"Абсурдни времена" не е поредната книга за любов. А поетичен диалог между Него и Нея. Тя е Маргарита Петкова, а той - Добромир Банев. Диалогът се случва във Facebook. Стихотворенията са под формата на реплики, като игра на влюбени, в която всяка страна отговаря с красив стих. Освен от ценителите в мрежата поетичният разговор е забелязан от издателя Лъчезар Минчев и съответно овеществен на хартия. За да се стигне до 116 стихотворения, събрани в книга, чийто тираж търпи ожесточено разграбване.
- „Абсурдни времена" са 116 стихотворения за любов или просто социален експеримент?
- Eкспериментите са за хора, които работят и правят опити в лаборатории. Нашето не е експеримент. Не е нужно да се познаваме лично, за да пишем за любовта.
- Някога Никола Вапцаров е написал - „Не, сега не е за поезия...", но Добромир Банев и Маргарита Петкова успяха да го оборят. Как започна всичко и кога ви връхлетя музата?
– Да оборваме Вапцаров? Опазил ни Бог. Това е просто цитат от стихотворение. Винаги е време за поезия.
- Как се стигна до решението изобщо да издадете стихосбирката и защо точно „Абсурдни времена"? Какво искате искате да кажете с това заглавие и какво послание носи книгата?
– Решението е на нашия издател Лъчезар Минчев. Той просто повярва в това, което написахме с Маргарита и ни подкрепи. Негова е и графиката на корицата. Казва се „Бяло върху бяло с черна точка". Благодарни сме му. Така книгата стана факт и стигна до много хора.
- Книгата излиза на фона на всичко, което се случва в държавата. Случайно ли беше подготвена премиерата на именно по това време? Контрапункт ли е „Абсурдни времена" на грубата до вулгарност действителност и помага ли книгата на българина да избяга, за момент да забрави, четейки вашите стихове?
– Измислих заглавието на книгата преди да се случат последните протести. Просто ми хареса съчетанието от думи. Както казва Маргарита, времената винаги са абсурдни за техните съвременници, а и любовта сама по себе си е абсурдна, има прекалено много лица и състояния, граничещи с абсурда.
- „Абсурдни времена" счупи рекордите и стана бестселър, очаквахте ли го? Възможно ли е хората да купуват книгата по повод днешните наистина абсурдните времена или българина просто обича да чете любовна лирика?
– За нас двамата успехът е очакван. Очакван, защото не сме писали книгата с идеята, че трябва да се продава добре, а защото сме искрени в онова, което пишем. Българите четат и любовна лирика. И това е и красиво, и обнадеждаващо.
- Кой е любимият ви стих от книгата?
– Всички до един са ми любими. Те са наши рожби, не мога да имам предпочитания към някой за сметка на друг стих.
- Пише се лесно, но се издава трудно – неоспорим факт. При вас как се стекоха нещата?
- Не се пише лесно. Писането изисква много труд и упоритост. Талантът е само предпоставка. Разбира се, не е лесно да се издават книги изобщо. Пълно е с графомани, които бълват книга след книга. Но вярвам, че за добрия вкус винаги се намират ентусиасти като издателство „Лъчезар Минчев". А то, както знаеш, издава Маркес, Екзюпери и Джоузеф Хелър в България. За нас с Маргарита Петкова е чест да сме сред авторите, които издава г-н Минчев.
- Кога идва Голямото признание за един поет?
– Когато му дойде времето. А това е, когато читателите се припознават в стиховете му.
- За кого го направихте?
– И за вас, журналистите, за да ви даваме интервюта.
- Какви хора, мислите, се припознават в стиховете ви с Маргарита Петкова и какво носи любовта на осмелилите се да я изживеят?
– Хора, вярващи и търсещи любовта. Независимо дали са самотни или не. Любовта е универсално любопитна.
- Преживял ли сте лично текстовете си в книгата?
– Усещам подтекста, затова ще кажа многозначително, че някои от нещата са преживяни. Но самият живот е едно голямо дежавю.
- Започвайки диалога с Петкова, случвало ли се е да искате да кажете нещо, а да не можете, да не намирате подходящата дума?
– Не. С нея се разбираме и с поглед. На една честота сме, абсолютно.
- „Мрежата – не е ли това другият наш живот, понякога – по-красив от този, който водим офлайн"?
– Не. Това е представа за живот. Животът е в дъжда, небето, тревата, дърветата и птиците. И в хората, разбира се. В хората, които можеш да виждаш и докосваш.
- Времената или хората са по-абсурдни?
– Животът е един абсурд. Аз вярвам, че всичко се повтаря. Всичко е написано и видяно. Просто абсурдът ни прави по-опитни и мъдри с времето.
- Вярвате ли в доброто?
- Както обичам да казвам, не любовта, а добротата ще спаси света. Защото добротата е преди всичко любов.
- Ценностите днес са преобърнати. Стъпкана ли е любовта в предметния и груб ХХI век?
– Любовта винаги ще съществува. Изпитанията за нея не са спирали от библейски времена, няма и да спрат. Тези изпитания ни движат напред.
- В застой ли е културния живот в България?
– Да. Залети сме от псевдо – култура и псевдо – арт. Надявам се „зрелищата" съвсем скоро да отстъпят място на онова, от което се нуждае душата. А тя не иска много, все пак тежи само 21 грама.
- Кои са любимите ви думи?
– Бордюр, ретранслатор и жартиер.
- Щастлив ли сте?
– Да. Човек трябва да е щастлив, когато е здрав и когато съдбата все пак е благосклонна към него. За мен това стига.
- Може ли да напишете сценарии по книгата „Абсурдни времена"?
– Това си е драматургия, откъдето и да го погледнеш. Изцяло завършен драматургичен текст.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
