Днес Софийският университет чества своя патронен празник - деня на св. Климент Охридски. Само преди седмица, на 17 ноември, академичната общност избра своя нов ректор. Какво ще промени това за Алма матер, ще има ли финансов мениджър в университета, какви ще бъдат последиците за бакалаври и магистри, "Стандарт" попита ректора проф. Анастас Герджиков.
Чужденци и нови магистратури ще вдигнат приходите ни, казва проф. Анастас Герджиков
- Въвеждаме повече избираеми дисциплини
- Ще говоря с външна фирма за проверката как харчим парите
- До март ще знам какво дължи университетът
- Проф. Герджиков, готов ли е вече екипът, с който ще работите?
- Вероятно заместник-ректорите ще бъдат избрани на заседанието на Академичния съвет на 16 декември. Почти съм готов с имената им и ще ги предложа една седмица по-рано.
- Кой е приоритетът, с който започвате като ректор?
- Очевидно най-спешното е да се решат финансовите проблеми. Предложих програма за финансова стабилизация, свързана с това как да увеличим приходите, да оптимизираме разходите и какво да предложим на държавата да промени законодателно и нормативно. Иначе, разбира се, нашият приоритет е качеството на образованието и науката. Затова всичките ни усилия са насочени натам. Има някои спешни неща, които можем да направим, и други, които са дългосрочни. Спешно можем да създадем няколко работни групи, които в предния мандат вече работиха по теми, свързани с качеството на образованието и науката. Така ще подготвим както възможността за диференцирано заплащане според научните резултати, така и оптимизация на учебните планове по отношение на това кредитната система да заработи реално. Ние и сега оптимизираме учебните си планове постоянно, но има и други неща, които не сме правили.
- Ще се стигне ли до това студентите сами да формират учебния си план?
- Това е записано като дългосрочна цел в моята програма. Първата ни задача е да увеличим избираемите дисциплини и да позволим вземането на дисциплини от други професионални направления и факултети. В момента някои от факултетите го разрешават, а други - не. Това донякъде ограничава студентите. Ако решим тези проблеми, тогава ще се насочим към това, студентът да може сам да формира учебния си план.
- Досегашният ректор проф. Иван Илчев каза, че най-много пари изтичат през магистърските програми. Съгласен ли сте с това и какво ще промените там?
- Не мисля, че най-много пари изтичат оттам. Смятам, че имаме нужда от финансова оптимизация на пет-шест ключови места. Да, магистърските програми са едно от тях. Има такива, които са с големи приходи, и очевидно трябва да се разберем каква част от тях отива, ако не за университета, то поне за факултета. Защото често става дума за факултети, където в бакалавърската степен има недостиг на средства. Те биха могли да компенсират това с по-големи приходи в магистърската степен. Има обаче и програми, които не са много добре посещавани и търсени. Трябва да направим един преглед на всички, за да видим дали не е възможно тези, които са близки, поне да се обединят, ако не да се откажем изцяло от някои от тях.
- Споменахте, че ще осигурите нарастване на бюджета на СУ с по 5 милиона всяка година. Откъде ги очаквате, разчитате на финансирането според рейтинговата система ли?
- Надявам се много на това, че рейтинговата система, която ни е класирала на първо място в 21 направления, ще даде нужните данни на МОН и оттам на Министерски съвет за ежегодното постановление, което дава известен коефициент за качество към обичайно разпределяната субсидия. Надявам се, че през следващите 3-4 години това ще се случи. Имам обаче и други предложения и те са свързани със собствените приходи. Най-вече с това да можем да предложим специалности и магистърски програми на английски език. Някои от тях дистанционно, а други на студенти, които ще привлечем тук. Чуждите студенти носят повече приходи, а ние имаме малко такива студенти. От 21 000 студенти около 1000 са чужденци. Дори да удвоим този брой, това ще се усети финансово.
- Ще поискате ли проверка за това как се харчат парите на университета и от кого?
- Да. За да го направи сериозна външна организация, са нужни повече средства. Има такива международно признати организации, които могат да направят описание на процесите във всяко звено и да предложат начин за оптимизация. Ще видим дали е възможно чисто финансово да обявим такъв конкурс. Ако се окаже невъзможно, ще се опитаме да наемем консултанти и да го направим вътре в университета. Поне на първо време, за да се ориентираме какво можем да оптимизираме и как можем да привлечем повече приходи. Специалностите на английски за чужденци бяха само един пример, има и много други начини - консултантска дейност, продължаващо образование. Това са неща, в които много университети по света са силни, а ние сме неравномерно силни - в някои факултети го имаме, а в други - не.
- Имате ли яснота какви са задълженията на университета, за които много се говори?
- Още не мога да кажа. Предполагам, че към края на март ще имам по-голяма яснота и ще мога да кажа приблизителна сума. Но дори и тогава ще бъде трудно да очертая точната картина, защото във всяка организация очакваните приходи и разходите, които следва да се направят, са величини, които постоянно се променят.
- Вие лансирахте идея за назначаването на финансов мениджър на университета, кога ще се случи това?
- Обсъждаме идеята в момента. В закона няма такава възможност, според него орган за управление е ректорът, мениджърът трябва да е негов подчинен. А в много страни той е равнопоставен - има право да подписва документи, носи лична отговорност. Идеята ми беше Академичният съвет да делегира повече права на един такъв мениджър. Това, което чувам в последните дни от заместник-министъра на образованието проф. Николай Денков, е предложение проблемът да бъде решен на законодателно ниво. Това би било най-доброто. Мисля, че можем да изчакаме един месец, за да видим дали държавата ще тръгне в тази посока. Ако не, ще го направим вътре в рамките на университета.
- Ще вървите ли към промени в приема, например намаляване на броя на студентите?
- Нямаме друг избор. Кандидат-студентите намаляват поради това, че демографската криза е довела до това випуските да намаляват. Така че ние ще искаме по-малък брой студенти. И ще го искаме там, където има по-малко търсене.
- Ще вдигнете ли летвата на входа?
- Много бих искал, защото това е най-сигурният начин да повишим качеството на образованието. Ние се опитваме през цялото време да го повишаваме с мерки вътре в университета, но още на входа приемаме една голяма част от випуска. Разбира се, че е по-добре да приемаме по-малка част и да има конкуренция между кандидат-студентите. Това ще се случи тогава, когато при финансирането държавата започне, наред с броя на студентите, да отчита много повече качеството на образованието. При нас това не е такава дилема, ние винаги сме държали на качеството, включително и при приема. Но има много университети, които заложиха на количеството, защото за количество се плаща, а за качество - не. Това е демотивираща политика от страна на държавата и този финансов механизъм трябва да се промени незабавно. От юни има внесен законопроект в Народното събрание в тази посока и очакваме той спешно да се приеме.
- Залагате ли на нови бакалавърски или магистърски програми?
- Да, мисля, че трябва да продължим да създаваме нови магистърски програми, а в същото време да прегледаме досегашния списък и да видим дали някои не са излишни. Но трябва да създаваме нови, защото магистърските програми са най-бързият начин да реагираме на пазара на труда. Когато кандидатстват в бакалавърска степен, кандидат-студентите искат да получат едно по-общо образование. А в магистърската степен можем буквално за три месеца да реагираме и да предложим нещо ново според търсенията на младите колеги и на пазара на труда. Там сме по-гъвкави. Колкото до бакалавърските програми, надявам се да има такива на английски език. Надявам се да има такива, които да привличат повече студенти, както и да има такива, които са малко по-широки, интердисциплинарни и дават възможност след това с магистърската програма да конкретизираш това, което наистина ти трябва в работата.
- Ще предложите ли някакъв пост на конкурента си в ректорските избори проф. Тони Спасов?
- Вече казах на една от дискусиите, че според мен проф. Спасов, който има опит както в областта на науката, така и в управлението на научни проекти, е изключително подходящ за това да подготви и ръководи един бъдещ Център за върхови постижения, който е наша голяма амбиция. Университетът е голяма научна организация и затова е редно той да се бори за един-два от тези центрове, които трябва да имат най-голям капацитет. Разбира се, ще се опитаме да направим и няколко центъра за компетентност.
- Оперативната програма залага на само 4 такива центъра, а вие искате два от тях?
- Мисля, че поне в две области имаме сериозен капацитет. Едната е природни науки - химия, биология, физика, тоест нови материали. А другата област е математика и информатика, където сме традиционно силни. Ще разговаряме с колегите от БАН, които са наш естествен партньор, за да се уговорим в този втори случай кой да е водещ и кой - партньор. Но трябва да го направим заедно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
