Вероятно сте ги мернали тук-таме в медиите - възрастни /и не само/ хора, чакащи за паничка чорба, която някой решил да им раздаде в навечерието на Коледа. Някой, който няма сертификат за това. Не е подал молба да отвори "преместваем обект", сиреч да сложи казана си насред тротоара, не е платил такса на общината. Ей така, хрумнало му да зарадва хората. Тутакси обаче дошли чиновници, арестували и казана, и човека за несанкционираното добро, което е решил да направи. В друг град пък бяха сложили хладилник - всеки, който иска, може да остави в него храна за онези, които не могат да си позволят тази радост по Коледа. Общината махна хладилника - не се знаело какви храни се оставят вътре, можело да се изтровят всички. Да проверят оставените вътре храни и да оставят хладилника на мира, някак си не се сетиха. Да поставят собствен хладилник - също. Дори и коледните пакети за социално слабите тази година се провалиха поради лоша организация - щели да ги дадат чак на 6 януари. Ако успеят.
Неслучайно е казано, че няма ненаказано добро. Няма и коледно чудо, което може да се случи у нас, без съответният чиновник да го е прономеровал, прошнуровал и кликнал, за да запази файла му. Ако на Христос му бе хрумнало да храни някого с пет хляба и две риби някъде около Перловската река, тутакси щеше да му скочи Агенцията за безопасност на храните, тази по рибарство и аквакултури, инспекторатът към общината и дявол знае още колко институции. Да му докажат, че рибите са уловени незаконно, не са тествани за съдържание на токсични вещества, за хляба не е платен ДДС и по тази причина чудодейният флашмоб с масовото нахранване тази година няма да се състои. Просто у нас между всяко добро и неговия реципиент има поне трима чиновници, които ще намерят начин да го отложат, обложат с данъци и превърнат в нарушение на поне три закона.
Вярно, чорбата за бедни не била изследвана, но какво пречеше да я тестват и да оставят групата ентусиасти да нахранят онези, които нямат нужда от друго чудо. Или по-скоро онези, които виждат, че единственото чудо, което щеше да се състои едва ли не пред очите им, току-що им е отнето и отново ще посрещнат гладна Коледа. Докато в същото време политици и реалити звезди ги призовават да направят добро, гласувайки с sms-и за еди-коя си кауза, така че доброто им дело задължително да бъде легитимирано от някой мобилен оператор. Ако в България искаш да правиш добро, пращай sms-и! Те са уникалният ни начин за комуникация със света, с моралните ценности, със страданието, докато в същото време ни държат на безопасно разстояние от всичко това.
Помагаме, без да виждаме кому - по-лесно е. И по-изгодно за държавата, която очевидно иска да държи монопола върху благотворителността заедно с няколко неправителствени организации. Спонтанното добро по подразбиране е подозрително. Фирмите могат да провеждат кампании за корпоративна социална отговорност, но ако обикновеният гражданин реши да помогне, тук непременно има нещо гнило. Поне според чиновника, който смята себе си за олицетворение на цялата държава и затова не спира да се опитва да говори от нейно име.
Едноличната благотворителност, желанието за която се събужда особено в моменти на големи бедствия, сплотяващи нацията, в крайна сметка минава през чиновническата гилотина. Можеш да помагаш само със сертификат, иначе не пречете, гражданино. Отместете се, преди да бъдете глобен за нарушаване на обществения ред, дребно хулиганство и замърсяване на околната среда с вашите опити да се правите на интересни, опитвайки се да направите някого щастлив. Имате ли лиценз да раздавате щастие?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
