Зимната тъга е най-силна между 40 и 60 г., краде от съня и отключва и анорексия
Освен с хапчета се лекува с фототерапия, хипноза и дихателни техники
Мрачните и студени дни могат да ни донесат не само настинка или грип, но също сериозно да подкопаят душевното ни здраве. Как да се преборим в с налегналата ни депресия? "Стандарт" потърси отговорите при психотерапевта д-р Димитър Тенчев.
Есенно-зимната депресия спада към т. нар. сезонни афективни разтройства и при нея се наблюдават редица психосоматични симптоми, които се задълбочават през студените месеци. "Тя често започва при настъпване на есента и завършва с ремисия към края на зимата, когато времето се затопля и броят и продължителността на слънчевите дни се увеличава", обяснява психотерапевтът д-р Димитър Тенчев, който има център по хипноза, хипнотерапия и трансперсонална психотерапия. Той посочва, че по нашите географски ширини пикът на това психично състояние е през ранните зимни месеци, около Нова година, когато депресията е "набрала скорост", а денят и слънцестоенето са най-кратки. Той я определя като изключително многолико разтройство, което често при различните хора се изявява с противоположни състояния. Ето защо нейната симптоматика варира по сила и проявление при пациентите. Все пак д-р Тенчев посочва най-често срещаните и повторяеми симптоми, по които можем да разпознаем есенно-зимната депресия. Сред тях са тъга и меланхолия, която достига до
свръхболезнено усещане за самота
както и апатия и инертност, които могат да достигнат до тотално безразличие. "Ето защо есенно-зимната депресия често е причина за абсентеизъм - редовно и продължително отсъствие от работа", обяснява специалистът. Сред признаците за това психично състояние са още мъчителното безсъние или пък прекалено продължителния сън, тоталната загуба на апетит и дори отказ от храна - анорексия, както и регулярното преяждане, което може да прерасне в булимия. Възможно е да сме изпаднали в депресия и ако сме твърде раздразнителни, рязко променяме настроението си, губим концентрация, либидото ни е намалено или ни спохождат самоубийствени мисли. "Обезпокояващ факт е, че пациентите със сезонни афективни разстройства нерядко прибягват до суицидни опити", алармира д-р Тенчев. По думите му от депресии страдат по-често жените, отколкото мъжете, като и при двата пола склонните да изпаднат в това състояние са между 40 и 60-годишни. "Напоследък обач, подобно на ред соматични заболявания, се наблюдава значително "подмладяване". Може дори да се прояви при деца от 10-11-годишна възраст. Сезонните депресии се наблюдават при
около 5% от населението на Северното полукълбо
което е изключително висок процент", подчертава психотерапевтът. По думите му точната причина за тях все още не е установена, както и не е ясно защо засягат едни, а не други хора. "Приема се, че редуцираното излагане на слънчева светлина през студените месеци води до редица хормонални и метаболитни промени, които стоят в основата на симптомите. Факт е, че хора, които живеят в северните щати на Америка, при преместване на юг, например Флорида, често "прескачат" тежките депресивни епизоди, които са ги съпътствали години наред през зимните периоди", обяснява специалистът.
Той посочва, че ако депресията остане нелекувана, тя ще продължи през по-голямата част от студените и тъмни месеци. "Пациентите, които няколко години подред са преживели това състояние, разпознават още в началото симптомите му, а и от опит знаят кога отново ще се прояви. Затова голяма част от тях своевременно се обръщат за психотерапевтична помощ", разказва д-р Тенчев. И обяснява, че има различни подходи и методи, които терапевтите избират, за да избавят пациентите си от това разстройство. Психиатрите, разбира се, ще предпишат антидепресант (най-често от серотонинов тип), но това е симптомо-центрирана терапия, която
не решава проблема в дългосрочен план
нито се докосва до причината му. Антидепресантите са оправдани при тежки и продължителни депресии, най-вече съпроводени със суицидни мисли", категоричен е психотерапевтът. По думите му най-ефикасен в борбата с есенно-зимните депресии е комплексният подход за лечение, който включва комбинация от няколко типа методи. А те може да са фототерапия или регулярно излагане на изкуствена ултравиолетова светлина, преживелищна психотерапия, интензивно дишане, хипноза, хипнотерапия, групи за хора със сезонни афективни разстройства.
Душата ни алармира, когато сме тревожни
Ако се зомбираме с антидепресанти, ще живеем като при Оруел, смята д-р Димитър Тенчев
- Д-р Тенчев, данните от последните проучвания сочат, че около 35-40 на сто от българите имат психични разстройства и от тях страдат по-често богатите. Какви са Вашите наблюдения?
- От опита ми, който включва над 9000 индивидуални сеанса, не съм забелязал задължително такава корелация. Бих казал, че от паническите атаки и депресията - две от най-често срещаните разстройства на психиката - по-често биват "навестявани" по-интелигентните хора и тези с по-дълбока чувствителност. Те имат по-адекватна обратна връзка с душата си, която им изпраща алармени сигнали, когато животът им се отклонява все повече от правилната за тях траектория. За задълбочаването във времето на този тип проблеми в психиката допринасят придържането към отдавна изчерпаното, но добре познато социално статукво, известно като "зоната на комфорт", хроничният стрес и дистрес, нежеланата работа (дори и скъпо платена), компромисната връзка (дори и добре изглеждаща в очите на близки и познати), придържането към модели на общуване и поведение, които биват налагани като стандарт от социума, но са в рязък дисонанс с характера, ценностната система и мечтите на индивида. Хората, които изпитват генерализирана тревожност, панически атаки или депресия, имат недвусмислени и ултимативни сигнали за промяна, които психиката им изпраща, опитвайки се да ги предпази от по-тежки соматични заболявания, които стресът и животът им, изпълнен с дразнители и компромиси, може да причинят.
- По данни на Световната здравна организация към момента 450 млн. души в света страдат от различни психични заболявания и разстройства, което прави разпространението им значително по-широко от това на други заболявания като СПИН и рак например. Прогнозата е, че депресията ще стане най-разпространеното заболяване сред хората по света след не повече от 20 г. Вие споделяте ли тези опасения?
- Да, напълно споделям тази прогноза. И това не са просто опасения, а фактите, каквито са днес. Тревожно-депресивните синдроми добиват пандемично разпространение в сегашно, а не в бъдеще време. Имайки предвид, че психическите разстройства са неделими от средата, в която се развиват, и наблюдавайки посоката на развитие на обществото, можем да очакваме още по-мащабно и необратимо разгръщане на тази тенденция, в случай че социумът продължи да бъде такъв, какъвто е.
- Какво може да се направи в посока превенция и забавяне на тази тенденция, ако тя не може да се предотврати?
- Не съм привърженик на половинчатите действия. Винаги, когато моите пациенти ми казват, че ще се опитат да преминат през преживелищната терапия, която им предлагам и която е останала като последен изход и надежда след безплодното им обикаляне по психиатри и терапевти, им казвам: "Опитите не се броят, важни са резултатите". Забавянето на тенденцията депресията да повали съвременния човек ми звучи като предизвестен, но обречен край на човека като здрав и цялостен индивид. Според тази прогноза ни очаква масово разпространение на депресията, което логично ще доведе до масово зомбиране с антидепресанти. Това от своя страна няма как да не предизвика асоциация с Големия брат на Оруел, който вижда и най-вече контролира всичко и всички. Консуматорското общество и тенденцията на бездуховност, която го е обхванала, е капан, неволно заложен за следващото поколение. Когато този капан щракне, човекът ще се окаже в ситуация, в която няма да знае кой е, къде отива, защо живее и как да промени безизходното положение, в което е попаднал. Ето защо това, което трябва да направим, е да пресечем тази тенденция в зародиш. Философията на Инсайтинг - терапията, която практикувам вече повече от 10 г. - добре илюстрира евентуалното решение на проблема. Човекът трябва да се превърне от една безлична идентичност в подчертано различаваща се от масата личност - като светоглед, ценностна система, стил и качество на живот. Масовата депресия е от реактивен тип - тя е сигнал, че истинската същност на човека е тотално потисната и е заменена от Алтер его (втора наша същност), което безропотно служи и изпълнява повелите на кошерното съзнание на новия социален ред. Единствено пробудената от летаргичния си живот личност може да изключи сигналната инсталация на депресията и тревожността, които са алармен вой за липса на свобода и креативност в живота му. Според Ейбрахам Маслоу, когато човечеството достигне критичната маса от 8% себеактуализирани личности, едва тогава ще има необратим прелом в социума към по-добро, което ще доведе до генерална промяна на алчно-консуматорската цивилизация, каквато я познаваме днес. В този ред на мисли, всеки трябва да поеме сам отговорността за живота си и да тръгне по пътя на промяната, която започва с разбиването на сивото статукво на рутината, в която живее. Това ще му даде шанс да се причисли към "критичните" 8% въстанали Прометеевци, които ще дадат реалния шанс на света да се промени и на човечеството да оцелее.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
