Днес е голям празник – Денят на ангелите. На 8 ноември църквата почита безплътните небесни сили – Събор на св. Архангел Михаил. Денят е известен още като Архангеловден.
Пред престола на Господ винаги стоят седем ангели – наричаме ги архангели. Първият е св. Архангел Михаил, изобразяван с копие в ръка, тъпчещ дявола с крака - неслучайно за него казват, че е най-силният ангел. Той представя Божието слово.
Архангел Гавраил е носителят на Божиите тайни. От недъзи лекува архангел Рафаил, Уриил просвещава душите ни. Салатиил се застъпва за нас пред Бога, Уехудиил го прославя, а Варахиил ни дарява с Божиите благословии.
Ангелите са пазителите на хората, при раждането си всеки от нас получава своя ангел пазител. Хората вярват, че душата не може да напусне тялото ако Свети Рангел, както са преиначили името на Архангел Михаил, не дойде да я прибере, предава БГНЕС.
Легендата разказва, че при подялбата на света на него се е паднало да придружава мъртвите. В осмия ден на ноември нашият народ празнува денят на смъртта. Звучи страшничко, но българите са силен народ и в неговите празници се срещат болка и радост! Народът ни празнува този ден, за да му е по-леко на човек, когато душата му отива при Господ!
На много места в България се прави курбан за светеца. Пекат се и обредни хлябове, които много приличат на тези, които се приготвят при помени и погребения. Най-често се приготвят по два хляба, наричат ги Рангелово блюдо и боговица. Най-възрастният човек в дома го разчупва на кръст и изрича думите "Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!".
Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет. Тя също изрича думите "Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!".
На някои места в България домакинята разчупва обредния хляб и дава на всеки. Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благослов. Българите са вярвали, че ако умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка.
Според народната традиция след Архангеловден (8 ноември) започват Вълчите празници (Вучляци, Дзверини дни), които се отбелязват за умилостивяване на вълците.
На различните места в странта те се празнуват по 3, 5, 7 или 9 дни.
Почитането на вълка има старинна митологична основа. Народната вяра го свързва с древно божество на гората и отвъдния свят. Вълк е бил тотемно животно за прабългарите (включително на ханския род Дуло) и за някои славянски племена.
Късни християнски легенди го свързват с дявола, а кучето - с Бога. Най-ярък представител сред вълчото царство е Куцалан, Кривият вълк, който води глутницата. Една легенда разказва, че Архангел Михаил навързал вълците и ги повел след себе си. Затова вълчите дни са прикрепени към неговия празник.
На края останал само Куцият вълк, който се почита на осмия ден (16 ноември), известен като Вълча Богородица. Нейната празничност се определя от митологичния образ и реалната заплаха от вълка за стопаните и: тяхната стока.
На този ден жените строго спазват определени забрани: думата вълк не се произнася; не работят с вълна, не кроят и шият дрехи, защото вярват, че човек, облечен с дреха, изработена през тези дни, ще бъде нападнат от вълци; не похващат остри предмети - игли, ножици, гребен, дарак, за да не ги стигнат зъбите на вълка; не перат, за да не се пенят на вълците устата
На този ден празнуват Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Арангел, Райчо, Райна и Рангел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
