София, Стотици лекари всяка година заминават да си търсят късмета в чужбина с надеждата за по-добри заплати и условия на труд.
Едни от най-предпочитаните дестинации са Германия и Белгия. Гурбетът обаче не винаги се оказва толкова безпроблемен. Наред с десетките истории за успехите, които нашите медици жънат навън, се оказа, че има и доста, които са се опарили. За тях разказва д-р Димка Меридонов, създателка на платформата за медицина Forum der Medizin. От дълги годни тя се занимава с консултация на лекари за възможностите за работа в Германия, Австрия, Швейцария и Белгия.
---------------------
Всеки четвърти медик в Германия или Белгия се оказва с проблеми в договорите си за работа. Това показват наблюденията на д-р Димка Меридонов през годините. Само за миналата година тя има сигнали от 35 български лекари, които работят в Германия, за нарушаване на техните права. Най-честите оплаквания са за подписването на неизгодни договори с болниците. В повечето случаи нарушенията са при младите лекари - специализантите. Един от най-честите проблеми е с даването на по-ниско възнаграждение, отколкото имат местните лекари. В Германия има определени граници за лекарските заплати. Брутните възнаграждения за младите медици са в диапазона 3500-3800 евро в зависимост от болницата, казва д-р Меридонов. Често обаче
БГ специализанти се наемат за по Е2500-2800
Обикновено това става в по-малки болници, които нямат същите финансови възможности, каквито големите германски вериги от клиники - Хелиос, Асклепиус, Зена. Сред другите нарушения в договорите на младите лекари е, че може да липсва клауза, която да им дава право на специализация, казва д-р Меридонов. Така медиците могат да работят с идеята, че ще получат специалност, а накрая това да не стане.
Макар и по-рядко, нарушения има и при по-възрастните им колеги, които вече са придобили специализация в България. Един от проблемите е липса в договорите на платени отпуски и възможност за болнични, казва д-р Меридонов. Друг проблем е, че лекари със специалност понякога се наемат като асистенти на по-ниски заплати, добавя тя. Тогава те вместо по 6000 евро на месец, както колегите си, получават по-ниски доходи. Обикновено тази практика трае около година, след което правата им се признават и те се наемат като специалисти. Подобен случай д-р Меридонов е имала с една българска гинеколожка. Докато признаят специалността й, жената е работила за заплата по-ниска с 2000 евро, в сравнение с тази на колегите си.
Не са редки и примерите за "мобинг"
или психически тормоз на работното място, допълва д-р Меридонов. Според нея тази практика е често срещана не само в медицинските среди на Германия, но и в други области. Българските лекари могат да имат проблеми дори с битовите условия, ако не внимават с договорите. При д-р Меридонов дошъл лекар, който след 2 месеца престой в един апартамент трябвало да го санира. Причината била клауза в договора за наем, на която той дори не обърнал внимание при подписването. Заради нея обаче хазяинът накрая му казал, че има малко мухъл по стените и трябва да санира апаратамента. "Колегите отиват с идеята, че в чужбина всичко е добре уредено и никой няма да ги излъже, но това не винаги е така, затова нека не пропускат дребния шрифт", съветва д-р Меридонов. И препоръчва на лекарите да потърсят и консултанти като нея. За медиците услугите на д-р Меридонов и колегите й са безплатни, тъй като се покриват от държавата.
Примамват джипита с Е25 бона бонус
Джипитата са сред най-търсените специалисти в Германия, казва д-р Димка Меридонов. За отварянето на практика дори се дават първоначални субсидии от 25 000 евро до 100 000 евро в зависимост от района в страната. В Брюксел пък това финансиране е 60 000 евро. Сред другите търсени специалисти са ендокринолозите, кардиолозиоте, гинеколозите и патолозите. По-малко се търсят специалисти по урология и педиатрия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
