невинаги само в тъмни окраски. "Спомням си детството особено ярко. Може би причината се таи в африканските цветове, каквито няма никъде в света. Може би и музиката, която ме заобикаляше, има вина. Мама свиреше Бетовен и Шопен на пиано. Стаята се изпълваше и с думкането на туземските барабани. Като дете не виждах никаква причина Шопен и барабаните да не звучат заедно", разказва по-късно писателката пред "Комсомолская правда".
Дорис се учи в католическо школо и в пансион за девойки в столицата Солсбъри (сега Хараре), но така и не завършва. Тя повече не получава никакво формално образование. В младостта си работи като болногледачка, телефонистка и журналистка. Установява се в Англия през 1949-а, а година по-късно излиза дебютният й роман "Тревата пее". Дорис се мести в Северен Лондон, който по това време е далеч от днешното средище на интелектуалци. "Нали знаете, че животът е просто една дълга пауза за чаша кафе", констатира Лесинг. "Тук преживях Хитлер, който планираше да живее дълго, Мусолини, Съветския съюз, Британската империя. Вярвахме в постоянство и вечност - сега ни е комично?".
Дорис Лесинг е ключова фигура за марксистките, антиколониални, антиапартейдни и феминистски движения. През 1956 г. след престой като журналист в Родезия и Нясаленд й е забранено да пребивава в Южна Африка. В началото на ХХI век критикува диктаторския режим на президента Роберт Мугабе и е обявена за нежелано лице в Зимбабве. През 50-те и 60-те години тя е активистка на Британската компартия.
"В Западна Европа комунистите от средата на XX в. бяха идеалисти. Тези хора бяха изумителни във всички отношения - разбираха проблемите на обществата, макар и силно политизирани. Напуснах партията, когато разбрах, че Съветският съюз е нещо лошо", споделя писателката. Тя постига голям успех със "Златният дневник" през 1962 г. - истинска класика на феминистката литература. "Добрият терорист" печели похвалите на критиците. През 1988-а излиза "Петото дете", която се счита за една от най-важните в късното й творчество. Главният герой е момче урод на най-примитивно ниво на развитие. Дорис издава сборници с разкази, пише и фантастични романи с философска проблематика.
Една от тазгодишните претендентки за Нобелова награда, американската писателка Джойс Карол Оутс, почете Лесинг пред "Гардиън". "Тя може да бъде описана отлично с думите на Уолт Уитман: "Аз съм обширен, аз съдържам множество неща". За много тя беше революционният глас на феминизма през ХХ век, макар самата остро да отхвърляше подобна категоризация. За други тя беше пророк, използвайки инструментите на фантастиката за адресиране на проблемите пред човечеството, еволюцията и околната среда."
"Написала съм повече от 50 книги. Това трябва да означава 50 различни предсказания ли? Не, благодаря!", заяви обаче Лесинг, докато още беше жива. И обясни: "Писателят като оракул или инженер на човешкия дух е крайно опасно занимание. Хората вярват на печатното слово и да ги плашиш или заплашваш с произведенията си абсолютно не ми харесва. Обичам да пиша просто, под думите ми няма нещо, което съм искала да напиша. Пиша така, че читателят не трябва да търси допълнително значение."
Канадската писателка Маргарет Атууд, носителка на "Букър", споделя: "Остаряваме и се изправяме пред карикатурен избор: старите срещу младите писателки, Круела де Вил срещу добрата вещица Глинда, доброто срещу злото. Аз се сблъсках с достатъчно жестокости в живота си, но Дорис Лесинг беше от хората, които ми дадоха надежда, че доброто все пак ще надделее. Тя беше пример за всеки писател. Демонстрираше, че може да бъдеш никой от никъде, но с талант, кураж, упоритост в трудните времена. И че с щипка късмет можеш да достигнеш и най-високите върхове".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
