Присъединяването на СДС и на едно от БЗНС-тата към Реформаторския блок е стимулирано от разместването на политическите пластове в резултат на вълната от протести, част от които издигнаха старите "сини" лозунги. Но партиите в Реформаторския блок имат противоречива биография и засега те търсят да намерят общото помежду си. Затова и засега енергията на това обединение все още е насочена навътре. Така че още известно време ще бъдем свидетели преди всичко на развитието на процесите вътре в Реформаторския блок, които ще се развиват отделно от протестите като цяло. И основният въпрос, който ще продължава да стои пред коалицията, ще бъде каква философия ще изповядва тя, каква е логиката на това обединение - събирането на колкото се може повече десни формации или да се намери някаква жизнеспосособна теза, коята да създаде нещо работещо. СДС, разбира се, е марка и това е важен факт като присъединяване, колкото и да е оспорвано от другите пет партии, които имат своите резерви към него. Но трябва да се изработят ясни принципи докъде иска да стигне това обединение. Не бива да се забравя, че вътре в самото СДС има да се решават още доста проблеми, свързани с неясното отношение към ГЕРБ. И това ще създава допълнително напрежение в разширяващата се коалиция. Особено пък на фона на това, че Реформаторският блок има намерение да изгражда структури по места.
Присъединяването на СДС и БЗНС е израз и на една друга тенденция. Вече 23 години махалото в българския политически живот се движи по траекторията обединение-разделение. След като партията на Слави Бинев се вля в НФСБ, сега виждаме как две десноцентристки формации отиват там, където по принцип им е мястото. Това може би е най-важният извод, който си направиха родните политици след изборите на 12 май. На тази дата се явиха най-много партии в цялата ни история от 1990 г. насам. Те явно се повлияха и от протестите, които по принцип са насочени против цялата политическа класа.
Така че идеята за една политическа концентрация е единствената разумна алтернатива на сегашния изключително фрагментиран партиен живот у нас.
Въпросът е какви ще са принципите на тази концентрация. Защото и преди изборите имахме множество опити за създаване на коалиции, които обаче се провалиха тотално. Защото те бяха не на идейно-политически принцип, а бяха възприемани като някаква математическа операция. Съберат се на преговори разни лидери и казват: "Аз имам в джоба си 20, 30 или 50 хиляди гласа. Ти колко имаш? Ще ги преброим и ще видим какво може да спечелим заедно."
Само че в политиката 2 и 2 никога не прави 4 - в най-добрия случай е 3.
Без съмнение като послание, че партии се обединяват в името на някаква кауза, случилото се е положителен знак към обществото.
Пък и без някакво БЗНС в една коалиция в България някак си не върви. Но винаги има риск дали зад всяко обединение не се крие разединение.
Все пак Реформаторският блок не е лишен от шансове да влезе в следващия парламент, стига да предложи политики, насочени към днешните интереси на избирателите, защото той не е просто наследник на старото "синьо".
И, разбира се, да може да отговори на въпроса, който и сега му се поставя от ГЕРБ: "Какво ни различава? И защо ако сте десни, сте против ГЕРБ?" Което остава главният проблем пред Реформаторския блок, колкото и да се разширява той като бройка партии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
