София. Четвъртата от серията дискусии "Дневният ред на България", организирани от в. "Стандарт" и Българската академия на науките, събра учени, лекари, администратори, експерти и политици в сградата на БАН по темата за здравеопазването.
Форума откри главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова. Тя обобщи резултатите от проведените 3 дискусии в сградата на БАН по темите за енергетиката, образованието и туризма. Трябва да бъде постигнат консенсус по въпросите касаещи здравната реформа, катеогрична бе тя. И отправи апел към политиците да не бързат с отрицателните становища, тъй като в течение на дискусията мненията се променят. Главният редактор на "Стандарт" благодари на Българската академия на науките, на акад. Стефан Воденичаров и акад. Дамян Дамянов, за това, че използваха целия академичен потенциал на БАН за реализиране на кампанията.
"Събрали сме се тук, за да си кажем истината за здравната реформа и да потърсим консенсус за нейното рестартиране", обяви г-жа Бозукова. "Няма как да има просперираща България без здрави хора", каза тя и посочи, че здравеопазването се оказа най-трудната сфера в страната, където недоволни са всички участници - както пациенттие, така и лекарите, също и администраторите.
Четири основни проблема по темата посочи Славка Бозукова: 1. Обществените средства са недостатъчни, но въпреки това се пилеят, доплащането нараства, но остава нерегламентирано. 2. Извънболничната помощ не работи, а броят на болниците расте - така се създава свръхпотребление и ненужна хоспитализация. 3. Лекарите напускат страната, тъй като са немотивирани, липсват перспективи за развитието им и заплащането им е ниско. 4. Етичният проблем, че на все повече места комерсиализацията измества хипократовата клетва.
"Вече 20 години целият бранш чака рестартирането на системата с дългосрочно решение, което да не се влияе от поредните избори", каза главният редактор на "Стандарт". Тя изреди несполучливи и дори абсурдни явления от миналото, на които трябва да се сложи край. "Да се опитаме да загърбим личния интерес в името на обществения. Ако това не се случи, скоро ще се наложи да платим непосилна цена за системата и здравето на хората", категорична бе Славка Бозукова.
Първото изказване бе отредено на министъра на здравеопазването в служебното правителство д-р Мирослав Ненков. "Трябва повече смелост, отколкото усилия, да бъде преобразувана нашата система, така че да бъде ефективна и за пациенти, и за лекари, и като разход на обществени средства", заяви той. Дефинираните от него проблеми в здравната система са: здравноосигурителният модел, спешната помощ, доференцирането на потока пациенти, които минават през здравните заведения и още много.
Модераторът на дискусията акад. Дамян Дамянов откри дебата "само няколко дни преди изборите, бих искал да започна с думата консенсус и ще завърша с нея".
"Логично е като лекар пред лекарско съсловие да започна по медицински. Диагнозата е, че здравната система е болна. Причините да боледува тя е ендопатогенеза - грешки, заложени в създаването й, грешки на развитието й, грешки в корекциите с разнопосочни решения", каза акад. Дамянов. И изброи "клиничните симптоми" - конкретните проблеми от всички страни на системата, от осигурителната система през статуса на лекарите, административното обслужване, лекарствената политика и много други. За лечението се обърна към кандидат-депутатите с това, че в партийните програми вижда достатъчно добри общи мерки, но трябва да се постигне консенсус, за да могат да бъдат прокарани непопулярни, но крайно необходими мерки. И цитира предложенията в програмите на най-големите политически партии, като ги нарече прекрасна база за разговори и търсене на консенсус.
Предложение за реформиране и диверсифициране на здравноосигурителния модел представи Николай Николов - първи директор на НОИ след основаването му. Той посочи, че се стреми не към радикална промяна, а усъвършенстване на модела. Това ще стане чрез здравно подпомагане, здравно застраховане и бюджетно финансиране. Освен НЗОК, той предложи да има Изпълнителна агенция Здравно осигуряване и трети стълб на здравно застраховане за всички, които не подлежат на осигуряване. Предложените промени целят да има справедливост и справяне с дефицитите. Бързо трябва да се изгради система на електронно здравеопазване, да се повиши контролът и събираемостта на здравните вноски, както и да се създаде конкуренция не между здравните каси, а между предлагащите здравни услуги, смята експертът, който е и консултант на КТ "Подкрепа". Той се обяви за коректно остойностяване на услугите и на тази база да се калкулират здравните вноски.
Големият брой на болниците и кардиологичните клиники е основен проблем според проф. Владимир Пилософ, директор на Националната кардиологична болница. Всичко, което има в програмите, е концепция, но някой трябва да ги реализира, посочи той. Сред най-важните проблеми той посочи неконтролираният ръст на броя на болниците, броя на хоспитализациите, увеличаване на болничните разходи, необосновани изследвания и манипулации. В сравнение с европейските страни имаме най-много болници на глава от населението - 1 болница на ок. 20 000 жители, сочи статистиката, изнесена от проф. Пилософ. "Всеки трети българин е бил в болница през миналата година", каза той. Проф. Пилософ предлага задължителна здравна карта за регулирането на здравните заведения, но за целта трябва законодателна промяна. Той също така иска овластяване на министъра на здравеопазването да има право да не разрешава разкриването на нови болници. Контрол на качеството на болничната помощ и единни държавни критерии за продължаване на професионалното развитие на лекарите са част от решенията на проблемите, според него. Въвеждането на диагностично-свързаните групи ще е дълъг и сложен процес, но трябва да се започне, категоричен бе експертът. Той изнесе статистика за това колко средства се харчат за определени дни престой на пациент в болниците. Според Пилософ са необходими единни държавни стандарти за информационната система на болниците - за ефективно управление и контрол на разходите и по-високо качество на продукта.
Доц. Димитър Чаръкчиев от Клиничен център по ендокринология и геронтология направи презентация за електронизацията в здравеопазването. "Организационните промени са изключително важни, за да имаме ефект от техническите промени", категоричен бе той. Основните проблеми според него са следните: липса на осведоменост и доверие у лекарите и пациентите относно електронната система; липса на смислова оперативна семантичност - за комуникацията между различните продукти и системи в областта на електронното здравеопазване; липса на прозрачност и регламентиране при използване на личните данни и тяхната защита. Необходимо е постигане на оперативна съвместимост чрез приложение на вече въведените у нас европейски стандарти; сертифициране и окачествяване на медицински информационни системи; внедряване в практиката на постиженията на българските учени; подкрепа на научни изследвания, развойна дейност и иновации и тяхното приложение в практиката. Но за да се приложи всичко това е нужен консенсус между всички участници в системата и възстановяване на изгубената интеграция между тях, посочи експертът. Според него средствата трябва да се насочат към развиване на информационни системи по отделните лечебни заведения, а не централизирано, както и за обучение по медицинска информатика на лекари и зъболекари.
Първичната медицинска помощ бе във фокуса на изказването на доц. Арман Постаджян, национален консултант по обща медицина и ръководител катедра "Обща медицина". "На входа на здравеопазването трябва да има компетентен общопрактикуващ лекар, който да насочва пациентите според нуждите им", е неговата позиция. Необходими са промени в областта на кадровото обезпечение и образованието - държавна политика е да се определи какви специалисти са ни нужни и да се развиват те. Много важна е и финансовата обезпеченост - нарастване на относителния дял на средствата от бюджета за първичната медицинска помощ, както и за заплащане на услугите, допълнително финансиране за компетентност на общопрактикуващите лекари, които имат и други специалности. Той иска държавен и общински ангажимент за малките населени места и отдалечени райони. Необходимо е също оптимизиране на административната тежест и регулативните стандарти, както и увеличаване броя на дейностите на ниво първична помощ. Преминаване към преференции и групови практики, връзки със спешната и болничната помощ и въвеждане на системи за заплащане за компетентност, за качество и ефективност на всички нива на здравната помощ са също сред предложените от него мерки. Общопрактикуващите лекари имат нужда от преход от административния товар към практикуване на медицина, категоричен бе доц. Постаджян.
По темата "Спешна помощ - модели за реформи" говори бригаден генерал проф. Николай Петров, началник на ВМА и бивш здравен министър. "Здравеопазването е система, в която всички участници са недоволни - пациенти, лекари, управляващи здравните институции", отчете той и посочи, че проблемът е в мерките. Важните точки според него са медицинската апаратура и оборудване, брой и квалификация на кадрите, разпределение на дейностите. "Стандарти за спешната помощ има в цяла Европа, но в България няма", заяви проф. Петров. Според него трябва да се изработи стандарт за междуболничен транспорт на пациентите според необходимостта. Не достигат 1086 работещи в спешната помощ, разкри директорът на ВМА. Той предложи по-голямата част от персонала на Спешна помощ да са парамедици, а не лекари. Заплащане според квалификацията, нивото на отговорност, отдалечеността, квалификацията и качеството на работа би променило системата. 80% от бюджета в момента са за заплати, още 14% са за гориво на линейките - няма пари за развитие, стимулиране и квалификация, алармира проф. Николай Петров. Най-новите линейки са купени преди 2009 г. Той предлага обновяване на линейките и ежегодно сертифициране на апаратурата. "Има полезен ход за постигане на стандарт и вземане на мерки за повишаване на скоростта за реакция и намаляване на времето за пристигане", смята той. Също обсъди възможностите за въздушен транспорт на спешни пациенти при невъзможност за наземен транспорт. Има разработен проект за 5-точков модел на покритие на територията на страната, има и детайлни финансови разчети, стана ясно от изложението му. Трябва ясно да се определи предмета на спешната помощ, да се скъси времето за достъп, да се осигури оборудване, дълготрайна политика за развитие на човешките ресурси, дълготрайна политика по отношение на качество, регламентиране на нивата на вземане на решения и на отговорност, информационна и комуникационна система, която да следи процеса, заключи директорът на ВМА.
За проблемите на лекарствената политика говори проф. Витан Влахов от Дружеството по клинична фармакология. Трябва да се оптимизира разходването на отделяните от държавата 1 млрд. лева на година за лекарства, категоричен бе той. Три са важните моменти в определянето на лекарствената политика: 1. Наличие на най-добрите лекарства според икономическите възможности на системата, 2. Достъпност на населението до лекарства и 3. Оптималното им използване. Научният потенциал на страната трябва да стои зад преценките в лекарствената политика. Важно е да има болнична лекарствена политика, тя трябва да се прави от клинични фармаколози в съответните болници, предлага експертът. "Лекарствената политика трябва да бъде инструмент на държавата за осигуряване на равновесие между интересите на пациентите и на фармацевтичната индустрия", категоричен бе проф. Влахов. Индустрията може да бъде стимулирана, но по други механизми, независими от министерството на здравеопазването. Той се обяви за ограничаване на оригиналните лекарствени продукти с недоказани предимства, тъй като отсъстват контролирани изпитвания на оригинални нови лекарства в сравнение със съществуващите. също така се обяви за ограничаване на химическите аналози на оригиналните лекарства, които са без патент и затова са по-евтини. Необходимо е текущо коригиране на позитивната листа и тази за реимбурсиране - трябва не само да се добавят нови, а и да отпадат медикаменти от списъците. Спроед него трябва да има достъп до генерични и биоподобни препарати, но качеството им трябва да бъде на първо място. "Когато говорим за политика, трябва да има обективна информация. Тези знания трябва да бъдат част от задължителната професионална квалификация на лекарите и фармацевтите", смята Влахов. Разработването на националната лекарствена политика изисква участието на различни специалисти, участието на висококвалифицирани учени е условие, без което не може. Трябва да се гарантира и отсъствието на конфликт на интереси с фармацевтичната индустрия.
На финала на панела проф. Невена Цачева от Медицинския университет говори за наболялата нужда от профилактика и превенция. Тя представи редица европейски програми за превенция, които трябва да въведем в България и изреди отпаднали добри практики в нашата здравна система като профилактичните прегледи, женските и детските консултации и др. тя се обяви за изграждане на единна информационна система, която да покаже тенденциите и да помогне в профилактиката. Посочи колко е важно да се вземат мерки като: спиране на тютюнопушенето, ограничаването на приема на алкохол и вредни храни (сол, захар, брашно), двигателната култура и профилактичните прегледи - както за възрастните, така и за децата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
