- Алеко нарича негрите "облечени маймунки" с черни муцунки, да свалим ли паметника му?
- Наследниците на Астрид Линдгрен коригираха биографията на Пипи Дългото чорапче
Антирасистката епидемия, която троши паметници в последните дни като знак на протест против робството, ескалира до небивали висини. След изхвърлянето на паметниците на Колумб и призивите да се съборят пирамидите в Гиза, които са строени от роби, се появиха и призиви на "експерти" по CNN, че на белите деца трябва да се внушава, че са виновни за привилегированото детство, което са преживели. След което се появиха и иронични колажи в социалните мрежи, че на умните хора трябва да се забрани да мислят, защото по този начин нарушават правата на глупавите. А десертът "негърче" трябва да се ликвидира със закон.
Онова, което се случва, е еквивалент на навлизането на варварските племена в древните цивилизации, винаги съпроводено с разрушаване на културни ценности. Само че става дума за нещо повече - под натиска на расовата и политическа коректност вече започват да се променят световната литература, кино, изобразително изкуство и скулптура - например в случая с филма "Отнесени от вихъра", който бе свален от канала HBO, а по-късно бе оповестено, че ще върви с придружителна бележка. Поради напредъка на технологиите промените във филми и картини може да бъдат много по-лесни. В момента художествените качества на произведенията са от второстепенно значение. Вероятно авторите на изкуство, което вече трябва да бъде леко пластмасово и стерилно, отсега трябва да се пазят от споменаването в негативен контекст на марсианци, лунни обитатели и други извънземни, защото това ще бъде следващата стъпка към налагане на повсеместна вселенска толерантност.
В световен мащаб толерантността доведе до потресаващи промени в произведения на изкуството, чиито автори надали биха одобрили. Одобряват ги обаче техните наследници - понякога срещу съответното заплащане на авторски права. Първата промяна е извършена в Англия в "Десет малки негърчета" на Агата Кристи, като романът вече се казва "Не остана нито едно" - както звучи финалното стихче на известното стихотворение. В същото време "негърчета" са променени" на "войничета", разказа пред "Стандарт" езиковедът Надежда Сталянова от СУ. У нас обаче все още книгата се продава с оригиналното си заглавие.
Наследниците на Астрид Линдгрен в Швеция пък са дали официално съгласие бащата на Пипи Дългото чорапче крал Ефраим Дългия чорап вече да бъде префасониран не на негърски, а на африкански крал. Дъщерята на авторката Карин Нюман е обявила, че това е политически коректният вариант и той вече няма да бъде "дебел бял вожд", както сме чели в детството си. Промените са направени и в сериала за Пипи.
В някои щати на САЩ направо изхвърлят от учебните програми Харпър Ли с "Да убиеш присмехулник" заради негатино отношение към негрите и нецензурен език, разказва още Сталянова. Сюжетът е в американския юг и засяга теми като смъртта, изнасилването и расовата дискриминация.
Според американските медии, води се битка и за "Хъкълбери Фин" на Марк Твен - втората част на "Том Сойер". Там обаче можело да се мине метър, като се напише, че Хък Фин е не чернокож или негър, както е написано в книгата, а потомък на роби. Вървят и дебати защо "Отело" на Шекспир е мавър и от актьор с какъв цвят на кожата би могла да се играе неговата роля. Но след като неотдавна в САЩ бе представен "Ромео и Жулиета", в която ролите бяха изпълнявани от двама мъже, вече нищо не би трябвало да ни учудва.
У нас все още коментарите, свързани с българската литература, са иронични и под сурдинка, но някои от тях са посветени не толкова на тъмнокожите, колкото на ромите, тъй като те присъстват по-често в българската литература, особено в новата, под вече забранителното понятие "цигани".
Първите, които би трябвало да редактираме и отстранима за липса на политкоректност, вероятно са Алеко Константинов и Константин Величков. Щастливецът се е провинил пред американците с "До Чикаго и назад", където има детайлно описание на чернокожи: "Много негри има в този Вашингтон... Любопитно е да гледаш негрите вечерно време на разходка, облечени елегантно, с цилиндри, а особено дамите - с бели, чисти, по най-последната мода летни костюми, с леки шапчици, а черните им муцунки изпъкнали напред, като на облечени маймунки, че като се озъбят, като завъртят белтъците на очите си, да ти прикапе сърцето от хубост". Алеко обаче добавя "Ако има бедни в Америка, това са пак негрите. Всичката тежка и неприятна работа е стоварена на техния гръб. Черните се стремят да се приближат към белите, но последните странят, като се смятат за по-висши. Негрите са се приспособили към американския климат и силно се плодят. Гордите бели отсега се стряскат за бъдещето, когато негрите ще имат значителен глас в решаване на съдбините на Щатите". Последното изречение на Щастливеца май е било доста пророческо, като се има предвид как звучи техният изключителен глас днес. Според езиковеди не е изключено някой по-радикално настроен да се опита да редактира и Алеко Константинов, както и песента за "Три синджира роби". "Допреди 10-20 години поне за славянските народи думата "негър" никога не е имала негативна конотация, ние сме били много далеч от тях. Като нямаме опит с американските чернокожи, не може да имаме негативно отношение към тях", казва Сталянова. Ако обаче искаме да бъдем прекалено чувствителни на темата "роми", може да забраним разказа на Йовков заради неговата красива героиня Божура, която е циганка. Още в началото на българската литература пък Никола Козлев пише "Черен арап и Хайдут Сидер", която е първата поема в българската литература, написана още през 1868 година. Смирненски също би могъл да мине под ножа заради "Зимни вечери" - "Пак ли са старите цигани,/ пак ли по тъмно коват?"
В същото време обаче и в изобразителното ни изкуство негрите и циганите присъстват още от ХIХ век, при това рисувани от министъра на просвещението Константин Величков, така че вероятно би трябвало да преименуваме и булеварда, и метростанцията, кръстени на негово име. Още докато учи в Италия, той е свидетел как негри биват отвеждани в робство и рисува картината си "Негър". Тя обаче според изкуствоведи е контрапункт на робството. Нарисуваният от Константин Величков негър е с поднос в ръка, но гледа гордо, вероятно за да покаже на господарите си, че един прислужник също може да има достойнство, пише в студия на Ангел В. Ангелов, посветена на творбите по екзотични теми през ХIХ век. В момента произведението на Константин Величков се намира в Софийска градска художествена галерия. В същата студия фигурира и още една творба на Константин Величков - "Ханъма", която той е рисувал, докато е учил в Цариград. По-голям скандал вероятно би предизвикала картината му "Циганче", както и тази на Владимир Димитров-Майстора "Турски гробища" и на Симеон Велков "Помакини".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
