Бизнесът и кметовете да казват какъв да е приема в техникумите, предлага инж. Илия Келешев, председател на Българската браншова камара по машиностроене
- Г-н Келешев, как се развива отрасъл Машиностроене? Наваксва ли спадовете от най-тежките години на кризата?
- Българското машиностроене не е това, което беше до 1989 г. и каквото можеше да бъде. Водещи мощности, които в миналото даваха облика му и ни караха да се гордеем като каростроенето, производството на металорежещи машини, др. бяха ликвидирани. То обаче оцеля и се развива добре към днешна дата. В края на 2014 г. заетите са над 106 хил. при 102 хил. през 2013 г. Най-голямо е увеличението на заетите в подсектор "Производство на автомобили и части", идващо основно от разкритите нови мощности от чуждестранни инвеститори. Продължават обаче да намаляват заетите в леярството. Произвежданата от фирмите продукция е за над 8,5 млрд. лв. годишно и вече е по-голяма отпреди кризата. Има растеж и през настоящата 2015 г. По данни на НСИ за 8-те месеца ръстът в оборота спрямо 2014 г. варира от 7% при "производството на транспортни средства без автомобили" до над 25% при "металните изделия без машини и оборудване" и при "производството на автомобили и части за тях". При производството на машини и оборудване обаче има спад - повече от 10%. Секторът е основно експортно ориентиран, машиностроителна продукция се изнася в страни от всички континенти, като ръстът на износа за 8-те месеца на годината е около 10% при автомобилите и части за тях и над 10% при останалите подсектори.
- На какво се дължи ръстът през тази година?
- Дължи се на външни, но и на вътрешни фактори. Външни са растежът на икономиките на редица страни в ЕС. За европейския пазар се изнася около 65% от българската машиностроителна продукция - основни пазари са Германия, Италия, Румъния. Засилва се износът и за другите страни, макар че става все по-труден. Болшинството от нашите фирмите работят по поръчки за месец напред и ръководствата им са в постоянно напрежение как ще бъдат натоварени през следващия месец. Практика е европейските фирми да плащат забавено при доставката на машиностроителна продукция за там, но при доставката на окомплектоващи изделия от там искат да се плаща предварително.
Вътрешните фактори за ръста в производството са свързани с повишената конкурентоспособност на изделията в резултат на внедрени нови технологии и разработени нови изделия. Несъмнено добро отражение дават еврофондовете.
- Как се отразява на сектора ембаргото с Русия и конфликта в Украйна?
- От санкциите спрямо Русия най-много страдат фирмите от машиностроенето. От общия износ на България за Русия през 2014 г. в размер на 1,150 млрд. лв., износът на фирмите от машиностроенето е над 250 млн. лв. За 7-те месеца на 2015 г. той е намалял с повече от 20%, а за някои от стоките спадът е с над 30% - кари, телфери, дървообработващи машини, автомобилостроене. При износа на металорежещи машини за Русия спадът е с над 70%.
Причините са обезценяването на рублата и намаляване на покупките от страна на руските фирми. Те започват да гледат на страната ни едва ли не като вражеска и правят всичко възможно да ни игнорират. Това ясно бе заявено и от Съюза на машиностроителите на Русия, който отказа да подпише с нас в края на май при посещението на министър Лукарски в Москва подготвеното отпреди това споразумение за сътрудничество. А този съюз е една престижна организация, обхващаща фирмите от всички подсектори на машиностроенето в Русия. Ако обстановката продължи да бъде непроменена, българските стоки ще бъдат заменени най-вероятно с китайски и турски. Т.е. може да се стигне до трайна загуба на традиционен за българските машиностроители пазар.
- Кои са най-добре развиващите се подотрасли в машиностроенето, в които имаме водещи позиции в Европа и света?
- Производството на хидравлични изделия по време на прехода се запази в сравнително добро състояние без катастрофални сривове, каквито имаше при други водещи подсектори като каростроенето и производството на металорежещи машини. Развива се добре "МС Хидравлик"-Казанлък, "Капрони"-Казанлък, "ХЕС"-Ямбол. "МС Хидравлик", например, произвежда 6-8% от хидромоторите в света. Във фирмата се инвестира непрекъснато, усвояват се нови изделия, разширяват се пазарите. Развиват се добре и фирмите, произвеждащи машини и оборудване за хранително-вкусовата промишленост - "Хранинвест-ХМК"-Стара Загора, "Биомашиностроене"-Пловдив, "Индекс-6"-Пловдив, производителите в Хасково. Добър растеж от началото на годината имат "ЗММ"-Сливен, "РАИС"-Пазарджик - производители на металорежещи машини. Също и производителите на инструменти "Цератицит България"-Габрово и "ВСК Кентавър-ИЗ Динамика"-Дряново. От автомобилостроенето "Литекс Моторс" расте много, както и производителите на прикачна селскостопанска техника "Мадара"-Шумен и "Перла"- Нова Загора. Увеличено е и специалното производство. С висок ръст и разширени пазари са "Оптикс" и "Оптикоелектрон Груп" - Панагюрище. Могат да бъдат изброени още редица други фирми, но за да има шанс машиностроенето в обозримо бъдеще да стигне средното равнище на производителност спрямо това в другите европейски страни и да е съизмеримо в някаква степен по заплати, е нужен ежегоден ръст от 8-10% в продължение на години при положение, че ръстът на БВП в страните от ЕС е не по-голям от 2%.
- Как се отразява на индустрията привличането на десетки чужди инвеститори, свързани с автомобилната индустрия?
- Чуждестранните инвестиции са важни за развитието на сектора. През последните години те са основно в автомобилостроенето - части, възли, окомплектоващи изделия. Те разкриват модерни и конкурентни производства у нас, за които имат готови пазари. Чуждестранните инвеститори силно стимулират растежа, но не са панацея за развитието на сектора. С малки изключения иновативната дейност по разработването на нови изделия и внедряването на съвременни технологии при тях се извършва в чужбина. Загубят ли интереса от работа в България, чуждестранните инвеститори местят производството си в други страни. Така постъпиха собствениците на Завода за електроди в Ихтиман, за акумулатори в Търговище и др.
- Липсата на достатъчно квалифицирани кадри на средно и мениджърско ниво - това ли са най-сериозните проблеми за машиностроенето?
- Като че ли най-остър става проблемът с кадрите, особено на квалифицираните изпълнителски кадри. Професионалното образование у нас е в упадък. Започналото въвеждане на дуално обучение едва ли ще реши въпроса, тъй като катастрофално намаляват учениците по най-важните за фирмите машиностроителни професии и няма да има къде да се въвежда дуално обучение. Неотложна е кардинална промяна в подхода по приема на ученици в средното образование. В момента то по-скоро готви кадри за чужбина, отколкото за индустрията у нас. През учебната 2014-2015 г. по машиностроителни професии се обучават общо 1791 ученика в 62 паралелки. Отделно за заварчици, шлосери и стругари се обучават 935 ученика, по-голямата част от които са вечерна и задочна форма и в училищата към местата за лица лишени от свобода. Освен от машиностроенето тези кадри се търсят и от фирмите в металургията, енергетиката, химията, минната промишленост, строителството. В половината областни центрове не се изучават машиностроителни специалности, дори и в такива, в които има сравнително добро машиностроене - Силистра, Кърджали, Плевен.
Известно е, че учениците в страната намаляват. Но по-бързо намаляват в професионалните гимназии, отколкото в общообразователните. Наложително е да се предприемат кардинални мерки в политиката на МОН по приема. Според нас кметовете на общини в диалог с ръководителите на фирмите, които дават облика на икономиката в тях, и директорите на професионалните гимназии ежегодно трябва да правят предложения за прием по най-важните за индустрията на общините професии. Въз основа на тях МОН да регулира приема в професионалните и общообразователни училища, като намалява бройките в езиковите и профилираните гимназии и среднообразователните училища, включително ако се наложи да закрива някои от тях. Ако това не стане, намеренията за реиндустриализация на икономиката ни ще увиснат във въздуха.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
