Димо Алексиев е зодия Лъв. Завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” през 2006 г. в класа на доц. Веселин Ранков. И за тези кратки години има няколко ключови роли. Те са Дон Жуан, Ромео, Калигула, близнаците от "Седем часа разлика" и много други. Но сега няма да говорим за това, а за неговата гражданска позиция.
- Димо, как се чувстваш в тези времена на бунтове?
- Като човек, който не обича да го разиграват и не се притеснява да каже нещата такива, каквито са.
- Не мислиш ли, че си тръгнал по един много трънлив път?
- Много.
- И ти стиска?
- Не опира до стискане, а до това дали искаш да правиш нещо. Непрекъснато изникват някакви пречки, но актьорът е много по-интересен, когато има да преодолява неща, отколкото когато всичко му идва наготово. Тези очуквания от живота са много ценни и са незаменими уроци. Докато сам не си счупиш главата, няма как нещата да ти се случат. Ние не сме привилегировани, не сме потомствени, ние сме група ентусиасти и всичко е много интересно.
- Какво мислиш за протестите?
- Мисля, че това са закъснели реакции, които щяха да имат смисъл, ако се бяха случили по-рано. Стана модерно да се организираш в социалната мрежа и да излезеш на протест. Наивно и незряло ми се струва цялото това нещо –излизат едни отчаяни хора, които искат нещо, някакви агитки се присъединяват...Толкова лесно може да се опорочи една идея... Защо не се надигнаха, когато се разбра за откраднатите милиони от "Топлофикация", а имаше и още толкова много неприемлиемливи неща. А сега, когато вече се видя, че нещата са съвсем наникъде, хората решиха да излязат. Много късно ми се струва.
- Къде е изходът? Терминал едно ли?
- Всичко е толкова разклатено и водата е толкова мътна, че вероятно в момента много добрите рибари правят един много добър улов. Докато едни мърдат и се лутат безцелно, други идеално си подреждат нещата. Винаги ще е така – ще има едни и други, затова изходът е в изкуството. Нека хората малко да се събудят и да престанат да бъдат стадо. И си мисля, че сега могат да се отворят към изкуството като цяло. Всеки се бори в ежедневието, обаче когато правиш само това нещо с години, в един момент ще се събудиш отчаян. Човек се състои от тяло и душа. Не можеш да задоволяваш само едната част от себе си, а другата да закърнява. Но това е и въпрос на личен избор, никой не може да стои на главата на другия и да му казва – иди виж някоя изложба, отиди на концерт, на театър, вместо да висиш пред телевизора до безкрай. Важно е хората да престанат да се страхуват толкова и да се отърсят от този непрекъснат стрес.
- Как мислиш да я караш занапред?
- Далече. Единият изход е Терминал 1, другият – Терминал 2. Въобще не смятам, че нещата ще се оправят. Хората като цяло все повече се озъбват, все по-модерно става да си тарикат на дребно и това много добре се харчи сред тийнейджърите, от което пък всички са много доволни.
- Накъде мислиш да тръгваш?
- Все още не съм решил, но някъде, където има добри традиции в в изкуството. Махнеш ли се от България вероятно няма да можеш да работиш веднага. Ще трябва да поошлайваш езика – аз имам добри френски и руски основи, готов съм да науча и турски. Така че местата са Франция, Турция и Русия.
- А какво ще се случи с гаджето и детето?
- Това е въпрос на организация. Мога да работя всякакви професии, които не изискват кой знае каква квалификация. И като хамалин, и като мияч на чинии – пак го предпочитам, отколкото да седя в прогнилата държава и да гледам простотиите на всички бутафорковци, които се разхождат наляво–надясно и дрънкат лъжи, а хъшовете вкъщи псуват и на другия ден пак отиват на работа. Това е толкова безсмислено и нелепо, че няма накъде повече. Не съм ядосан, просто гледам. И при положение, че границите вече са отворени и не ни държат тук насила, не виждам причина, поради която да търпя това. Аз, който уж съм нещо си, не съм добре тук. Начинът на мислене пречи. Това е проблемът. Когато четох сега за Левски, навремето е имало хора, които са разсъждавали по друг начин, те са милеели за това място и да видят родината си освободена, да сътворят нещо. В момента колко души са готови да умрат за България? И колко хора наистина правят нещо за тая страна с наистина чисти подбуди?
- Какво ще работиш в чужбина?
- В България всеки има някакво образование, но работи нещо друго. Затова и всичко ни е такова. Аз съм актьор, но съм и масажист на повикване – това е универсално занимание, Слава Богу, хората по цял свят имат тела и това също ми е вариант.
- Къде би искал да отидеш наистина?
- Тибет е мястото, където би трябвало да завърша жизнения си път, ако все още е останала природа и не се сблъскаме с някой астероид. Бих отишъл там, да се занимавам само със себе си, но след като съм преживял всичко останало. Естествено следвам пътя на нещата, които трябва да ми се случат.
- Ако спечелиш шестица от тотото, пак ли ще заминеш?
- Да. На мен ми е ясно как и тук могат да се изкарват пари, но въпросът е дали искаш или не искаш да се занимаваш с това. Имаме страхотна природа, традиции, но хората са безхаберни и живеят само за момента. Това е като приказката за чувала с ябълки. Попитали американеца какво ще направи, ако намери чувал с ябълки – ще ги продам, французинът – ще ги раздам на хубави момичета, българинът – ще изям колкото мога, а останалите ще ги нахапя. По непоносим начин се ползват всички ресурси, всичко се замърсява, всичко се хвърля. Имам едно село, в което реката е заприличала на бунище, а съм чувал че навремето е имало пъстърви. Няма истинско сирене, кисело мляко, кашкавал, домати. Внасяме всякакви боклуци и гнусотии, след което ги препакетират и ги продават на хората като български и това е масово. Това е храната, това е водата, това е въздухът.
- Какво да правим?
- Искам да отида някъде, където държавата пак ще ме тормози с данъци, но ще има смисъл. Много е лошо. Не дай си Боже детето ти да има някакво заболяване, тогава вече става наистина страшно. А за образование има ли смисъл изобщо да говорим? Някакви хора излязоха да кажат, че са обидени от това че получават по 320 лева и други хора им се изсмяха в лицето. Отвреме – навреме ходя да тренирам в едно училище и наблюдавам следващото поколение. Страшно е. Израсъл съм по улиците в квартала, като още половин милион софиянчета. Видял съм много неща и след като аз се плаша, наистина не виждам смисъл. Където и да отидеш, все ще е по-добре от тая трагедия тук. Умишлено се пазя от политиката. Много бързо можеш да разбереш кога един човек те лъже и кога мисли действително нещата, които ти казва, така че цялото това масово двуличие и лицемерие ми си струва нелепо и недопустимо. И ако човек може да го избегне, не виждам защо трябва да си го причинява. За да отиде в рая ли? Няма нужда.
- Имаш предстояща премиера, разкажи.
- Това е спектакъл с много хора. Не гоним комерсиалния успех и всеки от нас работеше без пари. Обединяващото е идеята и любовта към това, с което се занимаваме. Написа се авторска музика, поскалъпихме пари за декори, остават проблемите с разпространението, което е най-големият ни дерт. Пиесата е „Буря” на Островски. Премиерата е на 13 март в Руския културен институт.
- Какво искаш да кажеш с този спектакъл?
- Темата не е нищо друго, освен неслучването на една любов. Затова си има причини - липсата на пари, на вътрешен кураж, на убеденост, на вътрешна сигурност. Искам да възвърна едно усещане към един по ретро вид театър. Когато нещо е направено с много любов, на заден план остава това, че декорите не са съвършени. Гледали сме да не е на нивото на най-самодейното читалище, но и да опростим нещата до минимум. На първата среща с публиката поканихме хора от различни прослойки, които да са нашият лакмус, за да разберем дали представлението ще се хареса и как ще се понесе. Тази първа проверка беше презадоволителна, а от тук нататък ни остава да сгъстим и изчистим ритъма, разни козметични неща, но като цяло вече имаме завършения спектакъл.
- Не беше ли по-лесно да си плуваш по течението и да си стоиш в Народния театър?
- Вероятно. Мечтал съм си безкрай пъти за разни представления, но когато трябва ти да задвижиш целия този проект и сам да завъртиш цялото това нещо, тогава вече се сблъскваш с авторски права на различни пиеси, с най-различни утежнения и направо невъзможност – когато на хората не им се дават пари и директно ти казват „не”. Не сме се доказали, това е първият ни проект и общо взето всички затръшнаха вратите си, заключиха ги по няколко пъти и най-логичното беше да се откажем. Някои актьори изчезнаха...Минахме през всичките тези курвенски номера и в крайна сметка в един естествен кастинг останаха само хората, на които им се занимаваше и бяха готови да потърпят, докато нещата тръгнат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
