Коалиция ГЕРБ-БСП е невъзможна и сега, и в бъдещия парламент
АБВ излезе от разкрачената позиция с оставката на Калфин, казва Юлий Павлов
Юлий Павлов
Център за анализи и маркетинг
- Г-н Павлов, напускането на АБВ дойде малко като гръм от ясно небе. Излизането в опозиция свързано ли е с рокадата на върха на БСП?
- АБВ са в шизофренното положение на ДСБ - едновременно да имат един министър и да са в опозиция, още от миналата година. Ако си спомняте, те гласуваха против актуализацията на бюджета на собственото си правителство. Гласуванията за бюджета са най-сигурният лакмус кой е на власт и кой - в опозиция, но АБВ тогава не изтеглиха своя министър. Сега решиха вече да прекратят това разкрачено положение и да излязат в твърда опозиция. Вероятно този ход на Георги Първанов наистина има връзка с избора на Корнелия Нинова за лидер на БСП. Тоест те ще се опитат да направят скоростен обратен завой и отново да се озоват на лявата писта, след като вече година и половина, твърдейки на думи, че са лява партия, управляват с едно дясно правителство и техният министър Калфин провежда антисоциална политика. АБВ смятат, че с Нинова ще успеят по-лесно да се договорят и тя да ги припознае отново за лява партия. Тези процеси едва ли са свързани с президентските избори - левицата и обединена, и разединена, не може да има президент. Все пак превесът на ГЕРБ пред останалите е много голям, но може би тяхната стратегия е свързана с едни предсрочни парламентарни избори.
- Една от водещите хипотези е, че левицата провежда координирана акция за сваляне на кабинета.
- Правителството не може да бъде свалено. АБВ и досега са в опозиция. Патриотичният фронт също са в опозиция - те бламираха премиера Борисов при две назначения на министри. При избора на Екатерина Захариева само НФСБ гласува против, но при Меглена Кунева целият ПФ беше против - това е чисто опозиционно действие. Тези партии отдавна са в опозиция. Парадокс е например, че те подкрепяха Кунева като вицепремиер, но вече не я подкрепят като образователен министър. Това е поредното раздвоение на личността. Самата Кунева наскоро призна, че ни управлява правителство на малцинството. С напускането на Калфин то няма да стане повече правителство на малцинството - малцинството си е същото. Малцинството, което стои зад кабинета, се състои от ГЕРБ и десетина депутати от РБ - общо стотина депутати. И към тях се закачат част от "България без цензура", а понякога, както стана при съдебната реформа, може и "Атака" да ги подкрепи. И, разбира се, в ключови моменти, когато не достигат гласове, ДПС влиза в ролята на пето колело на управляващата коалиция и дава своята решаваща подкрепа. От гледна точка на парламентарната аритметика нищо не се е променило, просто АБВ търсят имиджов ефект.
- Оставката на Калфин какви възможности отваря пред ГЕРБ?
- ГЕРБ от края на м.г. е в изгодна ситуация. Премиерът Борисов в свое интервю подчерта, че партията вече е балансьорът в Народното събрание. Позицията на балансьор с динамични мнозинства за едно или друго гласуване ги устройва. Те не управляват еднолично и не носят цялата отговорност. Недоволството за несвършените реформи в образованието може да се носи съответно от проф. Танев и когато стана силно недоволството, той си замина. Недоволството от здравеопазването се стоварва изцяло върху Петър Москов. Когато недоволството премине определен праг, вероятно и той ще си замине. Ситуацията е изгодна за ГЕРБ и затова те не искат предсрочни избори, въпреки че при извънреден вот значително ще увеличат своето представителство в парламента. И вместо да имат нужда от трима-четирима партньори, ще се нуждаят максимум от един. Но тогава няма да имат тази възможност за динамични мнозинства и за размиване на отговорността. Ще трябва да поемат изцяло отговорността за управлението.
- Бойко Борисов каза, вече технически е невъзможно съвместяването на парламентарните с президентските избори.
- Вероятно Борисов не се е съветвал с конституционалисти, преди да говори. Струва ми се, че има достатъчно време за избори "две в едно". Знаем, че от разпускането на парламента до провеждането на изборите трябва да минат не повече от два месеца. Което значи, че за да се проведат парламентарни избори заедно с президентските, събранието трябва да бъде разпуснато през втората половина на август. /Вероятните дати за вота са 23 или 30 октомври/. Ако така се разпредели времето, можем да имаме избори "две в едно". За да се разпусне в края на август, трябва кабинетът "Борисов" да подаде оставка в края на юни, за да има достатъчно време да се извъртят въртележките с даването и връщането на мандатите между големите партии. Другата опция е парламентарните избори да бъдат следващата пролет.
- Кой от двата варианта е по-изгоден за ГЕРБ?
- Желязото се кове, докато е горещо. Ако изборите бъдат "две в едно", победата на ГЕРБ с голяма разлика е сигурна. Догодина напролет - я камилата, я камиларят. Въпреки че шансовете за бързо възраждане на БСП и стопяване на преднината на ГЕРБ са минимални. На пръв прочит, за Борисов е по-добре двойни избори през есента, но за по-задълбочен отговор се нуждаем от сериозни социологически изследвания.
- Появиха се сравнения на избора на Нинова начело на БСП с този на Надежда Нейнски пред 14 години за лидер на СДС в момента, когато синята партия се цепеше. Има ли място за подобни аналогии?
- Формалната аналогия, че се избира жена за председател, не е най-важната. По-важната аналогия е друга - СДС беше разсипано благодарение на усилията на бившия си лидер Иван Костов, който се отцепи и си направи нова партия. БСП също бива разсипвано от усилията на Георги Първанов - бившия лидер, който се отцепи и си направи нова партия. Това е по-сериозният паралел. Иначе по характер Нейнски и Нинова са доста различни.
- Как гледате на перспективата на сближение между БСП и АБВ? Нинова и Първанов бяха заедно на митинга на 9 май.
- В крайна сметка на митинга на 9 май присъстваха страшно много хора, включително и които не са леви. Отбелязваме победата над фашизма, за която и България е дала много жертви. Специално за левите присъствието там е задължително. Показателно е друго - Нинова смекчи тона и това беше знак за АБВ, че ако се върнат на лявата писта, могат да получат някаква подкрепа. Всички помним как хората на Първанов бяха вкарани с обувалка в сегашния парламент. На вота не им достигаха двайсет хиляди гласа, които в последния момент дойдоха отнякъде. АБВ вероятно се съмняват, че като стоят в дясното пространство, ще получат занапред нужните гласове.
- На конгреса на БСП доста спорове се носеха около възможността левицата и ГЕРБ да управляват заедно дори още в рамките на този парламент.
- Нито в този парламент е възможно да се коалират, нито в следващия. За ГЕРБ всякакво управление било с БСП, било с ДПС, ще бъде самоубийствено. Разбира се, те могат да направят подобно правителство на малцинството. Да не забравяме, че съветът на ЕНП беше партиите членки на ЕНП да направят кабинет на малцинството. Парадоксално, по настояване на реформаторите бяха включени фашизираните националисти от ПФ и най-ретроградната част от БСП, която се отцепи като АБВ. В следващия парламент ще има много по-малко парламентарни групи. И ако ГЕРБ няма стабилен партньор, по-скоро пак ще направи правителство на малцинството и ще управлява с динамични мнозинства.
- Какъв е резултатът от суматохата около Изборния кодекс, който сериозно разклати доверието между партньорите във властта?
- Ситуацията около Изборния кодекс е изключително странна. Нещата са ясни и категорични - президентът Плевнелиев наложи своето вето с кристални мотиви, базиращи се на конституцията. Основаващи се на това, че българските граждани имат равни права да гласуват, където и да се намират по света. Затова и всички тези пазарлъци с правата на гражданите наистина звучат абсурдно в XXI век. Разчитам, че ГЕРБ ще се върнат на мнението на премиера, който заяви, че ако трябва да избира между стабилността на управлението и демокрацията и човешките права, той ще предпочете демокрацията и правата на човека. Абсурдно е ние да ограничаваме и разрешаваме избирателни права в зависимост за кого гласува даден избирател, както се получава с изселниците ни в Турция. Ако партията, за която гласуват, е опасна за националната сигурност, срещу нея се подава жалба в Конституционния съд и той преценява дали да я забрани или не. Според изкривената логика на националистите излиза, че тези в България, които гласуват за ДПС, не застрашават националната сигурност, но гласуващите за ДПС в Турция я застрашават. Проф. Михаил Константинов обясни вчера, че средно на парламент двама депутати от ДПС влизат с гласовете от чужбина. Двама от 240. Всъщност движението е силно не с бройката си, а със своята позиция в центъра и възможността да прави коалиции и вляво, и вдясно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
