Картините излъчват меланхолични послания, в които надделява размисълът
Художничката представи новите си творби в галерията на "Шипка" 6
Още преди повече от три десетилетия Богомил Райнов беше посочил една важна специфика в творчеството на Дора Бонева - става дума за "сложното отношение между два свята - света на модела и света на живописеца. Но от това сложно отношение може да се роди изкуство, само ако между другите му съставки съществува елементът на прозрението".
Изложбата с нови творби на Дора Бонева ни убеждава, че тя продължава усилено да търси елемента на прозрението. Прозрението на вътрешната светлина на Духа, която позволява на твореца да съзре и невидимото, да усети интуитивните излъчвания на живата природа, където дървета, хора, птици, цветя, насекоми, безлюдни алеи, загадъчни сенки, неясни видения съставят хармонията на вечно пулсиращата, променяща се и едновременно с това една и съща Натура.
Пластическият свят на Дора Бонева впечатлява със своето странно говорещо безмълвие, сякаш нейните композиции са потопени в особено надвремие. Така любимите й пейзажи, натюрморти и портрети са озарени от вътрешната светлина на постоянната недоизказаност, загадъчност, почти мистична предпоставеност. Яркият колорит контрастира с призрачните видения на дървета, фургони, къщи, ридове и хълмове, натоварени с почти човешко излъчване. Ако искаме да изведем една глобална метафора за образните търсения на Дора Бонева, ще кажем, че тя е постоянна плетеница на освобождаващата вътрешна светлина на Духа.
Всяка картина на Дора Бонева е своеобразен съзерцателен поглед към света. През годините тя постоянно се връща към неустоимата магия на Родопите, за да претворява отново и отново пейзажите на родопски села, къщи, хълмове, оврази, пътища, или се потапя в мистичната омая на любимия си зимен сезон, където се любува на самотни дървета, живописни алеи, треперещи синигерчета, наблюдаващи безлюдни улици, хотелски стаи, от които лъха едновременно носталгия и отчаяние...
Пластическите внушения на Дора Бонева са ненатрапчиви, облъчени от някаква странна унесеност, защото динамиката не е във външната канава и сюжета, а във вътрешното излъчване на персонажа. Ето защо и пейзажите, и натюрмортите на Дора Бонева излъчват своеобразни меланхолични послания, в които обаче надделява не тъгата, а размисълът, вътрешното вглъбяване. Художничката иска да види света около себе си с очите на нематериалното, тя чува приглушени гласове и вижда пейзажи, които имат свой особен ритъм.
Ако търсим най-характерното за творбите от новата изложба на Дора Бонева, ще кажем, че това е съчетанието на неравноделния ритъм с ярко наситените колоритни гами. При Дора Бонева баграта е структурообразуващ елемент, чрез който тя създава настроение и позволява на четката да си играе с плътността или ефирността на изобразяваните персонажи. Цветът при Дора Бонева е част от изграждането на пластическите метафори. А те почти винаги са дискретни, приглушени, завоалирани в сенките на мистичните очаквания и неясните предчувствия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
