Делегираните бюджети бяха на мода преди 7 г., време е за ремонт
Пропуските по български, история и география се попълват с частни уроци, признава Диян Стаматов
Част от българските училища се "пукат по шевовете" от първолаци, а други записват "мъртви души", за да вържат бюджета си. На какво се дължат диспропорциите в образованието, имат ли проблем в училище децата на гурбетчиите и кои са най-спешните промени в българското училище, които парламентът трябва да гласува, "Стандарт" запита директора на 119 СОУ "Акад. Михаил Арнаудов" Диян Стаматов.
* Просветният закон остаря морално, докато го гласуват
* Нужна е промяна на учебниците
* Контрол два пъти годишно ще отсее "мъртвите души"
* Тази есен ще имаме 195 първокласници
- Г-н Стаматов, тази година вашето училище прие седем паралелки първокласници и дори изгради нови стаи. Вие ли сте СОУ-то с най-голям прием в първи клас?
- Не знам дали тази година има статистика за приема в първи клас, но действително имаме много първокласници - 195. Но въпреки това не можахме да удовлетворим желанието на една изключително голяма група от хора - около 200 души не можаха да получат възможността да запишат децата си в нашето училище. Да, много от тези хора живеят на доста отдалечени места - на 10-12 километра. Моето лично мнение е, че при избора на училище трябва да се гледа не само популярността му, но е важно то да е близко до местоживеенето на детето, да е удобно то да бъде вземано след часовете.
- Смятате ли, че трябва да бъдат променени критериите, които сега училищата разработват при класирането на първокласниците, и да се въведе някакъв вид райониране или по-централизиран прием?
- Според сега съществуващия закон е регламентирано единствено, че родителят е този, който може да избере училището на своето дете. Всички останали критерии, които ние в училищата прилагаме, хората могат да ги тълкуват като дискриминационни. Въвеждането на централизирано записване според мен би било доста трудно заради факта, че няма яснота колко първокласници ще бъдат записани през следващата учебна година. Причините са много - част от хората по различни съображения излизат извън страната, други пък се местят от други градове в столицата, за което отново няма статистика. И в крайна сметка се получава така, че очакваният брой ученици в първи клас винаги е по-малък от реално записаните. Така че изборът за централизирано класиране за записване в първи клас според мен би бил изключително труден. Едно регулиране на приема би било свързано според мен с доста стабилно финансиране в сферата на образованието. Ако всички училища в столицата имат сравнително близка материално-техническа база, би отпаднал поне този показател при избора на родителите. Обикновено при избора на училище те имат няколко критерия - единият е качеството на образованието, което се предлага, материалната база, до каква степен децата са обхванати в целодневна форма на обучение, както и допълнителните извънкласни занимания. По тези критерии нашите софийски училища сериозно се различават едно от друго. Изравняването на материалните блага може да регулира този голям наплив към около 20-25 училища, към които виждаме толкова засилен интерес напоследък. Дори и за такова голямо и известно училище като това, което ръководя, е голям проблем създаването на съвременна материално-техническа база за толкова много първокласници. А този наплив е шеста поредна година. Това е свързано с постоянно обновяване, с много разходи.
- Всъщност вие достигнахте ръба на капацитета си, как ще направите приема на първокласници догодина, откъде ще вземете помещения?
- Най-вероятно напливът няма да спре и следващата година. На 200 м от училището има една сграда, която можеше да бъде използвана съвсем рационално - това е сградата на техникума по фризьорство. Но срещнахме нежелание на родителите, на които предложихме част от децата да се преместят да учат в това здание. Те категорично прецениха, че местенето не би било добре за техните деца. Капацитетът на нашето училище наистина вече е достигнат, но всички класни стаи, които в момента се използват, отговарят на изискванията - санитарни, за квадратен капацитет за вместване на голям брой ученици. Събирането на всички деца в сградата на 119 СОУ тази година бе възможна само благодарение на подкрепата на училищното настоятелство и различни външни дарители и организации.
През следващата година ще търсим допълнителна финансова възможност за изграждане на допълнителни кабинети. Ние имаме една малка сграда, която може да бъде разширена, няма нужда да се надгражда цял етаж. Това може да реши проблема не само за една година, а за доста време, и не би представлявало кой знае колко голям финансов проблем. Не е по възможностите на едно училище, но може да стане със стабилното съдействие на Столична община.
- Статистиката сочи, че близо 13 000 деца на 7-годишна възраст липсват от списъците за първи клас. Гурбетът ли е основната причина?
- За голямо съжаление това може би са хора, които са емигрирали извън страната и техните деца ще бъдат записани навън. Може би дори в някое българско училище извън страната, но не и у нас. За съжаление тази вълна става все по-голяма и броят на тези ученици нараства. Има и много деца, които се връщат от държави, където са работили техните родители. Но това връщане в българското училище често води след себе си проблем. Защото пропуските, които те имат в своята образователна подготовка, почти никога не могат да бъдат наваксани. В повечето случаи това са деца, които са учили на друг език и за тях българският изцяло е загубен като възможност да бъде ползван в ограмотяването. Това се отнася не само за предмета "Български език и литература", а и за история на България, география на България - дисциплини, които извън страната не се изучават.
- Как работите с такива деца?
- Изключително трудно, защото първо трябва да се наваксат липсите по отношение на тяхната българска грамотност. А след това - и липсите по отношение на използването на българския език в отделните предмети. Обикновено са нужни много повече усилия, отколкото при техните връстници, които са учили в българско училище. Забелязал съм, че вземат допълнителни уроци.
- Тази година МОН започва проверки за "мъртви души" - фиктивно записани ученици. Каква е основната причина за това и къде най-често се сеща този проблем?
- В нашето училище тази година прага ще прекрачат 1550 ученици. Трудно ми е да си представя и да си обясня защо много колеги прибягват към фиктивно записване на ученици. Може би се касае за места, където броят на учениците в самото училище е твърде малък - около или под 200. И миграцията на семействата им извън страната за гурбет или просто по-продължително пребиваване е доста голяма. Но така или иначе това се случва. Според мен един контрол на това дали има неотписани ученици в такива ситуации /два пъти в годината е напълно достатъчно/ би довело до една стабилна възможност да не се губят средства както в системата, така и въобще в държавата за подобни липсващи ученици.
- Очаква се тази година най-сетне училищният закон, който чакаме от толкова време, да влезе в програмата на парламента. Кое е най-спешното, което трябва да се направи в образованието според вас?
- Според мен са необходими три важни неща, които трябва да се случат много бързо. Едното е приемане на закона. Този закон всъщност вече морално остаря, защото се приема трети пореден мандат на парламента. Второто нещо, което задължително трябва много бързо да се направи, е промяна на учебните планове, програми и учебниците, които също стабилно изостават. В България говорим в бъдеще време за електронни учебници. А третото нещо, което трябва да се извърши, е да се осъвремени системата на финансиране на образованието. Защото за делегирани бюджети беше модерно да се говори през 2007 - 2008 година, но седем години по-късно те трябва да бъдат стабилно усъвършенствани. Към тях трябва да бъдат добавени различни критерии и показатели, отразяващи качеството на образованието, нивото на учениците на изхода на училището, а не само да отразяват количеството ученици, които се обучават в училище. Според мен тези три неща могат да се случат, ако има всякаква воля. Нейната липса може да доведе до невъзможност да се случи каквото и да е.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
