На националната конференция на ДПС направи впечатление присъствието на Гюнер Тахир /бивш зам.-председател, отделил се през 1997 г. и основал НДПС - част от коалицията ОДС - б.р./. С този жест движението показва, че хора, които навремето са се отцепили от партията, се връщат в правия път. Посланието е много ясно: ДПС и преди е преживявало разцепления, но тъй като нито едно от тях не е успяло да осъществи значим пробив, то вече хората започнаха да се връщат.
Присъствието на официални лица от Турция идва да покаже, че не цялата турска държава е срещу партията на Доган, а единствено управляващата формация на Ердоган. В НДК от Анкара дойдоха представители на кемалистите и националистите.
В крайна сметка, разбира се, най-важният въпрос е изборът на Мустафа Карадайъ. На конференцията преди три години, когато за лидер беше избран Лютви Местан, концепцията на Доган беше ДПС да си подобри имиджа, да избяга от сатанизацията с цел да стане приемлива и да се отвори към нови партньорства. По ред причини тази концепция не сработи.
Изборът на Местан беше насочен навън от партията, докато сегашният избор на Карадайъ цели точно обратното. Новият председател не е харизматик и е слабо познат в обществото, но в същото време той
е добре приет от своите и има силна връзка с общността
Доколкото става ясно, Карадайъ има организационен талант и познава отлично проблемите на терен. Преди ДПС избра лидер на интелектуална висота и блестящ оратор, който при това не е бил оплетен по никакъв начин публично в корупционни схеми. Целта беше партията да изчисти имиджа си. Изборът на Карадайъ пък е насочен навътре към общността с цел ДПС да се консолидира и да преживее кризата. Делегатите на конференцията не споменаваха конкретно ДОСТ, тъй като не искат да ги легитимират като конкурентен субект. През 2013 г. Местан беше сложен начело и за да подобри отношенията с турското ръководство на Ердоган. Той недвусмислено успя, но пък се заигра с Анкара прекалено много.
На миналата конференция въпреки че Ахмед Доган остана почетен председател, той много ясно се дистанцира от оперативното ръководство на партията. Тогава Местан пое всички конци, които дърпаше Сокола. Сега виждаме нещо различно - Доган даде много ясно послание, че ще продължи да участва в работата и във взимането на решения. С промените в устава почетният председател получи допълнителни правомощия. неговата власт е официализирана. Посланието е: "Доган не ни е оставил и ще се занимава активно с партията".
На форума ДПС не се позиционира като ярка опозиция на правителството по една много проста причина - те
не искат в момента да си създават още врагове
Имат си достатъчно силни противници в лицето на ДОСТ и Република Турция, и не им трябват допълнителни.
Острият доклад на Доган срещу ГЕРБ от 2013 г. беше в друг исторически момент - партията на Борисов беше поела пътя си надолу и ДПС се канеше да събаря кабинета, да взима властта и да управлява заедно с БСП, както и стана по-късно. В момента не са забелязва на хоризонта край на управлението на ГЕРБ. Тогава движението виждаше стратегически съюзник в лицето на БСП, а днес те нямат подобен партньор. Те се връщат към ролята си на балансьор - тоест в зависимост от парламентарната конфигурация могат да подкрепят всичко.
Битката между ДПС и ДОСТ ще се реши на терен в смесените райони. Резултатите ще ги видим на следващите парламентарни избори. За ДПС ще има електорална щета при всички случаи, но не е сигурно обаче дали гласовете, които се отдръпват от движението, автоматично ще се прелеят към формацията на Местан.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
