Как върви обновяването на центъра на София? Ще има ли и други пешеходни зони като "Витошка" и какво се случва със санирането на жилищните сгради. Потърсихме мнението на главния архитект на София Петър Диков.
- Г-н Диков, какво се случва с отменените от Комисията за защита на конкуренцията конкурси за обновяване на две от зоните в централната градска част на столицата? Казахте, че няма да обжалвате. Това какво означава - ново класиране или нови конкурси?
- Ние няма да обжалваме, обаче на 7 и 8 май две фирми са обжалвали пред ВАС решението на КЗК. Получава се куриозна ситуация - общината приема решението и е готова да върне конкурса за двете зони за ново журиране, но участниците, които първо обжалваха в КЗК, сега обжалват решението на КЗС в съда. Което значи нова процедура и отново протакане.
- Конкурсите за другите две зони в центъра на София не са обжалвани. Какво се случва с изпълнението на тези проекти?
- Доколкото имам информация, една от фирмите е обжалвала пред ВАС и тези позиции. Така че ще трябва да чакаме решението на съда и тогава ще видим как ще продължим. Проблемът е, че ако трябва да обявяваме нови конкурси при нови условия, сигурно ще изгубим осигуреното еврофинансиране за т.нар. техническа помощ за проектна готовност за предстоящите оперативни програми. И ще трябва да отделим общински пари. Но смятам, че ще се справим със задачата и ще успеем да кандидатстваме по новата програма "Региони в растеж" с проекти за самото изграждане на четирите градски пространства.
- Има ли развитие около идеята за обновяването на площад "Света Неделя", за което вече бе проведен конкурс за идейни проекти? И тук ли има обжалвания?
- Тук няма за какво да се жали, защото това беше само архитектурен конкурс, а не за възлагане на задача. Сега предстоят археологически проучвания, които имаме намерение да започнем от догодина.
- Къде точно ще се правят разкопките?
- Ще започнем от зоната пред хотел "Шератон", където е паркингът. Там е най-безконфликтно да започнат разкопките. Като идеята е те да не са масови, а с проучвателни шурфове, т.е. определени места със сравнително малка площ. Очакванията на археолозите са много големи, защото за разлика от другите зони в София, на мястото на площада около църквата "Света Неделя" на практика не е имало строителство от времето на римския град, т.е. близо 2000 г., с изключение на самата църква. Така че там очакваме доста запазени археологически находки. Има най-различни тълкувания и спорове между археолозите какво може да има отдолу - от градския форум, през двореца на Константин и главните софийски терми.
- Кой ще прави разкопките?
- Трябва да се заложат пари в бюджета на общината за догодина и да се проведат съответните процедури за избор на изпълнител. Това лято ще подготвим тези действия. А що се отнася до изработването на техническите проекти за преустройство на това пространство - ще преценим как да продължим работата, след като вече сме избрали три идейни проекта. Площад "Света Неделя" е място, където трябва да бързаме бавно, за да не допуснем грешка. То е изключително знаково, важно. И когато вече имаме готов проект за самата реконструкция, ще се кандидатства пред еврофондовете.
- Кога столичният булевард "Витошка" ще бъде изцяло обновен?
- Има разрешение за строеж от края на м.г. В момента тече търг за избор на изпълнител. След определянето му обаче не се учудвам и там да има обжалвания. Надявам се до края на годината да бъде обновена цялата улица.
- Според вас в ремонтираната част случва ли се това, което очаквахте?
- Не искам да давам оценка, защото отнесох много критики и оплювания. Но е достатъчно да минете през "Витошка", за да видите, че е пълна с хора. Ако не я харесват, ще отидат ли там? Задължително обаче трябва да има и други подобни пешеходни зони в центъра на столицата. Защото в момента "Витошка" започва да се пренаселва. В хубаво време следобед е като манифестация. Боря се да разширим тези обновени пространства, за да имат хората избор.
- Кои други столични улици се подготвят да се превърнат в истински пешеходни зони?
- "Граф Игнатиев", "Шишман", Градската градина. Доста елементи от градската среда са включени в тези проекти за обновяване. Сега върви реконструкцията на Женския пазар. Моите очаквания са той от една язва да се превърне в място, което ще привлече сериозен интерес. След два месеца хората ще видят колко различна е средата.
- Предвиждате ли облагородяване и на района около Женския пазар?
- Полека-лека ще навлезем и в съседните квартали с обновяване на тротоари, осветление, настилки. Там има прекрасни сгради, средата е с духа на 20-30-те години на миналия век. Предприемаме действия за стимулиране и дори принуждаваме собствениците да започнат ремонт на сградите. Ако минете сега, ще видите, че вече няколко са реновирани, на други тече ремонт. Очаквам да се случи това, което се случва по Ломско шосе - много частни сгради се обновиха след ремонта му. Процесът е двустранен и в него активният, разбира се, е общината.
- В края на миналата година обявихте, че подготвяте с университетите проекти за обновяване на общежитията в Студентски град. Включително и кампуси с ограничен достъп.
- За съжаление голяма част от кампусите, които се предвиждаха, се отмениха от съда по жалба на собственици на частни имоти. Това не ни позволява да работим в тази насока. Няма терен в Студентски град, който да не е засегнат от реституция.
- Тогава какво е решението за обновяването на Студентски град?
- Отделно саниране на общежитията. Ние сме подготвили типови проекти. За съжаление интересът е много малък. Университетите нямат пари.
- Само липсата на пари ли е причина и софиянци да не се включат в програмата за саниране на панелните жилища?
- И на пари, и на оценяване на ползите и ефектите. Защото за цифровизацията на електронните медии се дадоха страшно много пари. Знаете колко време един младеж ни обясняваше от всички телевизии как да включите кабела. Една безсмислена за мен реклама, а в същото време санирането на панелните сгради е недостатъчно припознат приоритет за държавата. Освен чисто финансовите пречки собствениците имат и сериозно недоверие от ефекта. Финансовите механизми, които се предлагат, не стимулират също хората. Вярно е, че 75% от цената се покрива от еврофондове, но държавата иззе инициативата - тя провежда търговете за консултанти, за строители, а собствениците са извън системата и това поражда недоверието. На много хора жилището е единствената икономическа опора. Как си представяте те срещу едно саниране да си ипотекират жилището? Има механизми, отработени в съседни страни, където се създават държавни гаранционни фондове за подпомагане, без да е необходимо хората да си ипотекират собствеността. Санирането на панелните сгради започна още 1991-1992 г. с промените в Източна Германия. Мина през Чехия, Унгария, Румъния, Украйна, стигна до Казахстан, но България не направи абсолютно нищо. Продължавам да твърдя, че цялата процедура трябва да минава през общините. А държавата трябва да направи комуникационната стратегия, която да убеждава хората от ползите на санирането. А те са огромни - със санирането на панелните сгради може да се спести изграждането на 2000 мегавата енергийни мощности. Вместо да даваме 10 млрд. евро за нови мощности, може да дадем 2 млрд. евро и да санираме. И ефектът ще дойде веднага. Санирането може да създаде между 60 000 и 80 000 работни места и е прекрасна възможност да се стимулира строителният и много други сектори.
- А какво се случва с устройствения план на Борисовата градина?
- Заданието е готово. Тези дни го гледаме на съвет окончателно и подготвяме за внасяне доклад в общинския съвет, за да се обяви конкурс за изработване на устройствен план на Борисовата градина. И там със сигурност ще има обжалвания.
- Нарекохте процедурата горещ картоф.
- Горещ картоф, защото там има страшно много преплетени интереси, без особено желание да се решават. Те са натрупани в годините - проблеми със собствеността, с експлоатацията, с цялостната политика. Но така или иначе влизаме там, макар че вече си задавам въпроса за какво ми е цялата тази история.
- Какво се очаква от този устройствен план?
- Да реши въпроса с цялостното бъдеще на Борисовата градина и с тези навлизания полукриминални на частна собственост на ръба на закона. В конституцията е записано, че единственият начин за придобиване на собственост за публични нужди е чрез влязъл в сила ПУП. Всички знаят, че няма място частна собственост там. Има две решения на общинския съвет, които казват, че цялата собственост в Борисовата градина трябва да се актува като публична, но не са изпълнени. Със сигурност ще е дълга битка. Самата държава е намесена - 18.5 дка стадион "Юнак" през 2004 г. се актуват като публична държавна собственост въз основа на план-скица на невлязъл в сила регулационен план. Няколко месеца по-късно с решение на Министерския съвет се преобразуват от публична държавна в частна държавна собственост и се апортират в една държавна фирма - "Национална спортна база". Механизмът с прочутата къпалня "Мария Луиза" пък е минал през общината - отделени са имоти, които са апортирани с едно смесено дружество. Същата работа е станала с Летния театър и автокъща "Капитолия". Надявам се до края на сесията да мине през общински съвет и да обявим конкурса за изработване на устройствен план.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
