Частните болници никнат като гъби, само през 2014 г. отвориха 14 нови
Средно по 3 млн. са взели 47-те клиники по инвазивна кардиология миналата година
Въпреки всички икономически и финансови кризи бизнесът в здравеопазването процъфтява. Новите частни болници продължават да никнат у нас като гъби. 113 станаха частните клиники у нас, като само през миналата година се отвориха 14. Точно техният вид обаче показва, че има пренасочване на интереса на бизнеса към нови ниши.
Диализата и рехабилитацията се оказаха новите златни кокошки в здравния сектор. Или поне това показва предприемаческият интерес. От 14 нови клиники през миналата година 4 са диализни центрове, а още толкова са с профил рехабилитация, сочат данните на здравното министерство (МЗ). Едва една от новите болници е за инвазивна кардиология и още 1 - за медицинска онкология. Последните две специалности, заедно с ин витрото обаче, до миналата година бяха сред най-атрактивните за частната инициатива в здравеопазването.
Това не е първата преориентация на сектора. Бумът на частните болници започна с разкриването на малки клиники по офталмология, вътрешни заболявания, хирургия и ортопедия. С годините обаче той се преориентира към всяка нова ниша, която най-вече законодателните промени превръщат в печеливша. Последното става с осигуряването на гарантиран годишен приход за определена специалност от държавата.
Интересът пък спира с пренасищането на пазара
Точно това показват и фактите.
Бумът на инвазивните кардиологии започна преди няколко години с осигуряването на доброто финансиране по НЗОК на клиничните пътеки за тях. Така през 2014 г. у нас вече има 47 клиники по инвазивна кардиология, които имат договор с касата. Приходите им за миналата година са възлизали на 144 млн. лв. по официални данни или средно по 3 млн. лв. на клиника. Аналогичен е случаят с интереса към клиниките по химиотерапия, който възникна в прехвърлянето на тази дейност към касата. През миналата година имаме 37 болници с отделения медицинска онкология и приход само за дейност (без лекарствата) от 90 млн. лв. Това прави средно по 2.4 млн. лв. на клиника. Нарасна и интересът към лъчелечението с увеличаването на финансирането им по каса, засега тази дейност предлагат 18 клиники. През миналата година те са заработили 22 млн. лв. или средно по 1.2 млн. лв. на всяка. Броят на хемодиализите вече е 79, а парите, които са усвоили през 2014 г., е 78 млн. или средно по милион на всяка (без разтворите). Частният интерес към тях също се появи с прехвърлянето на финансирането им към НЗОК преди 3 г. 148 са болниците за рехабилитация с договор по касата. Те са получили 60 млн. лв. или средно по 405 хил. лв. на всяка, сочат официалните данни. Единственото изключение, при което имаме интерес към дейност, която не се финансира от касата, е ин витрото. Но там инвазията на клиниките, които вече са 30, стана, след като държавата
всяка година започна да дава по 15 млн. лв.
за тази дейност чрез специален фонд. Така само от него средно всяка болница има по половин милион гарантиран приход на година. Въпреки че цифрите са показателни сами по себе си, те не отразяват пълната картина. Причината е, че клиниките имат и допълнителни кешови приходи, също така защото и разходите при всяка специалност са различни.
Създаването на условия за развитие на частния бизнес не е лошо, защото така пациентите могат да се радват на по-добри условия за лечение. Когато разрастването на новите болници става безконтролно, както е у нас, и никой не затваря старите клиники, които не отговарят на елементарни норми, се появяват много негативи - отново за пациентите. Основният проблем е прекалено голямата конкуренция и борба за болните, която стига до неетични практики, които дори са опасни за болните хора. Най-добре в годините те изкристализираха в инвазивната кардиология, където самите специалисти нееднократно заявиха,
че се правят изследвания и процедури, които не са нужни
Друго следствие на свръхиндуцирането на медицинските услуги е разхищаването на обществения финансов ресурс. Заради това бюджетът за болниците на касата всяка година не стига. През миналата бяха усвоени над 1.5 млрд. лв., а тази са заделени 1.43 млрд. лв. и засега единственото сигурно е, че няма да стигнат. Друг съществен проблем е невъзможността да се окомплектоват качествени екипи във всяка една болница, тъй като у нас вече има недостиг на лекари и още повече - на медицински сестри. Аналогичен е проблемът с медицинската апаратура, която на определени места е в плачевно състояние. Всичко това автоматично води и до недостатъчно добро качество на услугата навсякъде. В същото време финансирането си върви.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
