Долу ръцете от лекарите

Долу ръцете от лекарите | StandartNews.com

От много години живея във Франция. Редовно гледам българска телевизия. Въпреки че личното ми битие не се влияе от това, което става в България, аз си оставам българка, която изживява с дълбоко съпричастие и съчувствие съдбата на народа ни, както и срамното поведение на управниците.

На фона на всички политически кюскания и срамни явления в хаоса ни днес, остава нещо константно, неизменно и съдбовно за всеки човек - ЗДРАВЕТО му, без което всичко друго се обезсмисля, когато го изгуби. И също незаменимите открай време личности, които се грижат за това здраве - ЛЕКАРИТЕ! С техните знания и опит те облекчават страданията ни, помагат да победим болестите си, връщат ни дори към живота, когато сме били на прага към отвъдното.

Наред с многото горчиви и грозни парадокси в битието ни сега, парадокс е отношението на много българи към лекарите. Разбира се, те са хора като всички нас и между тях има някои с поведенчески, дори професионални слабости. Та в коя сфера няма такива?! Истината е, че многобройните български лекари са личности с човешка и професионална отговорност и съвестно се трудят за здравословното добруване на хората. А също така е горчива истина, че битува незаслужено оскърбително отношение към това съсловие. Изхожда се от единични негативни случаи, като се акцентува на тях, а не на масовите позитиви.

Ако има например починал пациент, за когото се счита, че е могло да бъде спасен, гръмват обвинения и анатемосване по всички медии. Но да сте чули приветствени фанфари от признание и уважение за това, че има хиляди оздравели, а не умрели!

Тъй като става дума за лекарите, не искам да кажа, че те пък всичките са образци на съвършенство. Но откъде иде, защо се надига такова обобщаващо недоволство срещу всички лекари? Може би, защото наистина твърде малко знаем или не искаме да знаем за спецификата на техния труд.

Неотдавна една пияна компания, достигнала градуса на безразсъдството, решила да се пошегува с някого. Извикали за "спешен случай" дежурната лекарка от районната поликлиника. За разлика от такситата, на лекарското отзоваване винаги може да се разчита. Жената изкачила единадесетте етажа. Веселото общество на "спешния случай" я посрещнало с чаша шампанско и покана да погуляе, защото "Е, животът е кратък, но сладък". Потресена от нахалството, каталясала от катеренето, лекарката се възмутила: "Вие сте престъпници! Сега има някъде страдащ човек, при когото трябваше да бъда!" Че като се обидили онези ми ти веселяци. Макар и с помътнели от алкохола мозъци, те взели много присърце думата "престъпници". Лекарката едва успяла да се отскубне от отмъщението им, и то благодарение на хората от съседния апартамент.

Наистина, кого друг можем да разтакаваме посред нощ така безотговорно! Свидетели сме и на още по-невероятни посегателства върху лекари от Спешна помощ, не само върху достойнството им, но и с нещо нечувано и невиждано, което не зная къде другаде освен в България може да се случи. Лекарят, дошъл да облекчи страдание, да стане жертва на жесток побой. Истинско престъпление! Случаят е известен, всички медии го оповестиха. Но не зная дали най-скоро ще чуем как е постъпила прокуратурата, как ще бъде наказан престъпникът. Ако наказанието е справедливо и строго, то ще има може би превантивна стойност.

Споменах, че във връзка с мой сериозен здравословен проблем имах контакт със Спешна помощ. След това се наложиха няколко посещения в районната поликлиника. И там, докато чаках, чух нелепи, оскърбителни думи за лекарите, за Спешна помощ, за линейките, които закъсняват. Увлечени в непонятна агресивност, някои като че ли забравят, че линейката не е хеликоптер, а се движи по улиците, и дори един маневриращ камион или спряла боклукчийска кола може да ги забави. За да се натрупат още горчиви впечатления, като по поръчка сякаш се случи, че бях в такси, а пред нас имаше голям автобус. Зад нас зазвуча сирена на линейка. Таксито се отклони, за да даде път, но автобусът - не. Линейката надуваше клаксона, синята лампа светеше, а рейсът не помръдваше! И... "Ах тази линейка, която вечно закъснява". Роман може да се напише с този сюжет! А от мен с днешна дата - поклон пред лекарите от Спешна помощ!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай