"Доброволчеството - доброто в нас" е инициатива на евродепутатката от ГЕРБ Моника Панайотова, която започна на 5 декември 2013-а и продължи до 5 февруари 2014-а. Целта й бе да насърчи доброволчеството сред младите в България, насочвайки вниманието, от една страна, върху "доброто", през основните европейски ценности за солидарност, семейство, общество, демокрация, уважение, съпричастност, приятелство, свобода, отговорност, и от друга, прераствайки в "по-организирана форма на добро", което представлява доброволчеството.
- Г-жо Панайотова, какви са резултатите от инициативата "Доброволчеството - доброто в нас"?
- Най-ценно за мен е, че в рамките на няколко месеца видях как младите хора имат импулс, желание да помагат и реализират идеите си за доброволческа дейност. Всичко това формира нов начин на мислене и общуване, който е полезен за всички нас като общество. Като конкретни резултати считам, че съумяхме да повишим интереса на младите към доброволчеството, което все още на български в word се подчертава като непозната дума. Успяхме да покажем, че доброволчеството е своеобразно училище за знания и умения и възможност за подобряване на средата, в която живеем, и изграждане на мрежа от контакти, все полезни неща за младежите при последващо намиране на работа. Повечето от участниците заявиха намерението си да продължат да се занимават с доброволчество и в бъдеще, което е едно конкурентно предимство за кмета на район "Лозенец" в София г-н Любомир Дреков, т.к. проектът бе пилотен именно на негова територия.
- Колко хора взеха участие в инициативата?
- Трудно е да се прецени точно колко хора, предимно младежи, се включиха, но със сигурност са стотици от цялата страна.
Освен в конкурса за "направени добрини" в гимназиите в Лозенец и за лого на инициативата, в който младите участници представяха чрез различни символи кръговрата на доброто, солидарността и толерантността, в Перник, под патронажа на народния представител Ирена Соколова, се направи конкурс за есе.
Младежката организация на ГЕРБ също подкрепи "дари добро" чрез локални кампании за обновяване на фонда на местните библиотеки под наслов "Дари книга, дай нов шанс на старата библиотека".
- От какви организации и личности бе подкрепена инициативата?
- Изключително съм благодарна, че инициативата получи широка подкрепа от представители на неправителствения сектор, бизнеса, от културните и творчески среди. В журито по двата конкурса на "Доброволчеството - доброто в нас" участваха Деян Славчев - Део, ректорът и зам.-ректорът на Националната художествена академия проф. Светослав Кокалов и проф. Виктор Паунов, Любен Панов от Българския център за нестопанско право (БЦНС), Вера Кирилова от Националния алианс за работа с доброволци, Йоанна Дочевска от Асоциацията за развитие на българския спорт, Доброслав Димитров, създател на Империя онлайн, който дари на НАРД сайт с "рецепти за добро" www.dobrovolchestvo.com. Писателят Калин Терзийски и актьорът Христо Мутафчиев бяха членове на журито по конкурса за есе в Перник.
- Разкажете за най-интересните проекти. Кое ви впечатли най-много?
- Впечатли ме способността на младите хора да идентифицират проблемите в заобикалящата ги среда и да намират екипно иновативни начини за разрешаването им. Така например победителите от 21-во СОУ в Лозенец генерираха разнообразни дейности за по-добро интегриране в училищната среда на деца със специални образователни потребности. Други проекти
включваха грижа и арт терапия за деца
лишени от родителски грижи, създаване на чертожни пособия за деца с увредено зрение и т.н.
- Как политиката би могла да помогне на доброволчеството?
- От една страна, като политиците се ангажират по-активно с темата, това означава обаче да правят това, което трябва, а не това, което генерира рейтинг. От друга страна, чрез приемане на необходимото законодателство на национално и европейско ниво. Приетият скоро регламент за Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ, чийто инициатор е българският еврокомисар Кристалина Георгиева, е стъпка в правилната посока. Това, за което с колеги евродепутати от други страни настояваме пред Еврокомисията, е доброволческият опит да се признава за професионален стаж. Относно законодателството на национално ниво следва да подчертая, че от всички държави членки на ЕС само България, Словения и Словакия нямат закон за доброволчеството.
- Още в миналото правителство депутатите от ГЕРБ написаха закон за доброволчеството, който към момента не е приет. Защо ни е нужен такъв закон и кое е най-важното, което трябва да пише в него?
- Повечето страни в Европа имат закони, политики или дълги традиции в областта на доброволчеството, докато в България нито едно от тези неща не е налице. Същевременно по данни от НСИ
в България има над 50 000 доброволци
а в проучване на БЦНС 68% от хората споделят, че биха станали доброволци.
В момента в законодателството има определение за доброволец при кризи и за младежки доброволец благодарение на закона за младежта, обещан и приет в кабинета "Борисов". Но доброволци има и в други сфери. Затова е нужно доброволчеството да бъде цялостно регламентирано в самостоятелен закон. Трябва да бъдат ясно дефинирани правата и задълженията на доброволеца, както и на организациите, които ползват доброволчески труд; при какви условия доброволци от чужбина биха могли да влизат в страната; дали доброволецът трябва да бъде застрахован, може ли да ползва здравни осигуровки. Изключително важно, особено за младите хора, е да се разяснят възможностите натрупаният доброволчески опит да се признава под някаква форма.
- Каква е разликата между благотворителност и доброволчество?
- Доброволчеството се изразява в това да дариш своето време, умения, знания, труд и внимание, докато благотворителността представлява по-скоро материална подкрепа. Една от целите на инициативата бе именно това - да покаже разликата между двете и да убеди младите хора, че за да бъдат доброволци и да помагат на другите, не са необходими материални ресурси, а ангажираност, активност и голямо сърце. Вдъхновението в голяма степен дойде и от книгата "Да дариш - как всеки от нас може да промени света" на Бил Клинтън, на когото в писмо споделих за "Доброволчеството - доброто в нас". По този повод тази седмица получих поздравления от него за реализираната инициатива, както и пожелание за успех в бъдещи начинания.
- В българския парламент бяхте председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете, сега сте в Комисията по бюджетен контрол на Европарламента. Сериозни ли са опасенията, че 2014 г. може да се окаже нулева за България?
- За съжаление има реален риск тази прогноза да се сбъдне и
да повторим грешките от предишния програмен период
- късен старт на програмите, липса на проектна готовност, и в резултат - слаби нива на усвояване през първите години. Само за една година това правителство успя да ни върне в ситуацията от 2008-2009-а. България получи силен шамар с последния мониторингов доклад на ЕК, което повдига съмнения в европейските ни партньори дали европейските средства са достатъчно защитени от корупция и злоупотреби. Вече се намеква за опасност от спиране на средствата за България. В своя последен доклад Комисията по бюджетен контрол в ЕП дори призовава Еврокомисията да пристъпи към решителни мерки спрямо страната ни и да направи сериозен анализ дали изобщо средата в България позволява еврофондовете да бъдат усвоявани в съответствие с правилата. Силно притеснена съм от подобни констатации и искрено се надявам да бъдат предприети необходимите мерки от страна на българските власти, за да не се стига до финансови корекции и спиране на програми, тъй като това ще рефлектира негативно най-вече върху бенефициентите - гражданите, бизнеса и общините, които нямат вина за действията на управляващите.
- В Европейския парламент участвате в Комисията по култура и образование. Какъв е погледът на Европа за България в тази сфера?
- В работата си през последната година комисията интензивно разглежда възможни решения за прехода на младите от образование към работа като инструмент за справяне с високите нива на младежка безработица в Европа. Сред решенията, които предлагаме с колегите евродепутати, фигурират въвеждането на елементи на дуалната система за професионално образование и обучение, както и съобразяване на образователните програми с реалните нужди на пазара на труда. Тези препоръки са напълно валидни за България. Допълнително отправих предложение към ЕК да инициира европейска година на предприемачеството като кариерна опция, особено за младите хора.
- Какви са прогнозите ви за евроизборите? Ще вземе ли ЕНП превес над ПЕС?
- Според последно проучване на Европейския парламент към момента ЕНП води пред ПЕС с 2%, т.е. с 15 места. Другото предизвикателство е очакван висок процент на крайните формации. Затова, ако искаме повече Европа и по-малко популизъм, е много важна пълна мобилизация на дясното пространство в България при ясна чуваемост на исканията на гражданите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
