"Днес малкият отново кихна два пъти. Още е началото на срока, но вече сме си изчерпали правото на отсъствия по семейни причини, така че се наложи да ходим при джипито, за да ни издаде болнични. Нали сме съвестни и спазваме предупрежденията на класната да не водим кихащи и кашлящи деца, ще го оставим у дома, докато спре да киха, тоест до края на грипния сезон - има-няма три месеца.
Шефът ми вече се ядосва, че през седмица искам хоумофис, и си мисли, че го давам айляк. Нека него да го затворят да работи от вкъщи с малко дете, което непрекъснато се изключва от zoom-a, за да играе със съучениците си компютърни игри, и после трябва да му обясняваш задачите, да видим дали ще му е леко. Изпитвам носталгия по времето, когато класната ми крещеше по телефона "И с грип, и без грип, ще дойдеш да пишеш класно, иначе не мога да те оформя за срока". При джипито заварихме опашка от майки със сополиви деца. Едни кихаха, други кашляха, а някои бяха хванали други заболявания, например на очите, по време на дистанционното обучение, и трябваше да получат направление за офталмолог. Е, ако сега не пипне вирус тук на място, никога няма да го пипне и вероятно ще си изгради пълен имунитет. Личният лекар също не беше никак доволен - каза, че от сутринта попълва болнични на първолаци със симптоми основно на настинка, и ме помоли, когато кихне и големият, да не идвам при него, а просто да звънна по телефона, той ще попълни документите. В този момент избра да се обади и класната на големия - бил се закашлял и сега стоял сам в изолатора, да дойда да си го взема, за да не карантинират целия клас барабар с нея. Е, разгеле, тъкмо ще изготвим едновременно болнични и за двамата и няма да се разкарвам пак до джипито. Дали и аз да не си пусна един?"
Горе-долу така би изглеждал дневникът на родител на ученик тази година само след месец-два, когато се появи първата грипна вълна и цели паралелки ще проявяват неясно какви симптоми.
Родителите им ще бъдат задължени да не ги пускат в училище, и в същото време поради бюрократично недоглеждане ще им бъдат писани отсъствия, ако не представят болничен. Изборът е следният - през ден при личния лекар, който също е задръстен с пациенти, особено след като свършат възможностите за подаване на бележка, че детето отсъства по семейни причини. Втората възможност всъщност е много ограничена, след като МОН отказа да завиши броят на позволените дни, въпреки че самото министерство препоръча на родителите да не пускат децата на училище със симптоми, подобни на коронавирус. Повечето родители не са медицински лица и няма как да разграничат симптомите. Повечето лични лекари също нямат нужния опит. Да не говорим, че от писане на извинителни бележки за училище вече няма да им остава време да преглеждат пациенти с други сериозни заболявания, например онкологични.
Държавата ни живее под извратения знак на коронавируса, който определя дневния ред на далеч повече неща, отколкото е нужно. Както неотдавна ми каза един микробиолог от БАН, който впрочем работи по създаването на ваксината за Ковид-19: "Държавите и икономиките не ги затвори коронавирусът, затвориха ги правителствата, които бяха прекалено объркани". Правителствата, или поне някои от тях, и до днес са също толкова объркани, щом първо отвориха дискотеките, а едва после училищата, щом отпуснаха помощи първо за кръчмите, а не за театрите и другите браншове, които бяха също толкова притеснени. Щом отпуснаха нищожни пари за майките, на които се наложи да излязат в неплатен отпуск, за да гледат децата си у дома. И щом не могат да направят най-елементарни промени в някои правилници, за да не влизат в противоречие със собствените си разпоредби, в случая за училищата.
Конкретно у нас тези неща винаги са се решавали на парче - ако утре настъпи грипната вълна и се наложи да карантинират половината училища, всякакви разпоредби по отношение на отсъствията няма да важат. А засега нека децата да кихат и кашлят в мола - по-добре и за тях, и за образованието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
