Декоронизацията на принципи, норми, нрави и йерархии

Днес се нуждаем от Ново просвещение

Декоронизацията на принципи, норми, нрави и йерархии | StandartNews.com
  • Днес се нуждаем от Ново просвещение

 

Димитър Недков, писател

Кой счупи колбата с коронавируса и разля по планетата мътилката на паническия страх от поредното масово измиране на homo sapiens... Не търсете отговора, поне този път, в поредна плитко скроена теория на конспирацията или пък задкулисен, зъл замисъл на някакво си имагинерно световно правителство...

Отговорът е къде-къде по-земен, но вкупом позабравен от стремглаво юрналото се през последните стотина години към необозримото светло бъдеще човечеството... Просто – булгаковата

Анушка пак разля олиото по трамвайната линия!!!...

Което неминуемо означава, че професорът по черна магия Воланд отново е тук и разпраща поканите за поредния бал на Сатаната... Кои ли ще са ощастливените този път с височайшата чест гости?..

Всъщност, нищо изненадващо не ни се е случило... В този смисъл добре би било карантинираните политици от всякъкъв калибър да използват принудителното домашно усамотение и да поразровят чекмеджетата на паметта си. Може и да си спомнят за десетките публични предупреждения на доста по-умните от тях независими люде и организации, че – злото идва...

Още през седемдесетте на миналия век се би тревогата, че неконтролируемият растеж на икономиката ще овълчи хората. Вместо размисъл – превърнахме алчността в добродетел. Последствията от всяка поредна криза обяснявахме – с парадоксалната теория за творческото разрушение на капитализма. С две думи – за да расте икономиката първо е длъжна да унищожи излишъците – това налагало непредсказуемия характер на системата. Още по-вулгарно казано –

гладът и нищетата са елементи от прогреса...

Пенсионирахме Бог – нравоученията му не се вписваха дори с най-ситния шрифт в контрактите уреждащи кредитните ни стоково-парични отношения с Мамона. Деветдесет е девет процента от хората се самооковаха в доживотен дълг към система на обществени взаимоотношения гарантираща благоденствието на малцина, за съжаление лишени от всякаква нравственост примати...

Днес медиите преливат от клишираната баналност за предстоящето ни постпандемично бъдеще – светът вече нямало да бъде същия... задавал се нов световен ред... и прочие познати от предишните кризи експертни пророчества...

За съжаление самата история припомня, че смяната на парадигмата на цивилизационното развитие не е краткосрочен, още повече авариен изход от последствията на която и да е било унищожителна пандемия. Дори и в днешния свръхскоростен свят... От векове ни липсва така жизнено необходимата figures literacy или т.н. грамотност за бъдещето... Което ще рече – напускане рамките на аналитичния размисъл и култивиране на интегрално мислене... търсене на органическа интегралност на реалността чрез съединяване на отделните фрагменти на действителността и достигане на ново, основополагащо разбиране на света...

По-простичко казано – нуждаем се от Ново просвещение...

Защото днешните студенти, които ще определят политиката в средата на ХХI век и ще вземат съдбоносни решения, учат върху социални теории със сто годишна давност. Е... за какъв нов свят и нов ред може да става дума поне до края на това столетие!... За разлика от вирусите, трансформацията на мисленето има значително по-дълъг инкубационен период, нали!

Затова, молейки се за спасение, да не си правим никакви илюзии, че след отшумяването и на тази пандемия ще се събудим като нови хора и

ще изпълзим от домовете си в един нов свят

подчинен на някакъв нов ред...

Напротив... Ще се сблъскаме със същата система, която за да съхрани себе си, също както в пулицърския роман на Стайнбек “Гневът на мравките” ще започе да “гори излишъците от портокали” без да й пука за напуканите устни на оцелелите от вируса жадни. Защото според самата тази система – нямало безплатен обяд...

Но все пак има и светъл лъч надежда... Защото Анушка отново разля олиото на трамвайната линия, а професорът по черна магия Воланд разлепи афишите за предстоящия вариететен спектакъл, с който да припомни, че всички сме смъртни и то понякога – внезапно смъртни.

Кой знае, може пък и вече да е дошло времето за ДЕКОРОНИЗАЦИЯТА на принципи, норми, нрави и йерархии в един уморен от своята древност свят – предизвикан този път наистина от “Гневът на мравките”...

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай