Синдикати и бизнес поставиха своите искания пред кабинета "Орешарски" на първото заседание на тристранната комисия. Каква защита за работещите искат синдикалистите и кои са най-спешните мерки, от които те няма да отстъпят, "Стандарт" попита президента на КНСБ Пламен Димитров.
- Господин Димитров, как синдикатите оценяват пакета спешни помощи за най-уязвимите и разговорите за подобряване на бизнес средата?
- Приветстваме като първи стъпки тези мерки. Те обаче далеч не изчерпват това, което хората очакват. Този мини социален пакет, с който започна властта, го приемам като първи позитивен знак, но крайно недостатъчен. В него не виждаме нищо за работещите бедни. В България 120-130 хиляди души са на минимална работна заплата, а по критериите на Евростат работещите бедни са около 600 хиляди. За тях трябва да има отстъпки. Ние сме предложили минималната работна заплата от 1 юли да се увеличи от 310 на 340 лв. Искаме от 1 юли да се завиши с 80 млн. лв. и квотата за ваучерите за храна, защото така се подпомага бюджетът на много домакинства. Освен това настояваме да започнем дискусията за въвеждането на необлагаем минимум - ключово решение, което ще остави в джоба на българина достатъчно пари през данъците.
Нищо няма и за пенсионерите. Смятаме, че трябва да се дадат коледни добавки за всички пенсии до 200 лв. и очакваме сериозна дискусия и по този въпрос. КНСБ предлага два варианта за коледна добавка - диференцирана от 50 до 20 лв. в зависимост от размера на пенсията и 50 лв. за всички пенсионери, които вземат до 200 лв. За около 830 хиляди души в първия случай допълнителните разходи са 30 млн. лв., а във втория - 41 млн. лв. Третата категория бедни българи, която я няма в спешните мерки на правителството, са безработните. Настояваме да се увеличи бюджетът на националния план за насърчаване на заетостта с около 30 млн. лв., за да се субсидира разкриването до края на годината на още няколко хиляди работни места най-вече за безработни младежи. Другата мярка е да се подкрепят тези безработни, които на борсата взимат до 200 лв. обезщетение. Предлагаме месечното им обезщетение да се увеличи с 30 лв. от 1 юли. Имаме предложения и за енергийните помощи. Да, правителството обяви, че ще разшири обхвата на хората, които ги получават, но ние искаме да се увеличи и самата помощ. По-точно предлагаме помощта да е с равностойността на 500 квтч вместо сегашните 350 квтч, което на практика е токът, който хаби една крушка, една готварска печка и един хладилник на месец. Така помощите за целия отоплителен период ще станат 467 лв. на домакинство, при 328.60 лв. в момента.
- Премиерът Орешарски заяви, че няма да се пипат данъците. Това не означава ли, че няма намерение да въведе необлагаем минимум?
- За мен не означава. Направили сме сериозни предложения и очакваме да седнем и да ги обсъдим с правителството, а не да коментираме в медиите. Ако някой мисли, че така ще я караме, значи е сбъркал. Искаме среща и с финансовия и със социалния министър и предложение по предложение да коментираме какво не може и защо не може. Дали в тристранката или извън нея, няма значение. Това трябва да стане час по-скоро и го заявихме на премиера на срещата в понеделник.
- А думите на премиера колко зле е финансовото състояние на държавата не означават ли, че няма как да се искат увеличение на заплати от 1 юли и коледни добавки?
- Не сме ги видели черно на бяло. Нищо не приемаме, докато не седнат с нас сериозно с разчети да покажат числата и прогнозите. Дотогава поставяме под съмнение всяка цифра.
- За работещите бедни социалният министър вече коментира, че най-доброто решение е да се подобри бизнес средата, да се раздвижи икономиката и оттам да се вдигнат доходите.
- Нека г-н Адемов разкаже тази приказка на работещите бедни.
- Не обсъдихте ли това с премиера на срещата в понеделник, когато коментирахте как да се подобри бизнес средата?
- Едното не изключва другото. Не трябва да чакаме първо да се подобри бизнес средата и тогава да се сетим, че работещите бедни умират от глад.
- В подобряване на бизнес средата къде синдикатите поставят акцента?
- Ние бихме подкрепили всички мерки, които бизнесът предлага за облекчение на регулаторните режими, за прехвърляне на функции от държавата към частните фирми, за намаляване на високите такси, за ревизия на закона за обществените поръчки и дори нов закон, който да елиминира маса нелоялни практики. Синдикатите настояват законът за обществените поръчки да задължи всички подизпълнители да спазват минималните осигурителни и трудови стандарти, разписани в закон или в колективен трудов договор. Защото сега еди-коя си фирма печели големия конкурс, но 90% от работата я контрактува на подизпълнители. Те обаче нямат никакъв ангажимент към това, което е поела голямата фирма, нито са обвързани към съответната браншова камара. И оттук нататък е невъзможността да гарантираме, че по веригата фирмите по поръчката ще изпълняват всички ангажименти по договора. В момента фирмата майка единствено търси от подизпълнителите ниска цена и изобщо не се интересува дали те плащат заплати, осигуровки, извънреден труд, дават ли работно облекло. Тази практика трябва да се прекрати. Трябва да е ясно, че каквото е поела голямата фирма, такова ще правят и малките подизпълнители. Т.е. няма да има изстискване на печалба за сметка на работниците, както става най-вече в строителството.
Акцент за нас е и да се стимулира кредитирането. Банката за развитие трябва да стигне до малкия бизнес наистина. Това може да стане, като се използва клоновата мрежа на "Български пощи". Там може да се разположат офиси на Банката за развитие и така тя да стигне до малкия бизнес в цялата страна. Това ще даде и глътка въздух на "Български пощи", които имат голям проблем със своята ликвидност, понеже държавата не си плаща субсидията за универсалната пощенска услуга. В държавната Банка за развитие трябва да се вкарат и допълнително пари от "Джереми" - евтините европейски пари. Така държавата без да се меси в икономиката, може да помогне, като достави евтин финансов ресурс максимално близко до фирмите. Това ще разкрие и работни места.
- Какво не подкрепяте в изказаните до момента намерения от новите управляващи?
- Няма да подкрепим опитите да се облекчи бизнесът за сметка на работниците.
- Къде виждате такива намерения? В изказванията на социалния министър, че трябва да се променя Кодексът на труда, така че да стане по-гъвкаво наемането и освобождаването на работниците ли?
- Това, което е говорил социалният министър, аз го разбирам по друг начин - в рамките на съществуващото законодателство има редица механизми за гъвкав пазар на труда, които за съжаление не се използват. Няма нужда от промяна в Кодекса на труда. По-гъвкаво законодателство от това няма накъде. В Кодекса на труда има 52 основания, по които може да бъде освободен един работник. Ако не ги знае работодателят, това е негов проблем. Така стои въпросът и с гъвкавото работно време. И сега Кодексът на труда дава право да работиш и на две, и на три места в рамките на 12-часов работен ден. Това, което е гарантирано и по конвенцията на Международната организация на труда, е междудневната почивка. Всеки един български работник трябва да има поне 12 часа гарантирана почивка в едно денонощие. Така че останалите 12 часа може да работи на колкото си иска места, по колкото си иска часа, стига да намери такива работодатели. Проблемът не е, че не искаме да работим, а че няма къде да работим. Или пък че няма работни места с необходимото заплащане, така че хората да живеят нормално. Ако работиш 12 часа и получиш 300 лв. заплата, как да продължиш.
Ние по-скоро имаме друг проблем - бизнесът дотолкова е станал гъвкав в отношенията си с работниците, че не плаща заплатите. И това е масовият проблем. По-скоро трябва да търсим начин как да гарантираме плащането на възнагражденията. В тази връзка имаме 5 предложения за промени в Наказателния кодекс, ГПК, Кодекса на труда, Закона за гарантиране на вземанията и Търговския закон. Отдавна сме ги формулирали. Ще продължаваме да настояваме за криминализиране на укриването на осигурителни вноски. За съжаление предишното правителство не можа да си довърши работата. Бяхме постигнали консенсус по този въпрос и с работодателите, и с политиците. Сега разбирам, че ГЕРБ в новия парламент вече са внесли този законопроект. Силно се надявам, че това няма да бъде политизирано, а ще бъде оценено по същество, че това не само ще дисциплинира средата, не само хората ще имат реални осигуровки и после по-нормални пенсии и обезщетения за майчинство и безработица и болнични, но и ще увеличи събираемостта на осигуровките. А там има голям резерв. Около 2 млрд. лв. годишно се губят от начислени заплати и неплатени върху тях осигуровки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
