У нас пациентите имат много повече контрол върху това, което се случва с тях
Младите да ходят в чужбина за професия, а не за заплата, казва д-р Марин Генчев
На 44 години той е сбъднал мечтата на много български лекари. Популярен неврохирург в Германия с редица отличия, преподавател в престижния университет "Хайделберг" и началник на отделение в иновативната болница в Майнц. Доцент д-р Марин Генчев е живял повече от 20 години в чужбина. Напуска България, когато е едва на 19. Завършва медицина във Виена. Специализира в Австрия и САЩ. Наскоро се отказва от този живот, за да работи в столичната окръжна болница "Св. Анна".
- Доц. Генчев, защо неврохирург с име и позиция в Германия се върна да работи в софийска болница?
- Не съм единственият, който го прави. Само в нашата болница има няколко колеги като мен. Ето например кардиохирургът професор д-р Владимир Данов. Винаги сме движени от някакви лични мотиви. Правя го, защото искам децата ми да си растат тука, където им е коренът. Оттук нататък в България мога да продължа да се развивам за разлика от Германия, където ще ми трябва много време, за да стигна това ниво, което съм постигнал тук.
- Какво мислите за младите лекари, които търсят работа в чужбина заради по-доброто заплащане, адекватно на труда им?
- Евангелието ни учи да не съдим, нали така? Не осъждам никого. Смятам, че е правилно да отидат да работят в чужбина. Аз съм го направил и ако можех да се върна 20 години назад във времето, пак бих го направил. Смятам, че е правилно млади колеги да излязат навън. България е малка страна. Тук те не могат да опознаят света. Ако човек е роден в Америка и познавайки я, вие опознавате света, защото светът идва там. По тази причина е хубаво българите да учим чужди езици, да ходим и да работим в чужбина, да събираме опит и да се доказваме навън. Много е важно, когато един млад колега отива в чужбина, да знае защо го прави. Ако отива просто да получава по-добра заплата, това е жалко. Ако отива, защото иска да научи нещо, да се развие като професионалист и характер, това е правилният мотив. Един добър лекар винаги ще печели добре.
- И те са ви достатъчни, за да изхраните многолюдното си семейство - имате жена и пет деца, на път е шесто?
- Напълно са ми достатъчни парите, които получавам тук, за да си изхраня семейството и да се чувстваме добре.
- В едно интервю баща Ви, известният архитект Христо Генчев, казва, че "здравите семейства са тези, които държат децата си в родината." По наследство ли ви е предаден този патриотизъм?
- Ако аз не си обичам себе си, семейството си, страната си, значи нещо не е както трябва. Това са дадености, които или ги приемаме или не. И ако не ги приемаме, значи имаме някакъв душевен проблем, защото не сме доволни от това, което сме. Аз съм щастлив, че съм българин, и с това, което съм.
- Брат Ви също се е върнал да работи тук, а е успешен архитект, живял в чужбина.
- Брат ми е собственик на най-голямата фирма в света за фасадно проектиране. Той е учил в чужбина, работеше в Лондон. През 2004 г. се върна сам и започна да предлага аутсорсинг услуги за тези фирми, за които е работил, и всяка година назначаваше по 10 инженери. Сега голяма част от знаковите сгради в Европа се проектират тук, в София. Той направи разширението на Британския музей в Лондон, проектирането на новия Икономически университет във Виена и много други сгради.
- Когато дойдохте в България, какво Ви направи най-силно впечатление в здравеопазването?
- Нашето здравеопазване има положителни страни, както и отрицателни. Положителните са, че пациентите имат много повече контрол върху това, което се случва. В Германия имат много здравни каси, които поемат всички разноски. Но там пациентите не са наясно какво се случва с тях. В България, поради факта, че често за лечение се доплаща, пациентите в по-голяма степен контролират нещата.
- Но как се оправя според Вас беден човек у нас?
- Проблемът не е в бедността, а в самотата. При нас идват редовно пациенти от ромски произход, по 10-15 човека, цели семейства, които се грижат за останалите. Някои са безработни, други се заминават с най-нископлатените професии. Имайки социална мрежа зад себе си обаче, за тях грижата за болния човек не е проблем. Проблемът е в самотния възрастен човек, при който единственото му дете е в чужбина и не го е виждал от години. За него самото лечението и възстановяването е непосилен проблем.
- Преглеждате пациентите си без престилка, очевидно да скъсите дистанцията с тях. Трябва ли един лекар да обича хората, които лекува?
- Обичта към пациента не е като обичта към дете и близък, но е отношение на отговорност.
- Има ли разлика в манталитета на пациента у нас и този в чужбина?
- Да, има. Българският пациент по не може да търпи болка. Прагът на болка в Германия и по-северните нации е по-висок. Ако там хората дойдат и ми кажат с хладен поглед "Много тежки болки имам", значи положението е много сериозно.
- Можете ли да сравните една операционна в България и тази в чужбина?
- В много болници у нас има вече модерна техника. В Германия като цяло апаратурата много добре се поддържа. Да спре някой уред по време на операция е по-рядко.
- Ако имате някакъв личен проблем, разстроен сте и влизате в операционна, как се справяте?
- Хирургът първо трябва да има хладен ум, а после - и спокойна ръка. Слава Богу, досега не съм имал тежки семейни проблеми, които така да ме натоварят, че да предам операцията на някой друг. Това, което ми се е случвало по време на операция, е да се разболея от грип. Изведнъж усещам как вдигам температура по време на една дълга операция. Успях да я довърша, но после бях два дена болен.
- По колко операции правите на ден?
- Стигал съм до 3-4, но това е много натоварващо.
- Каква професия е неврохирургията? Кое е най-сложното?
- Хирургията е занаят. Истински трудната работа е да разберете дали пациентът трябва да се оперира и какво трябва да бъде направено. Бях чел интервю с един известен английски хирург, който казваше - отнема три месеца да се научи човек да прави една операция, три години - да се научи кога да я прави, и 30 години - кога да не я прави. Индикациите за операция са най-важното нещо в хирургията. Останалото е занаят. Важен е и екипът, с който работя. Едно от предимствата в "Св. Анна" е, че екипите са от много добри професионалисти.
- Защо избрахте точно болница "Св. Анна"?
- Тук имаше вакантно място за началник-клиника. Болницата се развива, става една от важните спешни здравни заведения на България. Това е единствената болница, която може да отговаря на международни стандарти, като например - спешна болница с хеликоптерна площадка.
- Какво липсва на неврохирургията в болница "Св. Анна"?
- Клиниката е направена през 80-те години на миналия век и оттогава като сграда не е пипана. Инструментариумите не са последно поколение. Това в момента се променя. Със средства от Министерство на здравеопазването в момента се изгражда една супермодерна хибридна операционна с ангиограф най-последно поколение. Тя ще бъде открита през следващите месеци. Това ще бъде една от болниците, където може да се прави най-модерната ендоваскуларна неврохирургия. Там успяхме да привлечен най-опитния ендоваскуларен неврохирург в България д-р Нуфрет Алиоски от Македония.
- Проблемът, доколкото разбирам, е липсата на пари...
- Трябва да създадете организъм, който сам да си печели парите, да дава достатъчно на персонала и може да отделя средства за обновяване. Това е "моторът" на една добра клиника. Вариантът да се обадим на министър-председателя и да му кажем - дайте 10 милиона и ще направим една добра неврохирургия, не е най-правилното нещо. Нашата цел е да се превърнем в структура, която сама си генерира средства както за заплати, така и за развитие. Тогава няма да има граници на развитието.
- Случвало ли ви се е да спасите неспасяем случай?
- Случвало ми се е. Беше в Германия преди няколко месеца. Един пациент се чудех дали да го оперирам въобще. Беше с кръвоизлив в мозъка. Огромен хематом. Жена му се разплака и каза- моля ви се, направете нещо. Не ми даде сърце да й кажа, че няма да направя нищо.След операцията той проговори и дори това беше чудо.
- Когато влизам в операционната като пациент, на кого трябва да се моля за изцеление - на лекаря или на Господ?
- На Господ.
- Вярвате ли в доброто бъдеще на нашата медицина?
- Много от нещата зависят от хората. Ако те започнат да поемат отговорност за собственото си здраве, нещата ще спрат да куцат. В Конституцията пише, че здравеопазването е безплатно. Няма такова нещо. Медицината е страшно скъпо нещо. Много важно е хората да започнат да планират здравни проблеми и не да не мислят, че здравни фондове, застраховки или държавата ще им решат проблема. Пациентът трябва да контролира случващото се с него, и то преди лечението или операцията.Трябва да се информира за алтернативи и да участва активно във вземането на решения.
- Как се разтоварвате от напрежението в операционната?
- С фитнес, половин час с уреди вкъщи. Така поне психическото натоварване има някакъв физически еквивалент. През целия си живот съм спортувал, състезател съм бил по гребане. Сега, ако не спортувам, започвам да ставам нервен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
