Пиян шофьор уби 15-годишно дете на пешеходна пътека в центъра на София на 2 септември. Момчето бе блъснато на кръстовището на ул. "Шишман" и ул. "Гурко". На 37-годишния шофьор бе направена проба за алкохол и наркотици, която е констатирала над 2 промила. Взетата кръвна проба впоследствие потвърждава същото. Според свидетели колата е минала с висока скорост. По информация на Софийската градска прокуратура, автомобилът се е движел с около 80 км/ч през оживеното кръстовище и не е оставил никакъв спирачен път. По повод поредното убийство на пътя и започналите след това протести "Стандарт" потърси за коментар Диана Русинова от Европейския център по транспортни политики.
- Сбърканата политика на държавата доведе до високия пътно-транспортен травматизъм
- Чиновниците да чуят експертите, вместо да пишат безкрайни стратегии, които никой не прилага, казва Диана Русинова в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Госпожо Русинова, за пореден път пешеходец е убит на пешеходна пътека от пиян шофьор. Защо мерките като че ли не действат и сме свидетели на един и същ омагьосан кръг?
- Причините са много и са много дълбоки. Основната е липсата на ясна политика за безопасността на движението по пътищата от страна на държавата и до голяма степен липсата на желание да се прилагат норми и стандарти, които са утвърдени в Европейския съюз. Доказано е, че там са дали добри резултати, защото жертвите всяка година намаляват, както и броят на пътно-транспортните произшествия.
Това е основната причина - тотално сбърканата политика на държавата, която за тези години докара до това, че хората не зачитат законите за движение по пътищата, не се спазват никакви правила и всеки кара както си пожелае. А това неминуемо води до високия пътно-транспортен травматизъм и до това, че за хората по-голям проблем е, че ще им вземат колата, а не, че карат пили.
- Какви са европейските примери, за които споменахте?
- Редица държави вече прилагат тази мярка с отнемането на автомобилите. Подходът за безопасна система включва подобряване на инфраструктурата така, че един водач, когато не трябва - да не може да направи дадено нарушение. Давам пример с Кресненското дефиле с колчетата - там, където не трябва да се изпреварва, да не може да се изпреварва.
Между другото, за тази идея през 2018 г., която за първи път тръгна от мен и някои мои колеги, бяхме заклеймени като псевдоексперти и няколко години по-късно се наложи да се отречем от нея само и само държавата да я реализира. И сега всички си приписват заслугата за това. Но никой не се извини и не каза - сгрешихме, вие бяхте прави. Това е подходът за безопасна система. В Европа вече не се говори за часове, а се говори за брой изминати километри по време на обучението и конкретно получени и усвоени знания.
Изобщо пътната безопасност не е еднослойна и проблемите не са се натрупали за един ден и не са само в един аспект. Проблемите в пътната безопасност са в почти всички аспекти, поне в България. И най-генералното е отсъстващата политика на държавата, която вместо да решава отделни проблеми, ги задълбочава. Мога да ви дам много примери за това как държавата вместо да се намеси и да реши конкретен проблем, тя все повече и повече се намесва така, че да го задълбава и да създава по-голям конфликт.
- Може би при курсовете за придобиване на правоспособност - ако там се положат повече усилия, ще се подобрят нещата, защото виждаме, че има промени в тази посока. Как смятате?
- Ако попитате в сдруженията на автоинструкторите и на обучаващите, те ще ви кажат, че тези промени са излишни и че България едва ли не дава най-доброто обучение. Ще ви кажат, че проблемът не е в обучаващия, а в изпитващия и в правилата, по които изпитват.
Само че ако някой не е научил въпросния ученик да кара, то това е учителят, а не този, който го изпитва. Да, грешка на изпитващия е това, че е допуснал някой, който е неподходящ и не би следвало да бъде допуснат на пътя, но тази доста добре организирана и шумна група изобщо не дава дума да се издума, че имаме проблеми и трябва да работим заедно за решаването им.
И понеже правим това интервю в Деня на Съединението,
- един от най-тежките проблеми на пътната безопасност е именно изкуственото разделение
което се създаде, между другото, от Държавна агенция по безопасност по пътищата. Това беше разделение между представителите на държавата и неправителствения сектор. Ако един експерт даде добра идея от неправителствения сектор, той бива заклеймяван, обиждан, подиграван от страна на държавната администрация, а в същото време всички си даваме много добре сметка, че държавната администрация далеч не е перфектна. И има много какво да научи от външните експерти, може да ползва опита на колегите си.
В крайна сметка НПО-тата са представители на някакъв клуб от граждани, изповядващи някаква гледна точка и считат, че държавата е длъжна да чуе всяко предложение и всяко мнение. Има и експертни НПО, в които членуват само експерти и там трябва също да се обърне внимание на това, което казват тези хора. Най-доброто, което би могла да направи държавата, е да се вслуша в това, което й казва неправителственият сектор, който е т. нар. извънсистемен, независим, външен контрол.
- Имаше идеи за подобряване на пешеходните пътеки в столицата или допълнително им обезопасяване. Това ще помогне ли?
- Има много мерки, но не е само да обезопасим тази или следващата пешеходна пътека. Трябва да има единна концепция за мерки. Столична община в това отношение не може да бъде обвинена, защото тя чува външни мнения и ги търси с цел да подобри безопасността. Но трябва да имате предвид, че тези мерки струват много пари и отнемат много време и е необходимо внимателно планиране. И то не само в столицата, а в цялата страна.
Конкретно за София, в случая нашето предложение беше за такъв тип улици, като това кръстовище на "Гурко", както и на предходното кръстовище,
- да се работи за изграждането на т. нар. "повдигнати кръстовища"
- една много добра мярка, която ние сме забелязали в чужбина, че дава доста добри резултати. Дори ако се налага изкуствено стесняване на платното за движение, това също би могло да даде достатъчно добри резултати.
Мерки има много, но въпросът е кои от тях трябва да бъдат приложени, защото аз чух и достатъчно мнения, които говореха за изкуствени неравности, повдигнати пешеходни пътеки. Нашето сдружение е категорично против повдигнатите пешеходни пътеки по различни причини. Те не са най-доброто средство за превенция на пътно-транспортния травматизъм.
- По отношение на правосъдието - виждаме, че шофьорът, който помете петнадесетгодишното момче, има наказания за употребата на алкохол. Според Вас достатъчно ли се прилагат мерките срещу такъв тип нарушения?
- Миналата година през септември стана едно много тежко пътно-транспортно произшествие в Панчарево, когато бяло БМВ навлезе в насрещното след пешеходна пътека и се блъсна челно в автомобил, а зад него се удари друг и имаше пак смъртен случай. Тогава още вечерта ние обявихме, че шофьорът е употребил алкохол, защото бяхме на мястото на пътния инцидент и се усещаше, че е пил. Тъжната истина за тези пътно-транспортни произшествия е, че този тип водачи карат веднъж пили - взимат им книжките.
Втори път пак карат пили - отново взимат книжките за известно време, но след това пак им ги връщат без ясна процедура. На третия път убиват себе си или някой друг. Какъвто беше случаят в Панчарево - водачът е имал предходни провинения.
Преди време ние предложихме на Държавната агенция една много добра програма, с която те да работят, включително като обединяващ орган на всички институции в България по темата пътна безопасност, да се изработи методика и стратегия. Първо - как да се съобщава от пътни полицаи на близките на починало или пострадало лице, как да се съобщава новината за настъпило ПТП. На второ място - борба и работа с психолог, дори ако трябва някъде - и с психиатър, с хора, които са употребили алкохол и са седнали да шофират. Или такива, които употребяват наркотици.
Цяла програма бяхме предложили да се направи и за една година държавната агенция не е свършила нищо по този въпрос. Нашата критика в случая - много справедлива, макар че няколко пъти ми размахваха пръст за това, че съм нямала право да ги критикувам.И в общи линии, нещата са по един начин в нашата мила държава.
Имаме си една институция, която да отговаря за тези неща, но за съжаление на тях работата им се изчерпва в това да пишат безкрайни стратегии, които дали някой ги прилага или не - това никой не знае. А пък и не съм забелязала да има кой знае какъв резултат от прилагането на тези стратегии, ако въобще се прилагат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
