Георги Дичев е председател на Контролния съвет на Камарата на частните съдебни изпълнители. Обърнахме се към известния юрист по повод на казуса със семействата от Русе, които остават на улицата заради ипотекирани от строителя на кооперацията жилища. Дичев разясни как да не попаднем в капана на подобни ситуации.
Някои хора купуват на риск, на честна дума, казва частният съдия-изпълнител Георги Дичев
- Г-н Дичев, русенски семейства могат да останат на улицата заради това, че жилищата им са се оказали ипотекирани с измама. Има ли лек, за да не се окаже утре всеки от нас прецакан в подобна ситуация?
- Имотният регистър е публичен. По принцип всеки, който прави сделка с някакъв имот, е най-добре да се консултира с юристи. Дори обаче и да не го е направил, би трябвало да знае, че е възможно върху този апартамент или пък друг такъв недвижим имот да има било то ипотеки, било искови молби, т.нар. тежести, които да превърнат сделката в недействителна. Така че минималната грижа при една сделка е да проверим за тежести.
- Сам всеки ли да си проверява?
- Може и сам, но по-добре винаги юрист да го прави. Моят съвет е по-добре хората да не спестяват сравнително дребни пари, за да се чудят после как да си запазят големите. По-добре да дадете парите за специалист, който да им направи проучване първо за собственост, защото това е второто нещо, което хората трябва да проверяват, да не кажа и първото. Дали този, който ни продава имота, е собственик. Защото, ако купим от несобственик, ние няма как да станем собственици и нищо няма да сме направили, освен да загубим едни пари. Второто е проверката за тежести и чак тогава отиваме на сделка при нотариуса. Продавачът е първият, който знае за всички тежести, ипотеки на имотите. Всеки, който купува ипотекиран имот, в случая, който визирате в Русе, това е банка, е нормално да си търси парите, които е отпуснала и при положение, че те не се плащат от длъжника, е нормално да се насочи към обезпеченията. Съдебният изпълнител пък в случая няма никаква вина - не може да си избира - този имот ще го опиша, другия - няма. В тази ситуация нищо не зависи от нас, съдебните изпълнители.
- Подобни случаи често ли се срещат в практиката на съдебните изпълнители?
- Има, но чак пък чести, не бих казал. Има отделни случаи на хора, които не са си направили проучването, а някои пък умишлено купуват на риск. Примерно, вие имате ипотека върху този имот, а когато го купувам от вас, имам вашето уверение и обосновани предположения, че ще се справите и ще заличите тази ипотека и в един момент имотът ми ще стане чист.
- Трябва ли да се вярва на казана дума при такива сделки?
- Така преценяват някои. Хората да не вярват кой какво е казал, а да си вземат съответния документ от Агенцията по вписвания - тя издава удостоверения за тежести при такива сделки.
- А ако покупката става чрез брокер, кой носи отговорността?
- Този, който продава, носи отговорност дотолкова, доколкото има доказване на това дали има някакъв опит за подвеждане. Имотният регистър е публичен и всеки може да провери какво има в партидата. Но отговорността е на купувача - той купува и негова е грижата да си провери нещата, освен ако няма от другата страна някакви злоумишлени действия, които са го въвели в заблуждение. Има случаи в практиката сигурно на всеки съдебен изпълнител, при който трябва да насрочи изпълнение срещу имот, който е с ипотека.
- Камарата на частните съдебни изпълнители направи Регистър не длъжниците. Може ли да се разчита на него за помощ?
- Регистърът на длъжниците, който направихме и доразвихме, също може да помогне на хората. Той е публичен - всеки може да си направи справка за фирми. Там идеята е точно за такива случаи да провери гражданина и бизнеса контрагентът отсреща. Защото, ако срещу една фирма, строителна например, има множество изпълнителни дела, очевидно е, че там нещо се случва. И при такива сделки "на зелено" или на някакъв етап на строителство хората биха се защитили, ако знаят, че тази фирма има някакви проблеми и е възможно или да не завърши строителството, или да попадне в такава ситуация. Винаги сме се чудели защо Регистърът на длъжниците не се използва и при обществените поръчки. Защото държавата в тези случаи, когато възлага обществени пари, трябва да си проверява фирмите отсреща, дали всичко при тях е изрядно.
- Волю или неволю обаче почти винаги хората изливат гнева си върху съдебния изпълнител. Трябва ли да ходите с охрана?
- Не. Хората си изкарват върху нас като последни по веригата, емоцията на всичко, което им се е случило - чужди грешки, понякога и техни. Но те знаят какво прави съдебният изпълнител - върши си работата. Не мога да кажа - това дело ще го работя, другото няма. Или си я вършиш работата, или не.
- Смятате ли, че действията на ЧСИ трябва да може да подлежат на обжалване?
- Когато през 2007 г. се приемаше ГПК, аз бях в комисията и изразявах мнението на колегите. Бяхме изключително притеснени, че толкова драстично се орязва правото на жалба на длъжника. Беше ни ясно като практици, че това неминуемо ще доведе до напрежение от длъжниците срещу самия съдебен изпълнител. Тогава бяхме против, но не ни се приеха възраженията, смени се цялата концепция всичко да минава по исков път, да ни съдят за вреди. Това също не ни е приятно, но така или и наче е факт в момента. Т.е., махалото от едната крайност - длъжника, абсолютен господар на процеса, както беше през 2007 г., сега отиде до другата крайност - взискателят да си прави каквото си иска по делата, което не е добре за никого. Ние затова предлагаме да се разшири обхватът от действия, които може да се обжалват от длъжниците, за да се постигне баланс между техните права и тези на кредиторите.
- Гласуваното през миналата година изменение в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители - отмяната на таксата при доброволно изпълнение, предизвика големи брожения сред вас...
- Това е факт и неслучайно го направиха в 5 без 5. Защото знаеха, че ако обясним на хората и обществото за какво става въпрос, ще разберат, че е лобистко и не защитава гражданите. Парадоксалното е, че това е една поправка, която обслужва корпоративни интереси и на нас ни е много чудно как някои граждански организации се подвеждат да защитават това нещо, при положение, че то не е в интерес на гражданите, а в защита на монополисти, на няколко големи компании, когато са длъжници. Много малък процент от гражданите като физически лица длъжници могат да платят целия си дълг в срока на доброволно изпълнение и да се възползват от тази отстъпка. Тя е в интерес на големи определени корпорации, защото и бизнесът е в затруднение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
