Колежка разказа за мен на Дани де Вито, разказва неговият бг двойник навръх юбилея си
Диян Мачев навърши 60 вчера, но твърди, че няма мисленето на човек с подобна възраст. Още хвърчал в облаците и бил далеч от солидните улегнали мъже. На седем години постъпил в театралната школа на Асен Траянов и замечтал да стане професионален актьор. Сега играе в пет пиеси. Две от тях, "Паника в хотела" и "Тарикати-ООД", са на сцената на читалище "Славянска беседа". За моноспектакъла си "Речта на селския крал" получи наградата на московския фестивал "Златният витяз". Бил е водещ на предаването "Семейни войни", метеоролог в Нова телевизия, танцувал е в "Байландо", за да помогне на болно момиче.
- Господин Мачев, честит юбилей - казвате, че сте орисан за актьор, но осем пъти не ви приемат във ВИТИЗ. Защо?
- Не знам точно. Казват, че съм имал ръстови недостатъци, че в мен няма бъдеще, че съм щял да изиграя няколко детски роли - и после нищо. Но не беше точно така, защото на 33 години изиграх Клавдий в "Хамлет".
- Как попаднахте в хасковския театър, след като се озовахте извън академията?
- Скъсаха ме на кандидатстудентските изпити и Асен Траянов ме посъветва да търся начин за оставане на сцената. Пет града търсеха стажант артисти. Избрах Хасково, защото никога не бях ходил там. За изпита чакаха 40 души. Местата бяха четири.
Реших да се откажа
Тогава приятелят ми Любо ме помоли да изиграя нещо не заради журито, а заради него. Никога не ме бил гледал. Изпълних монолога на магарето Мокси от Борис Априлов. Много се смяхме, благодарих на комисията и тръгнахме за гарата. Но ме върнаха, оказа се, съм приет. Първата ми роля бе детето в "Многострадална Геновева". Използваха ме предимно в пиеси за деца. След две години получих званието актьор.
- Кой ви прие във ВИТИЗ?
- Професор Гриша Островски, а завърших при професор Анастас Михайлов. Имах късмет. Случвало се е да играя в девет от всичките десет постановки на театъра в Хасково. Стигал съм до 25 представления на месец. Тежка работа. Този професия е за обичане. Ако си я избрал, за да станеш известен и да ти ръкопляскат, по-добре се откажи.
- Маргарит Минков е написал специално за вас моноспектакъла "Втора сряда"...
- Периодът бе много тежък. Бяхме в криза - и театърът, и аз. Нямах работа, не играех. Това е жестоко за актьора. Маргарит ми даде пиесата и месец след това си отиде от този свят. Не можа да види творбата си реализирана. Получих номинация за "Аскеер", обиколих всичките възможни фестивали, играх над шестдесет представления. Героят ми Фернандо е объркан човек, живее в стая, затрупан от мебели и вехтории. Още си спомням негова реплика: "Човек цял живот търси себе си и това е хубаво, лошото е, че като се намери, установява, че си е напълно излишен".
- А вие намерихте ли се шестдесет години след рождения си ден?
- Мисля, че не.
Още се търся
- Българското кино като че ли не успя да оцени таланта ви?
- Най-успешната ми изява беше в "Летете с Росинант" на Джеки Стоев. Повече ме търсят италианците. В миналото съм работил с Рангел Вълчанов. За филма "Фатална нежност" той бе написал ролята специално за мен. Бях горски в град на безсмъртните. Стивън Сегал също ме е избирал за един от неговите филми. Играх шеф на публичен дом. Много бой ядох.
- Кои от срещите, които сте имали през годините, считате за забележителна?
- Тази с Юлия Огнянова. В "Опит за летене" на Радичков тя ми даде ролята на Матей Нищото. Чудесна възможност за млад актьор. Колегите ми обаче решиха, че още съм неопитен за тази задача. Назначиха ми дубльор. Притесних се. Блокирах. Той напредваше, а аз изоставах. Един ден Юлия ме покани при себе си и двамата започнахме да разработваме монолога. На финала ми удари шамар, прегърна ме и каза: "Видя ли, бе, мама, че можеш".
Иван Добчев пък ми повери пощаджията в "Януари" на Радичков. Върза ме на въже, вдигна ме във въздуха и аз редях монолог от две страници. Преди премиерата Добчев дойде при мен и каза: "Знаеш ли какво ще кажат критиците след спектакъла: "Гениално режисьорско решение, а актьорът никак не се е справил". Съсипа ме. На премиерата бях съвсем спокоен. Бях приел провала си. Правех какво си исках, а публиката ръкопляскаше. Накрая Иван дойде и ме похвали. Отдъхнах си.
- Партньорът, който никога няма да забравите?
- Най голямата удоволствие съм преживял с Наум Шопов в "Ромео и Жулиета". Гастролирах в Театъра на армията. През всичкото време го
следвах като сянка
Той си говори с някой, а аз стоя встрани и го слушам. Много неща научих от него. Играл съм в няколко пиеси и с мага Астор. Забележителен приятел.
- Съжалявате ли, че не сте изиграли Ромео?
- За него никога не съм си мислил, но Швейк и Санчо Панса са ми минавали през главата.
- Ласкаете ли се, че ви сравняват с Дани де Вито?
- Той е по-голям от мен с година и е малко по- нисък. Една колежка ми каза, че му е споменала за мен. Той й отвърнал, че има двойници по целия свят - изненадал се обаче, че аз съм актьор.
- Каква е равносметката ви след предаването "Влез във форма"?
- За 75 дни свалих 14 килограма и облякох дрехите си, които носих преди двадесет години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
