Реформата във висшето образование стартира с промяна във финансирането и броя на студентите, които тази година ще бъдат приети в родните университети. Какво да очакваме след това и как България ще върне младите си учени, "Стандарт" попита новия заместник-министър на образованието проф. Иван Димов.
Ще задължим университетите да публикуват бюджетите си и отчети за разходите, казва проф. Иван Димов
- Проф. Димов, какви ще бъдат основните ви приоритети като заместник-министър?
- Иска ми се да търсим интегритет и синергия между образование, наука и иновации. В момента сме в период, в който имаме шанс това да се случи. В областта на висшето образование предстоят важни дейности, като резултат от измененията и допълненията на Закона за висшето образование. Сред тях са изготвяне на списък със защитени специалности, приемане на критерии за определяне характеристиките на изследователски университет, организиране и поддържане на регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена, филиали и откритите от тях професионални направления и специалности, както и информация за оценките и препоръките от процедурите за акредитация и за оценяване. Относно приоритетите в областта на науката - бих искал учените и новаторите в България да продължават да градят успешни европейски партньорства, да приемат предизвикателствата на международните програми и сътрудничество.
За мен приоритети в областта на науката са развитие на научните изследвания на едно добро европейско и световно ниво, интегритет наука - иновации - бизнес за укрепване конкурентоспособността на българската икономика, осигуряване на индустрията с висококвалифицирани специалисти във високотехнологични области. Предстои провеждане на политики, в това число и законодателна реформа, обвързани с препоръките на Международния панел за оценка на Националната система "Наука-Иновации" на България в рамките на инструмента "Подкрепа на политиките" (PSF). Необходимо е усъвършенстване на научната среда с фокус върху високите компетенции във водещи научни области.
- Ще правите ли някакви промени в започналата вече реформа във висшето образование?
- Реформата във висшето образование трябва да продължи. Приетата Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г. очертава насоките за усъвършенстване на системата на висшето образование до 2020 г. Сред конкретните цели са подобряване на достъпа и увеличаване на дела на завършилите висше образование (достигане на равнище от 36% завършили висше образование на възраст между 30 и 34 години през 2020 г.). Друга цел е съществено повишаване на качеството на висшето образование и на съвместимостта му с европейските системи за висше образование.
Ще вървим и към изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование. За постигане целите на Стратегията са предприети и конкретни действия, свързани с изменения и допълнения към Закона за висшето образование. С тях се усъвършенства моделът за финансиране на държавните висши училища, като се цели оптимизиране на механизмите за финансиране в зависимост от качеството на обучението, потребностите на пазара на труда и общественото развитие. Философията на промените е насърчаване на качеството, прозрачността и отчетността, без да се засилва централизацията на системата. Предвижда се разпределението на бюджета на висшето училище по основни звена да се публикува на интернет страницата на висшето училище, както и отчетът за разходването.
- Има ли според вас нужда от корекции рейтинговата система?
- Рейтинговата система непрекъснато се подобрява и усъвършенства. До настоящия момент тя е показала своите възможности като инструмент за подобряване на политиките в сферата на висшето образование. Друга важна задача на МОН е да популяризира и разшири влиянието на рейтинговата система и обучи различните целеви групи - обществеността, учениците, учителите и педагогическите специалисти, кариерните консултанти в училищната система и във висшите училища. Допълнителна задача е задълбочаването на връзките с работодателите, с цел използване на рейтинговата система от индустрията за стратегическо планиране на своята дейност, като използват информацията за обучението на кадри в отделните висши училища.
- Каква ще бъде съдбата на фонд "Научни изследвания"?
- Фонд "Научни изследвания" има тежко наследство и тази година е огромно изпитание за Фонда, тъй като съставът на Изпълнителния му съвет е обновен. Вече е осъществено съгласуване с Министерството на финансите на новия правилник за дейността му. Предстои и назначаване, след провеждане на конкурс, на нов управител на фонда. Предстои през юли и обновяване на състава на постоянните и временни научни комисии и не на последно място - предстои нова конкурсна сесия. В момента Насоките за новата конкурсна сесия се синхронизират с указанията за държавните помощи, дадени ни от Министерство на финансите. Тази конкурсна сесия е залегнала в годишната оперативна програма на фонда, като средствата за нея са осигурени. Фонд "Научни изследвания" е длъжник на научната общност и през настоящата 2016 г. предстои най-важната му задача - да възвърне доверието в себе си и да докаже наличие на капацитет за управление и контрол на научноизследователски проекти. Аз проведох няколко срещи с управляващите фонда колеги и установих, че проблемите, пред които те са изправени, са сериозни. Единствено съвместният подход и усилия биха довели до ефективно функциониране. Въпросите за Фонд "Научни изследвания" са тема с продължение и аз се надявам да имам възможност чрез вас и вашите колеги от медиите да информирам периодично българското общество за дейността на фонда, за да срещам градивен коректив в изграждане на доверието.
- Споменахте, че една от важните за вас теми е подкрепата за млади учени. В какво ще се изразява тя?
- Подкрепата за младите учени е приоритет, проникващ във всяка една планирана и осъществявана дейност. Едно от най-ефективните средства за повишаване на интереса на младите хора към науката е създаването на атрактивни условия и политики за подкрепа на развитието и реализацията на младите учени.
Амбицията на екипа на МОН е до 5 години да върнем или задържим в страната 2000 млади учени. Най-значителна е стартиралата програма за подпомагане на младите учени в България, която обезпечава задържането на млади, висококвалифицирани специалисти в България. Министерството на образованието и науката през декември подписа Споразумение с БАН, на базата на което двете страни обединяват усилията си за изработване на програма за подпомагане на младите учени в БАН. Министерството на образованието и науката осигури необходимото финансиране (2 000 000 лв). Основните цели на участието на млади учени в програмата е да се стимулират научноизследователски проекти, базирани на нови оригинални идеи, да се стимулират разработки с ясно изразена полза за обществото. Целта е и да се обезпечат необходимите условия и заплащане за младите учени, които да гарантират привлекателност на научноизследователската работа. Тази програма е изцяло на конкурентен проектен принцип и след успешното провеждане на конкурса около 60% от младите учени в БАН получиха реален шанс за по-сериозно финансиране.
- Всяка година БАН и българската наука като цяло имат сериозен недостиг на финансиране от държавния бюджет. Ще се опитате ли да промените това?
- Недостигът на финансиране за нормативно определени задачи е най-сериозният проблем, който срещам, откакто съм на този пост. Намерението ми е да търся всички възможни ресурси на източници за дофинансиране, като не изключвам и разработването на нови национални програми за различни научни направления като Пътната карта, "Антарктида", ядрените изследвания, а защо не и за БАН.
Бюджетната субсидия следва да се определя на базата на обективна оценка на научната дейност на съответната организация. Тази оценка трябва да се формира чрез малък на брой лесно проверяеми публични параметри, както е в системата REF (Research Excellence Framework), която добре познавам. Ако мога да си позволя да се изразя малко по-елементарно, бих казал, че БАН "произвежда" много по-голяма част от научната продукция на България, в сравнение с частта на бюджетната субсидия, предвидена за това. От тук следва, че ефективността на дейността на БАН е много висока, тъй като ефективността се дефинира като обем продукция, разделен на инвестицията. Подобна констатация е вярна и за водещите български университети. Недофинансирането на водещите университети и БАН е за сметка на принципа за финансиране "на калпак", който работеше дълги години у нас и от който категорично се отказваме. Доказателство за това е предстоящата оценка на научната дейност на университетите и научните институти съгласно новия Правилник за оценка на научната дейност, включително и анализ на кадровото осигуряване. На този етап, без извършена оценка на научната дейност, увеличаването на бюджета е изключително трудна задача, изискваща много усилия и нестандартен подход, тъй като средствата по бюджетните групи за наука са строго разпределени и в контекст на финансов дефицит.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
