Хората на изкуството по цял свят живеят трудно, казва актьорът художник
Добромир Манев открива поредната си самостоятелна изложба на 19 октомври в галерия "Римини". Художникът и кураторката Цветелина Русалиева са подбрали двадесетина маслени платна, рисувани през последните две години. "Видения" е нарекъл авторът експозицията си, в която преобладават абстракции и фигуративни работи. Те са сътворени във Франция, в Съединените щати, където Манев живее повече от седемнадесет години, и в дряновското село Славейково, където артистът е изградил малък оазис.
- Господин Манев, има ли смисъл да се правят изложби, след като пазарът на картини съвсем се е свил, и да се продаде нещо, е истински героизъм?
- Моят учител във ВИТИЗ Методи Андонов казваше: "Един човек да те хареса, значи е имало смисъл от това, което правиш". В това се състои стимулът в изкуството. Не е вярно, че творецът е затворен, егоист и работи само за себе си. Напротив. Той се посвещава на другите и никак не му е безразлично какво ще каже публиката за това, което създава. Вярно е, че един ще те хареса, друг - не, но все ще се намери онзи човек, за когото ни говореше професорът.
- Тази година е успешна за вас. Само преди дни се завърнахте от Рим, където също имахте изложба. Какво показахте там?
- Направихме съвместна експозиция с брат ми Никола Манев - в залата на резиденцията на посланика ни в италианската столица - стар и невероятно красив дворец. Освен българи на откриването имаше и доста италиански художници и артисти. Беше повече изложба, която представи българското изкуство в дните на София в Рим.
- Играли сте в повече от петдесет филма и дълги сезони в Младежкия театър, а после се отдадохте на рисуването - дълъг ли беше пътят на метаморфозата?
- Рисувам от малък, повлиян от обаянието на учителя си Рафаел Михайлов. Още от шести клас обаче се включих в драматичния състав към училището. Така се роди мечтата ми да стана актьор. Щастлив съм, че я осъществих. Мои състуденти са Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Катя Паскалева, Марин Янев, Милен Пенев. Почти всички те играха във филма "Козият рог", режисиран от нашия даскал Методи Андонов. Всъщност аз бях поканен за ролята на младия овчар, но тръгнах да снимам друг филм и се разминах. Още съжалявам. Но
по-важното е, че Милен беше блестящ
- Защо заминахте за Америка?
- Преди 17 години срещнах Люба, влюбих се и реших да я последвам в Съединените щати. На тръгване взех куфарче с бои. Така започнах с космическите пейзажи около Лос Анджелис, които си отлежаваха вкъщи, без никой да ги види. Когато ги изкарах на светло обаче, се оказа, че хората ги харесват. Приеха мои платна в изложба, за място, в която се бориха да имат повече от хиляда души. С времето експозициите ми станаха повече от двадесет. Показвал съм в Париж, Рим, Берлин, на много места зад океана и, разбира се, в България.
- Как живеят художниците в Америка - приличат ли на колегите си в България?
- Не мога да обобщавам. Но от това, до което съм се докосвал, знам, че битието на художника навсякъде по света никак не е лесно. Който има име, кураж и воля, продължава. У нас има много талантливи творци, които
всеки ден се борят да издържат
Да имат сили и да не се откажат. В Италия говорих с много хора на изкуството. И там е сложно. Един композитор, бивш балетист, се оплакваше, че закриват театри - дори посягат на операта. Положението на художниците също не е цветущо, но така е било винаги, във всички епохи. Вярно, че е имало Микеланджело, Рафаело и Леонардо, но те са гении. Колко ли са онези роби на четката, живели в тяхното време, без да успеят да се докоснат до славата?
- Какъв е тогава мотивът този път да бъде избран - всеки артист знае предварително, че никак няма да му бъде лесно?
- Ами магията. Удоволствието, което изпитваш от това, което правиш. Насладата. Удовлетворението. Парите са хубаво нещо, но не са всичко. Има много богати хора, които не са доволни от това, което правят и искат да станат актьори или художници. Търсят друг смисъл в живота си.
- След дълго прекъсване тази година се върнахте в киното. Филмът "Бартер" на режисьора Атанас Киряков вече бе показан на фестивалите " Златната роза" и "Любовта е лудост". Каква е вашата роля?
- Атанас Киряков е известен най-вече като документалист. Хората, с които разговарях, са на мнение, че първият му игрален филм е успешен. Той е разказ за живота на рибарите в Аспарухово. Очаквах, че и аз ще бъда един от тях. Но колкото и да е смешно, режисьорът ми отреди ролята на художник. Не се наложи обаче да рисувам, защото картините във филма вече бяха готови.
- Колко години не бяхте заставали пред камера?
- 19. Страхотно удоволствие бе да се върна. Последният ми филм, преди да тръгна за Америка, бе "Всичко от нулата" на Иван Павлов. Играх любовник. Даже имах страхотното преживяване през 1996-а да бъда на негова прожекция в Палм Сприймс.
Вече бях емигрирал
- Как се чувствахте сега на снимачната площадка?
- Вълнувах се много. Не знаех какво ще се получи. В същото време ми беше много приятно. Сякаш съм човек, който се е върнал в семейството си след дълго отсъствие. Обстановката ми беше близка. Колегите ми ме приеха с прекрасно чувство.
- А бихте ли се качил отново на сцената?
Не съм мислил. Малко ме е страх. Сцената е различна от екрана. Там не можеш да спреш, ако сгрешиш. Колкото и пъти да съм заставал пред публиката, винаги съм бил обхванат от силно вълнение. Дори понякога ми се е искало да избягам. Страхът те преследва винаги в подобни моменти - въпреки огромната практика. Около мен винаги са театърът, киното и рисуването. Те са нещата от живота ми.
--
Добромир Манев е роден на 28 септември 1942 г. в Пазарджик. Завършва ВИТИЗ през 1967 г. Създател е на така наречената младежка група в пловдивския театър през 60-те години на миналия век. Снима в близо 50 български игрални филма, между които "Мъже" през 1965 г. в ролята на Сашо, "Вечен календар", "Гибелта на Александър Велики, "Голямата победа", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Топло"...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
