Спойката, която държи всички взаимоотношения заедно - включително между лидера и водения - е доверието, а то се основава на почтеността" - Браян Трейси. Но дали тези две тъй важни думички все още съществуват? Днес като че ли се изисква повече смелост и осъзнаване на риска, за да се довериш някому. Хората отдавна забравиха какво е усещането да знаеш, че можеш да вярваш на човеците около себе си безпрекословно. А онова за почтеността си е направо мит. Но разрушавайки тези мостове един към друг, без да разберем, ние, нормалните човешки същества, се превърнахме във вълци единаци. И някак странно е да си обграден от себеподобни, а в същото време да проумяваш горчивата истина, че си абсолютно сам. А както знаем, самотата не е най-добрият приятел на човека. За сметка на това пък може би се оказва удачен способ да трансформираш хомо сапиенс в завистлив, злонамерен и вечно недоволен от живота индивид, за който всяка щастлива формула за съществуване трябва да бъде анатемосана. Но какво наистина се случва, когато се скриеш в собствената си черупка и загърбиш вечно променящия се свят? Отговорът е - нищо добро! Това е като да се опитваш да избягаш от проблемите си, но те винаги да те застигат, където и да идеш. За жалост съвременният човек не осъзнава, че целенасоченото разрушаване на междуличностните отношения е равносилно на доброволно изгнание. Простичък пример за това са българските лекари. За тях вече не е толкова страшен фактът, че трудът им е неоценен и същевременно принизен, а това, че се "награждават" с нехуманно отношение. По правило най-простият начин да отблъснеш човек е да го накараш да се чувства незначителен и, къде с повод, къде без повод - наруган. И макар родният медик да попада в класацията на най-недолюбваните, българският гражданин, който така силно го ненавижда, продължава да виси пред вратите му. А на това му се казва лицемерие. Днес границите почти по целия свят са широко отворени за всички и когато не си доволен от нещо или някой, винаги можеш да потърсиш "щастието" си другаде. Никой не задължава никого да приема за чиста монета дадено мнение. Все пак съвременните технологии позволяват широк достъп до информация, макар вероятността тя да бъде изтълкувана погрешно да е голяма. Но това е риск, който всеки поема сам за себе си! Често пъти формите на самолечение, които черпим от форуми и други подобни места за споделяне на опит, не се "отплащат" на здравето ни така добре, както си мислим. Това, че някой е почувствал подобрение или е "преценил", че се е излекувал чрез определено лечение, съвсем не означава, че то ще подейства по същия начин и върху друг организъм. Защо? Защото успехът при лекуването не идва единствено от надеждността на един медикамент, а от подходящата комбинация на няколко такива. Впрочем въпросната се определя спрямо индивидуалните нужди и страдания на пациента. Ненапразно в лечебните заведения, когато са налични тежки здравословни казуси, се свиква т. нар. консилиум. По принцип, когато човек проумее какво е това подземен свят, който е забранен за живите, то тогава ще разбере какво е и консилиумът. И добре запомнете желязното правило - там не играят парите, кой си и къде си във властта. Хубаво е човек да помисли за старините си, кога, кой и защо ще го лекува. Това се решава преди да се докопа с патеричката до старческия дом. Да не говорим за по-страшното - хосписа. Може би някои бъркат хосписа с хоспиталиерите. Но лесно се раздават съвети на чужд гръб. А е много трудно да останеш достоен в името на това, което си учил. За сравнение то е елементарно. Това е нивото на сегашния ни спорт като наука, подчинена от мисленето на стотиците професори и академици. Понеже те непрекъснато правеха консилиуми с държавни пари за велик спорт, през последните десетина години, а и по-назад, се видя и разбра от всички за какво става въпрос. Следващото "ох, боли" ще бъде медицината. В близкото минало целият свят беше истерясал от заплахата СПИН. Къде е сега тя и защо всички си мълчат? Днес е ред на истерията, наречена рак. Всички синодални величия в медицината говорят за диагноза, но не и причина. В 21 век това е смешно. Храната си е храна, сексът си е секс, но в частност следствието от тях се нарича болест. Само преди седмица отбелязахме смъртта на най-великия български лечител - отшелника св. Иван Рилски. Хубаво е да не забравяме и основоположниците на една от водещите световни философии - богомилите и какво са дали те на медицината. Тъй като в почти всички тамплиерски храмове по света тяхното лого е на първо място - лечението на душата, която е нещо неделимо от физиологията. Когато години назад по белия свят се изтъкваше ролята на Дънов в световната медицина, философия и психология, почти никой не говореше за него в България - името му беше табу. В медицината е важно да имаш практика, а не чиновническа дейност. Важно е да не си подчинен на стереотипи, вече отхвърлени от нормалния свят. А и е хубаво съвети да се дават от хора, които са изродили поне едно дете и знаят какво е усещането човек да почине в ръцете ти, познават мириса на кръвта и не малко пъти са се разплаквали заради човешкото страдание. Те определено имат какво да кажат. Всичко останало е безполезно плямпане.
1. Въпрос
Каква е причината за хиперсензитивния пневмотит?
Свиренето на гайда може да предизвика болестта
Хиперсензитивният пневмотит е заболяване, при което най-важният дихателен орган се възпалява в резултат на вдишан прах, съдържащ гъбички, плесени или химикали. Ако остане недиагностицирано и индивидът продължава да се излага на съответния провокатор, това може да доведе до отключване на белодробна фиброза, която от своя страна затруднява дишането. Като цяло заболяването не е нелечимо, но изпускането на началната фаза би могла да доведе до смъртоносни последици. Подобен случай е наблюдаван при 61-годишен мъж в Манчестър, Великобритания, който почива именно от хроничното възпалително белодробно заболяване. По-интересното е установеният начин на заразяване в конкретния случай, а именно чрез вдишване на по-горе споменатите дразнители посредством духов музикален инструмент - гайда. Вероятно е малко известно, че някои от тези патогенни микроорганизми се помещават именно във влажните пукнатини на музикалния орган. Хубаво е да се знае, че има повече от 300 вещества, които, когато се вдишват под формата на фин прах или аерозол, провокират у човек развитието на хиперсензитивен пневмотит. При формирането на въпросното заболяване се наблюдават типични изменения в белите дробове. То се разделя на две фази - остра и подостра. При първата са налице голям брой въплителни клетки, локализирани в алвеолите и белодробния паренхим. Във втората възпалението формира така наречените грануломи, които се разпростират в бронхите или малките дихателни пътища. След като двете фази преминат, заболяването хронифицира, като тук възпалението причинява фиброзиране на белите дробове, водещо във времето до по-неприятна диагноза. Всеки от изброените до тук етапи се характеризира със своята клиника. За острата фаза може да се каже, че се проявява между 4 и 6 часа след тежко излагане на нашествениците. Настъпва с рязко покачване на телесната температура, втрисане, задух, кашлица, стягане в гърдите, главоболие. При подострия етап симптомите се развиват при системно излагане на провокаторите на състоянието. За това и тук постепенно се развиват кашлицата и задухът, но вече са налице умора, както и прогресивна загуба на тегло (анорексия). При хроничния вариант на хиперсензитивния пневмотит симптомите от първите две фази на заболяването се компилират, но са изключително тежки и мъчителни, особено кашлицата. Mного от пациентите имат и хипоксемия, когато са в покой. В този случай, дори прекратяването на системното вдишване на замърсителите води само до частично и временно подобрение. Като обобщение би могло да се каже, че хиперсензитивният пневмонит включва инхалиране с антиген, който от своя страна води до прекомерна имунна реакция (свръхчувствителност). Диагнозата се поставя на база наличните симптоми (включително и минали такива), кръвни тестове, търсещи възпалителен процес, снимка на бял дроб и други, целящи да избистрят клиничната картина. Но заболяването може да срещне и под много други наименования, в зависимост от антигена, който го е провокирал. По този повод тук микробиологията и имунологията е от решаващо значение. Ето и някои от въпросните патогени, водещи до развитие на хиперсензитивен пневмотит: вдишване на частици от птичи фецес, Thermophilic actinomycetes, Cephalosporium, Penicillum casei, Aspergillus видове, бактерии като Saccharopolyspora rectivirgula и Micropolyspora faeni, Mycobacterium avium комплекс, амеби от рода на Naegleria gruberi, Acanthamoeba polyhaga, Acanthamoeba castellani. И някои други: Saccharomonospora viridis, Mycobacterium chelonae. Това са само скромна част от присъстващите в дългия списък. И за жалост всеки, който желае да бъде успешен в медицината, независимо в коя сфера на обществото е тя, ще му се налага все по-често да се запознава и изучава такива. Но, както е казал Томас Едисън: "Прекалено много хора пропускат нещото, наречено "възможност", защото то често е дегизирано като работа!"
P.S. Поклон и светла му памет на един истински българин, добър баща, професионалист и не на последно място Човек - Димитър Цонев!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
