Работим за откриването на представителства в Саудитска Арабия, Куба и Мексико
Искаме по-малки данъци за инвеститорите в индустриалните зони, казва Любен Петров
Привличането на инвеститори в индустриалните зони у нас е сред основните задачи, които си поставя Министерството на икономиката. Какви стъпки предприема ведомството за привличане интереса на инвеститорите и какво се прави за насърчаване на експорта, попитахме заместник-министъра на икономиката Любен Петров.
- Господин Петров, какви мерки предприема икономическото министерство за развитието на индустриалните зони, които са държавна собственост?
- Целта ни е да направим индустриалните зони лицето на България пред инвеститорите. Възложили сме едно проучване през нашите търговски представители основно в съседните държави и в държавите от бившия соцлагер за това как работят тамошните индустриални зони и как привличат инвеститори. Сравнявайки се с тези държави, виждаме колко тотално сме изостанали. Ето, например в Босна и Херцеговина, които имат както държавни, така и частни и смесени зони, не се плащат ДДС, мита и такси за внос, безплатно е прехвърлянето на печалби и инвестиции, освободено от мита и такси е оборудването. В Македония инвеститорите са освободени от корпоративен и личен подоходен данък за първите 10 г., както и от ДДС, данъкът върху имотите е 0.1-0.2%, без акциз и митнически задължения са суровините. В Турция, където има различни видове зони, също има големи стимули. В техните технологични паркове заплатите на заетите са освободени от всички данъци до края на 2023 г., а 50% от разходите на работодателя за социално осигуряване се поемат от правителството в продължение на 5 г. В индустриалните им зони няма ДДС за придобиване на земя, освобождават се за 5 г. от данъци върху придобиване на имоти, дават се преференциални цени за вода, природен газ и телекомуникации, няма данък за обединяване и разделяне на парцели, както и данък сгради. В Турция имат и свободни зони, където освобождаването на мита и корпоративен данък за производствените компании е 100%, няма ДДС и подоходен данък за работещите, ако са във фирми, които изнасят най-малко 80% от продукцията. Ще представим този анализ на Министерството на финансите, за да видим какво може да се направи в България.
- Цитирате обаче държави, които са извън Евросъюза. Ние като член можем ли да предложим толкова много данъчни преференции?
- Ще ви дам пример с Полша. Там в индустриалните зони стойността на данъчните облекчения за инвеститорите може да достигне максималния размер на държавната помощ като процент от допустимите разходи. За големите предприятия данъчното намаление е от 30 до 50%, за средни - от 40 до 60%, а за малки фирми - от 50 до 70%. Признават им се разходи за нови инвестиции, освободени от данъци са недвижимите имоти. В Литва, където имат 7 свободни зони, действат следните стимули при инвестиции над 1 млн. евро - 0% корпоративен данък през първите 6 г., след това за 10 г. корпоративният данък е 7.5% - половината от действащата ставка. Също така се опрощават данъците за недвижимите имоти, няма и ДДС върху стоки, внесени в индустриалната зона. Както виждате, има много възможности. Трябва да намерим баланса между европейски регламенти и насърчителни мерки, които да дадат наистина развитие на зоните. Освен това правим пълен преглед на индустриалните зони в България - как функционират, какви проблеми имат - както законодателни, така и административни, какви са им връзките с местната власт. Защото някои зони, като тази в Бургас, е 51% държавна и 49% общинска. Там един от проблемите е трудното взимане на решение, защото се изисква да мине през общинския съвет и отнема поне месец. Освен това законодателството в тази сфера е от зората на демокрацията и трябва да бъде променено.
- Колко от зоните в Национална компания "Индустриални зони" са действащи?
- Реално зоните са 8 - Божурище, Бургас, Варна, Карлово и Плевен, като проблеми има само с функционирането на Варненската. Останалите три - Видин, Русе и Свиленград, са бившите свободни безмитни зони. Индустриална зона Варна е всъщност на 35 км от Варна в община Суворово. През годините е имало проблеми между тази община, областния град и министерството на икономиката. Направена е преди 6 г. и до момента около 400 дка все още не са апортирани в зоната. Тази зона тепърва трябва да я отпушим. Още повече, че има подходящи терени и в самата Варненска община. Водим разговори с областния управител и с кмета за тези терени.
- Индустриална зона "Тракия", която не е държавна, е най-добре развиващата се в страната. Може би от нея трябва да се поучите.
- Да, "Тракия" е частна зона. Там и локацията е много подходяща, и помощта на община Пловдив е много сериозна. Това е отличен пример за публично-частно партньорство. Затова съм убеден, че ако направим симбиоза между Национална компания "Индустриални зони" и икономическото министерство с общините и потърсим и законодателна промяна в посока изравняване на условията за бизнес с тези в съседни на България индустриални зони, тогава ще станем атрактивни и за българските, и за чуждестранните инвеститори. Колкото и да са добри мениджърите на съответните зони, ако самата държава не даде лостовете и механизмите, чрез които те да привлекат сериозни инвеститори, трудно може да се състезават на равни начала с румънски, сръбски и турски.
- Какви други законодателни промени са необходими освен данъчни преференции?
- Министерството на икономиката не иска да взима еднолично това решение. В момента възстановяваме бившия Съвет за икономически растеж към министерството под ново име. Следващата седмица трябва да бъде гласуван от кабинета и ще се казва Национален икономически съвет. Условията в индустриалните зони ще бъдат обсъждани в този орган. Ще предложим цялостен пакет от мерки, подкрепен и от бизнеса. Ще има мерки за насърчаване не само на инвестициите в тези зони, но и в цялата страна.
- Ще увеличавате ли броя на индустриалните зони?
- Търсим подходящи терени и на други места. Според изискванията на инвеститорите те трябва да са близо до университетски градове и на час-два до летища. Смятам, че с магистрала "Струма" зоната откъм Солун по посока Благоевград може да стане атрактивна.
- Предвиждате ли промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които да дадат повече стимули за всички инвеститори?
- Възложил съм да се направи сравнителен анализ между нашия закон и законодателството на съседни държави. Личното ми мнение е, че в тези индустриални зони, както и в технологичните паркове, трябва да насърчаваме високотехнологични производства, които дават висока добавена стойност. Идеята е в този Национален икономически съвет да обсъждаме и тези неща. Освен представители на бизнеса ще каним и научните среди. Когато събираме на едно място бизнеса и научната мисъл, няма държавата да казва "това е най-доброто", а ще го кажем всички.
- А възнамерявате ли да разкриете и на други места технологични паркове, като София тех парк?
- Надявам се, когато София тех парк заработи на пълни обороти, да направим и други подобни паркове. Например в университетските градове Варна, Пловдив, Русе, където се събира научната мисъл. Пусковите срокове за София тех парк са в края на 2015 г. Работи се в график.
- Обявихте, че ще подобрявате работата на търговските аташета в полза на българските износители.
- В момента се провежда атестацията на търговките ни представители. Прави се и преглед на дестинациите с цел да се намерят възможности за оптимизиране. Преди три седмици поисках от работодателските организации да дадат оценка на търговските представители. От бизнеса поискахме и препоръки за нови дестинации. Налага се мнението, че България трябва да търси възможности на изгубени пазари в Близкия изток, Северна Африка, Азия, бившите съветски републики - Азербайджан, Туркменистан, Казахстан. Тези пазари откриват нови възможности, в същото време приемат България с добри чувства, тя е позната за тях. Бях много изненадан да разбера при последното ни посещение в Азербайджан, че там на чушката казват "болгарский перец" - "българска чушка".
- Къде ще разкриете нови търговски представителства?
- Търсим варианти за Саудитска Арабия, Куба и Мексико, където сме имали огромен стокообмен.
- Икономическото министерство обяви, че ще подпомага създаването на експортни клъстери? Как точно?
- Идеята е да насърчаваме малки и средни предприятия, които нямат възможност да пробият сами на чужди пазари, да се обединяват в такива клъстери. Да съберем на едно място предприемачи от един бранш, които да ползват познанието на нашите търговски представители и информация от Агенцията за малки и средни предприятия и Българската агенция за инвестиции за пазари, законодателство, бизнес контакти. Като коментирахме държави от Азия, България навремето е изнасяла огромни количества и консервна промишленост, и селскостопанска продукция за тези държави. Сега малки фирми от този бранш, ако искат отново да пробият, трябва да направят такива експортни клъстери. Иначе не могат да отговорят на огромните количества, които се търсят. Дори трябва да се търси излизане под една марка.
- Готови ли са българските производители да се обединят?
- Трудно се случват нещата. Има недоверие между малките фирми, наслоения от миналото, нелоялни конкуренции, които им пречат да работят заедно. Трябва да ги убедим, че това е начинът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
