София. Всяко отклонение от нормата е откритие. Но плаши хората, защото е ново и различно. Така е и с децата с дислексия. Най-трудната задача за децата с диагноза "Айнщайн" е да преодолеят образователната система у нас. Защо често им се лепват етикети. Тормозят ги психически или направо ги гонят от клас. А такива деца има все повече и е логично системата да тича след тях и да иска да им послужи, вместо всяка вечер да се прибират разплакани от поредния ден с подигравки и стена от неразбиране.
Някои истории са твърде тъжни, жестоко е отношението на учители към по-различните деца. "Стандарт" обаче отваря темата за дислексията и децата със специални образователни потребности от един по-позитивен ъгъл, защото и отношението към различните би трябвало да е положително. Важно е да се знае, че това не са умствено изостанали деца, те виждат, усещат и дишат света по различен начин.
Росица Тургут е майка на петокласничката Сайа. Не била чувала що е то дислексия, докато Сайа (името на японски означава "малка нощ") не станала втори клас. Тогава започнала да получава съобщения от учителите на дъщеря си, че тя има проблеми с четивната техника. "Накарах я да ми почете на глас и забелязах, че преобръща сричките и не се получава никаква смислена дума. Говорих с психоложката в училище и тя ми обясни, че това е дислексия. Повечето учители изобщо не са подготвени и не знаят какво е това", разказва Росица, която е известна художничка. Сайа учи в частно училище и това донякъде й помага, защото са по-малко деца в клас и й се обръща внимание.
Майките на децата със специални образователни потребности, в повечето случаи свързани с дислексия, се обединяват в асоциация, която всеки момент ще бъде регистрирана в съда. Росица е част от това сдружение. Те ще воюват за поне две неща - промяна на отношението на хората към различните деца и адекватна образователна среда за тях. Има фрапиращи случаи, когато майки
пращат децата си в училища за изостанали
само и само да имат самочувствие и да не ги отхвърлят.
"Тези деца приемат информацията по друг начин, другаде я складират и я възпроизвеждат по-другояче. Раждат различните решения на всяко нещо. Когато пораснат, такива хора са много търсени от големи утвърдени компании, защото могат да дадат креативното и различно решение за много неща. Една приятелка наскоро ме информира, че чела статия, в която се казва, че най-успешните мениджъри са дислектици. Аз се рових и намерих материал, че във всеки научен отдел на НАСА искат да имат по един дислектик. За обикновените хора това е трудно разбираемо, защото такива деца не се вкарват в системата и в схемата", разказва още Росица.
Според нея нашата образователна система е тромава и не реагира, защото учителите не се стремят да се информират повече от това, което им се налага за учебния процес. Не търсят ценностите на децата - къде са силни, и не ги поощряват.
Според Росица дислексията може да се забележи много рано, стига да има кой да ти подскаже. Нейната Сайа е
пълзяла не напред, а надясно
Но никой не го отчел като тревожен знак. "Сайа възприема света по-добре отдясно - тетрадките винаги са й вдясно. "Даже понякога не отчита нещата, ако са й отляво. Но за нея мога да кажа, че си подбира само тази информация, която й е необходима", обяснява още майката.
Росица е чувала, че и в Кеймбридж, и в Оксфорд не търсят всестранно развити деца, а младежи, много изявени само в едно нещо. Тя всеки ден се радва на креативния потенциал на дъщеря си и не смята за проблем, че ще изпише някоя буква наопаки. "Това са новите хора. Ако сега всяко пето дете е с дислексия, след години ще е всяко трето и след време всички ще са такива - с по-изявено развитие само в една област. Промяната в информацията, която витае в света наоколо, се отразява още по време на бременността и раждането и провокира развитието на определени центрове в мозъка, за да просъществува.
Природата е съвършена
ако създава такива варианти, значи има защо. Простите хора не обичат такива деца. Те искат всичко да им е просто и ясно. Често отсичат, че са бавноразвиващи", ядосва се Росица.
Някои от белезите на дислексията са трудностите при четене, писане, което води до забавяне на приемането на информацията. Но това е забавяне, не бавно развиване. При някои хора с дислексия пък вниманието не може да бъде ангажирано за повече от 15 минути. Според Росица това е, защото бързо схващат информацията и се отегчават.
Нейната Сайа например доскоро е отказвала да гледа филми със субтитри. Когато пише, гълта букви, разменя срички и всеки преподавател би й писал по-ниска оценка. Има трудности с краткосрочната памет - ако някое дете ще запомни от пет пъти как се пише "колектив", на нея ще й трябва повече време. Но ако човекът срещу нея знае, че има дислексия, ще се сети, че и тя това е искала да напише, макар и по друг начин. Сайа
обича да свири на китара и пиано
да майстори изделия от керамика, да рисува. "Винаги е различна. В едно от стихотворенията си казва: "Ти си пробив в душата ми, ти си кюфтенцето в храната ми", радва се Росица.
Тя дава за пример адекватни образователни системи в Италия и Германия. Нейна приятелка, която живее на Ботуша, споделила, че синът й даже се чувства специален в клас. Такива деца се водели под някакъв номер и често съучениците му казвали: "Ама ти нали си под еди-кой си номер", все едно е 007 и му завиждат. "На друга приятелка детето й е в немско училище, класният му разбрал, че има дислексия, моментално му е направил индивидуална програма, дава му повече време, по-малко задачи. Променили са тактиката към това дете и се държат по-специално и детето не се чувства потиснато", казва още Росица.
"Целта на сдружението ни е да провокира, да извоюва правила от Министерството на образованието (МОМН) за тези деца. Те подлежат на по-различна методика на преподаване оценяване. Във всеки дислектик дреме един гений. Да го извадят на бял свят - това е съвместна работа на учителя и родителя. Другата цел е да се разкрива навреме дислексията", пояснява тя.
"Другият момент е да убедим обществото, че хората с дислексия са стойностни и
понякога много по-умни от останалите
Ето го и Ричард Брансън е прекрасен пример за това. Една майка ми се оплака наскоро, че се тревожи за детето си да не би да има дислексия. Казах й: "Аман от такива скучни, скроени по калъп деца, радвай се, ако има! Даже по едно време дъщеря ми не искаше да ходи на логопед, казваше ми: "Не ми разваляй дислексията!". Ужасява ме мисълта да имам дете зубър, което не може да осмисли нещо, а го наизустява. Това после никому не е нужно. Не искам да имам обикновено дете", приключва разказа си Росица.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
