Кръвта вода не става. Тази поговорка важи с пълна сила за Мирела Демирева, която е орисана за леката атлетика. Баща й е юношески шампион на 400 м с препятствия през 1981 г., а майката Ваня е част от щафетата 4 по 100 метра, която през 1987 г. стана четвърта на Световното първенство, а година по-късно зае петото на игрите в Сеул. След награждаването, което се проведе около час след края на скока на височина, Мирела отдели подобаващо време и на българските журналисти в Рио.
- Честит сребърен медал, Мирела! Лесно ли се получи този триумф?
- Не. Бях супер притеснена (смее се). Но излезнах за медал. Още преди година на световното в Пекин си обещах, че в Рио на олимпиадата ще изляза за медалите. Така че си изпълних обещанието. Щастлива съм. Чиста ми е съвестта.
- На финала си изравни личното постижение от 197 см и това ти донесе успех.
- Да, така е. Щастлива съм, че успях да правя опити и на 2 м. Първият от тях беше много хубав, но аз съм спокойна и тепърва започвам.
- Как приеха сребърния ти медал колежките ти?
- Просто ме поздравиха и подчертаха, че съм скачала много хубаво и съм свършила чудесна работа.
- След златото на Тереза през 2000 м ти си първата с отличие в атлетиката от олимпиада. Какво означава това за теб?
- Щастлива съм, че успях да донеса радост на толкова много хора.
- На кого ще посветиш този медал?
- Хората, на които искам да го посветя, са толкова много, че няма да е честно сега да ги изброявам, защото
мога да пропусна някой
- С каква цел дойде в Рио?
- За медал. Исках да скачам на 2 метра. Когато преди време разбрах, че игрите са в Рио, си казах: нова е моята Олимпиада. Мечтата ми се сбъдна.
- С какви мисли се събуди сутринта преди финала?
- Бях много притеснена, защото ужасно много исках олимпийски медал. В крайна сметка притеснението също помага. Така че го използвах.
- Отстрани не изглеждаше да си притеснена и особено след несполучливия първи опит на 188 см.
- Така е, но тази височина като начална
бе твърде висока за мен
Трябваше ми малко повече време да направя разбега си. Този фаул в първия опит сякаш ми помогна да скачам всяка следваща височина от първия път.
- В кой момент разбра, че печелиш медала?
- До последно не губих концентрация. Скачах за злато до край. Когато състезанието свърши, чак тогава осъзнах, че имам медал от Рио.
- Печелиш сребърния медал 20 години след титлата на Стефка Костадинова в Атланта.
- Така е. Сега започваме.
- От Рио накъде?
- Само нагоре (смее се). Искам да скачам все повече и повече 2 метра и отгоре. Това наистина е различно ниво. Скоковете вече са различни. Все повече започва да ми харесва и нямам търпение да започне следващият сезон.
- Тук си повече от 2 седмици. Успя ли за това време да разгледаш Рио?
- Не. Прекарах повечето време в стаята си.
- Как минаваше денят ти тук?
- Тренировка, хранене, почивка. Сега е време да си тръгвам с този прекрасен медал.
- Какво промени през последните години, за да стигнеш до сребро от европейското и сега сребро от олимпиадата?
- Основната промяна бе смяната на треньора
От 2 години се подготвям в Холандия. Вече имам различен разбег, който много ми приляга. Харесва ми и ме кара да се чувствам по-уверена. Нямам контузии. Здрава съм.
- Какво има Холандия повече от България?
- Не мисля, че Холандия има повече от България. Просто там попаднах на човек, който ми пасва. Това е всичко.
- До къде се простират мечтите ти в сектора, след Рио?
- Не си слагам граници. Ще работя стъпка по стъпка и докъдето стигна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
