Проф. Цветан Теофанов
Истинските мюсюлмани винаги остро възразяват, когато тероризмът се нарича ислямски, защото ислямът като доктрина не поощрява и осъжда подобни действия. От една страна, това е авраамическа монотеистична религия, която споделя същите морално-етични ценности като юдаизма и християнството. От друга страна обаче, става все по-ясно, че зад маската на исляма се крият всякакви демони, преследващи различни цели, не само политически, но също икономически, анархистични, ако щете дори утопично-идеалистични за създаване на нов световен ред. Духът е изпуснат от бутилката и на този етап вече ще бъде трудно да се възстанови статуквото. Времето за взимане на правилни решения от страна на Запада отдавна е изтекло и конфронтацията е достигнала точката на кипене. Това е цената на нерешителността. Политическият фронт се превръща в цивилизационен.
В конкретен аспект ислямистите се интересуват най-вече от съотношението на силите в Близкия изток. Ако диапазонът на действията им излиза от рамките на региона, това отново трябва да се тълкува в този контекст. Трагичните събития във Франция през последните дни дават знак за нов тип офанзива. Това, разбира се, са вандалски терористични актове посред бял ден, но за разлика от обичайните самовзривявания на публични места те са насочени към конкретни, поименно назовани институции и лица и са извършени с цел отмъщение за опозоряване на пророка Мохамед. Тактиката вече цели не еднократни действия, а
всяване на масов страх и несигурност
чрез серия от синхронизирани атаки. Извършителите не слагат край на живота си, а позорно избягват от местопрестъплението.
Много се говори за свободата на словото, но истински миролюбивите мюсюлмани също не могат да приемат с безразличие оскверняването на техния пророк. Той е Светая светих за тях и всеки най-дребен опит за подигравка с личността му крие риска от възпламеняване на гнева на огромни маси от хора. Ислямската традиция забранява дори той да се изобразява. Лицето му винаги е скрито с воал. Ръководителят на "Ислямска държава" ал-Багдади също му подражава. Карикатура за пророка е върховно кощунство и с това не бива да се злоупотребява. За терористите обаче това е само формален повод за извършване на атентати.
Конфликтът не бива да се възприема като стълкновение между изповядващите исляма и последователите на която и да било друга религия. Това е политическа война за завладяване на Близкия изток от кръгове, които използват исляма за свои цели и си служат с неговата реторика, подражавайки на доскорошните арабски диктатори. Вакуумът във властта в арабския свят, кризата в Сирия, напрежението в Ирак, събитията в Ливан и т.н., но в не по-малка степен и слабостта на Запада са причината за ескалацията на напрежението. Не виждам друго противодействие освен чрез сила. Ресурсът на средствата за цивилизован отпор вече са изчерпани. От тази война страдат главно обикновените хора. Не бих искал да съм лош пророк, но ескалацията няма как да приключи от само себе си.
Много е трудно да се говори за масова подкрепа от западни младежи за "Ислямска държава", в още по-малка степен за вълна от приемащи исляма, при това да се обобщават техните мотиви. Подкрепа от местното население в Ирак и Сирия обаче би могло да се очаква, ако ИД успее да създаде по-добри условия за живот, осигури социална справедливост, безплатно здравеопазване, образование и т.н. Цената на това обаче ще бъде налагането на много строг ислямски ред и законност. Това би могло да се възприеме като алтернатива на прословутата и раздувана от ислямистката пропаганда
западна разпуснатост, свобода и порочност
което може да получи одобрението на широки маси от хора в Близкия изток. Ислямът предлага много ясни норми и правила в тази посока и ако те бъдат реализирани на дело от чисти и безкористни личности, това наистина би създало предпоставки за нов, но недемократичен ред. Можем обаче дълбоко да се съмняваме, че "героите" от "Ислямска държава" принадлежат към тази категория. Навсякъде, където управляват и са управлявали крайни ислямисти, тяхната власт е претърпявала провал и е предизвиквала отвращението на обикновените честни хора.
Вярвам, че Франция ще преодолее кризата.
Тя е била колониална сила и има стратегически интереси в Близкия изток и Африка. Това я вписва органично в сегашната политическа ситуация. Положението на мюсюлманите в Германия също буди безпокойство сред широката общественост. Жалко, че за ислям и мюсюлмани се говори с главна буква, но наистина сякаш се поражда широка вълна на тревога и гняв срещу самата религия и всички нейни последователи. Това е несправедливо и опасно.
Твърди се още, че мюсюлманите по света се въздържат да осъждат вандалски терористични актове като последните събития в Париж и други френски градове. Това не е вярно. За престъпленията не е виновна религията, а нейното извращаване.
Сегашната война не е между християни и мюсюлмани. Двете религии се градят върху общи догми и ценности. Но религията е благодатно поле за манипулиране и това се експлоатира особено успешно от вдъхновителите на "Ислямска държава". Говорим не за фундаментализъм, което се тълкува като строго и буквалистично придържане към доктрината, а за екстремизъм. Всяка държава вече е под заплаха. Напоследък у нас се говори много и се стигна дори до съдебни процеси за хора, обявени за опасни ислямисти, най-вече от ромското население. Съмнявам се, че това са някакви склонни към тероризъм хора. Опасност обаче съществува, вероятно от средите на бежанската вълна. Когато човек е поставен в екстремна ситуация, доведен е до състояние на безизходност, крайна мизерия, липса на друга опора в живота освен сляпата и фанатична вяра, това наистина е сериозна предпоставка за включване в терористични организации и действия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
