Деси от Стара Загора омайва Лондон

Стара Загора. Може би трябва да сменим сегашната избирателна система с изцяло мажоритарна като англичаните - така вижда изхода от политическата криза у нас диригентката на прочутия в Лондон български хор Десислава Стефанова. Понякога човек прави най-важните стъпки в живота си съвсем случайно. Така се случва и с младата старозагорка преди 13 години в британската столица. Докато чакала работна виза, се запознала с тамошна еврейка. И още на третото изречение, след като разбрала, че Деси е професионална певица, с повелителен тон жената й казала: "Ти трябва да направиш хор и аз ще се запиша в него". Дотогава Диана Бенедикт, така се казвала орисницата, пеела в грузински състав. След този разговор Деси събрала първите 5-6 жени, повечето англичанки, и започнали. Малко по-късно българското посолство гостоприемно предоставило залата си за гости за репетиции и така бавно, но сигурно се родила днешната трупа. Диана продължава да пее и сега в нея. Другите са журналисти, психолози, компютърни специалисти, лекари, работник във фабрика за шоколади, хора, които поставят кабели и чистят английски домове. "Не правя прослушване - всеки може да се запише и остава този, който издаяни, както казваме на български. Песните, които разучаваме, наистина не са лесни. Някои от първите хористи продължават да вземат уроци при мен, за да защитят мястото си", коментира Деси. Разбира се, зад уж спонтанното решение на Деси стоят родова дарба и завидна музикална биография. Прабаба й Мария имала чуден глас и всички роднини били категорични, че в Деси се е преродил нейният талант. Баща й Недялко пък бил виртуоз на акордеона, макар и само за удоволствие. От малка Десислава пее в детско-юношеския ансамбъл "Загорче" в Стара Загора. 8 години е сред солистките на невероятната школа за невръстни артисти. Не скъсва с фолклора и голямата си тръпка - хоровото пеене, и когато идва като студентка по английска филология в София. Няколко години старозагорката е сред запомнящите се гласове и на държавния ансамбъл "Филип Кутев". Деси заминава за Лондон по социален проект на "Отворено общество", който няма нищо общо с музиката. За година е доброволец в училище за слепи. Но точно тогава й се усмихва щастието и като певица. Поканили я да извиси глас в саундтрака на известната холивудска лента "Червената планина" с Вал Килмър. Трябва да изпълни мотиви от "Бела съм, бела, юначе". Това й дава повече самочувствие да нагази в по-дълбокото на любимото си изкуство - хоровото. "Никога не съм мечтала за солова кариера винаги съм се прехласвала по невероятната хармония на гласовете в група", признава Деси. Като тийнейджърка била буквално влюбена в музиката на старозагорския композитор Кирил Тодоров и неговите нестандартни групи "Траяна", "Фолк скат бенд", които като в шевица вплитат народни ритми, джаз и поп. И по щастливо стечение на обстоятелствата точно с Тодоров прави първия си мащабен проект, реализиран с меценатството на ВВС. "С Киро категорично сме от една кръвна група", казва Деси, визирайки еднаквия вкус, работохолизма, перфекционизма. По проекта маестро Тодоров трябвало да напише за няколко месеца 6 песни специално за Лондонския български хор. Но той работил с такова вдъхновение и хъс, че ги закръглил на 12. Осем от тях звучат във втория диск на хора - "Горе ле, горо". Днес там пеят 60 души - както и в началото, българите са една трета. Но и тогава, и сега те винаги са били канавата, маята на формацията, признава неговата диригентка. За тези 5-6 години Лондонският БГ-хор безспорно си спечели име най-популярната разноезична капела в британската столица. По неофициални данни хоровете край Темза са няколко хиляди и съперничат по популярност на рок и поп бандите. Паметни остават концертите в гора, на шлеп, в Уестминстърското абатство. "Голям фен на нашия хор е Кирил Сакскобургготски. Идвал е много пъти на концертите ни", споделя Деси. Князът дори искал да запише голямата си дъщеря в хора. През миналата година 20 от най-гласовитите дами в Лондонския хор записват саундтрака на може би най-голямата компютърна игра на 2012 г. - HALO-4. "Още на втората седмица песента влезе в топ 50 на американската музикална класация", припомня Деси. "Пеенето е и терапия - хористите идват след работа изморени, унили и си тръгват ободрени, с грейнали очи. Много често след репетиция отиват в някой пъб не да си допият, както казваме ние, българите, а да си допеят. Има и съвсем емблематични случаи като със Стийв. Той е завършил оперно пеене, дойде в хора след тежка катастрофа, при която е получил необичайна амнезия - изчезнало умението му да свири на китара. При нас намери нови приятели, възстанови постепенно музикалните си заложби и сега пее в една малка оперна трупа, но продължава да идва в хора", разказва Деси. Според нея при глобализма сливането на култури е неизбежно, особено в Европа - и това наистина я натъжава донякъде. Но щом има хора, на които им се пеят българските балади, не всичко е загубено Талантливата старозагорка, която беше за ваканция в родината, коментира и бушуващите политически страсти у нас. "Българите явно вече не виждат авторитетни политически фигури, за които да дадат гласа си - все едно го пускат в кофа без дъно. В Англия гласуват само за личности и депутатите наистина носят отговорност. Убедих се няколко пъти в това", коментира Деси.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com